Решение · № 2449/2022 · дело 11856/2021

По дело 11856 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2449 София, 16.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИКОЛОВА НЕЛИ ДОНЧЕВА при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Даниела Попова изслуша докладваното от съдията МАРИЯ НИКОЛОВА по адм. дело № 11856/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЩАЙНЕР МЕБЕЛ“ ЕООД срещу Решение № 115/16.09.2021 г. на Административен съд (АС) – Габрово постановено по адм. дело № 132/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „ЩАЙНЕР МЕБЕЛ“ ЕООД срещу Разпореждане № ПР-ПБЗН-ГБ4-2-3/21.05.2021 г. издадено от инспектор V степен „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ – Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Трявна. Касационният жалбоподател излага съображения, че обжалваното решение е неправилно. Изложените в касационната жалба доводи са свързани с наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон. Твърди, че доказателствата по делото установявали, че в двата участъка не се работи едновременно и евакуацията на работниците не се променя. Вещото лице неправилно е тълкувало забележката – „зоната за монтаж да бъде обезопасена от риска от експлозия“. Моли обжалваното решение да се отмени и оспорваното разпореждане да се отмени. Представя писмено становище, в което излага доводи поради какви причини е изградил преградната стена, предмет на процесното разпореждане, както и че вещото лице не било отчело съществуващата пожароизвестителна инсталация, поради което алтернативно се поддържа искане делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Рашков. Ответникът по касация – Инспектор V степен „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ – Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Трявна („ДПК и ПД“ - РС „ПБЗН“ – Трявна) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. При условията на евентуалност, ако касационният жалбоподател претендира разноски за адвокатско възнаграждение и същото е над минималните размери, прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Габрово е Разпореждане № ПР-ПБЗН-ГБ4-2-3/21.05.2021 г. издадено от инспектор V степен„ДПК и ПД“ - РС „ПБЗН“ – Трявна, на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с извършена на 26.04.2021 г. на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗМВР проверка в обект Предприятие за производство на мебели собственост на „ЩАЙНЕР МЕБЕЛ“ ЕООД, гр. Трявна. В административния акт е посочено, че при проверката е констатирано, че обектът е въведен в експлоатация в техническо състояние с едно лакозаливно помещение от категория по пожарна опасност Ф5А, а сега без да е съгласуван и одобрен проект, е поставена лакираща кабина (неработеща към момента), която не е във взривозащитен вид и е изградена стена от гипсокартонени плоскости с монтирана врата в нея, така че лакозаливното помещение е разделено на две отделни помещения, като е преграден и вторият евакуационен изход от лакозаливното помещение, с което се нарушават изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.). Поради това е разпоредено в срок до 30.09.2021 г. да се възстанови и поддържа лакоразливното помещение в техническо състояние, при което е въведено в експлоатация (без лакозаливната кабина, без стената разделяща помещението на две отделни такива и да се възстанови втория евакуационен изход от лакозаливното помещение), с което да се изпълнят изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. След като е обсъдил приложените и приети по делото доказателства, в това число заключението от допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав е стигнал до извода, че при издаване на оспореното пред него разпореждане са били налице фактическите и материалноправните предпоставки за това. От събраните по делото доказателства, вкл. неоспорената от жалбоподателя (сега касационен жалбоподател) съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено по категоричен начин, че в процесния обект се осъществява дейност, която е рискова и създава сама по себе си опасност от възникване на пожари и аварии, че обектът е въведен в експлоатация в техническо състояние с едно лакоразливно помещение от категория по пожарна опасност Ф5А. В последствие, без да е съгласуван и одобрен проект, в него е поставена лакираща кабина, която в момента на проверката не е работила, но тя не е била във взривозащитен вид, закупената машина е пригодена за използване на лакиращи вещества, квалифицирани като създаващи опасност от пожар и/или експлозия, поради което работните условия следва да гарантират, че зоната за монтаж е обезопасена от такива рискове. В случая това условие не е спазено, т.к. машината е монтирана в лакоразливното помещение, което е взривоопасно. На самата машина не е поставено обозначение за взривозащитеността й. След въвеждането му в експлоатация през 2002 г. като еднообемно /първоначално с два отделни евакуационни изхода от категория „В“, съгласно чл. 152 от Наредба № 2 за ПСТН/1994 г., видно от приложените по делото схеми/, помещението е преградено с допълнително изградена стена с монтирана в нея врата така, че то вече обособява две отделни помещения и по този начин е преграден втория евакуационен изход от него. При така установеното и позовавайки се на заключението на вещото лице, решаващият съд правилно е приел, че монтирането на допълнителната стена е в нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. и въпреки, че монтираната стена не създава сама по себе си опасност от пожар, тя променя условията за провеждане на успешна евакуация, като за най-вътрешното помещение на лакозаливното такава вече може да се осъществи не директно, а чрез повече от едно съседно помещение. Правилен е изводът на съда, че това е в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба № Iз – 1971/2009 г.), съответно чл. 152 от Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми от 1987 г. (отм.), но действала към въвеждане на обекта на дружеството в експлоатация. Безспорно по делото е установено, че провереното предприятие за производство на мебели, собственост на „Щайнер мебел“ ЕООД гр. Трявна, към момента на проверката е в техническо състояние, което се различава от това, в което е въведено в експлоатация, както и че в помещението, което е от категория по пожарна опасност Ф5А, е монтирана машина, без съгласуван проект за това, като работните условия не гарантират, че зоната за монтаж е обезопасена от взривоопасни рискове. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно (въведено от касационния жалбоподател като неоснователно), като доказателствата по делото доказвали това. Касаторът не оспорва обстоятелството, че е състоянието на лакозаливното помещение, с което обектът е бил въведен в експлоатация е променено, като същото е разделено на две чрез изграждането на допълнителна преградна стена, че единият от евакуационните изходи е премахнат, че евакуацията от второто помещение е чрез повече от едно съседно помещение, а не директно, че във второто обособено помещение е поставена лакозаливаща машина. Поради това правилно му е издадено процесното разпореждане. Съображенията на касатора за това как и защо е закупил машината, защо е изградил преградната стена, както и че в двата участъка не се работи едновременно, са неотносими към спора. В случая е важно, че са нарушени изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., поради което и в съответствие с чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗВМР правилно е издадено процесното разпореждане. Доказателства за твърденията, че не се променя евакуацията на работниците, като и че е изградена пожароизвестителна уредба и какво следва от това, не са ангажирани. Заключението на вещото лице не е оспорено от жалбоподателя и съдът правилно го е кредитирал като обективно и достоверно. Неоснователно в писменото становище се сочи, че съдът неправилно го е кредитирал и се иска връщане на делото за ново разглеждане за назначаването на тройна експертиза. Решаващият съд е допуснал експертизата със задачите поискани от жалбоподателя. Факта, че отговорите на вещото лице потвърждават констатациите на административния орган, а не защитната теза на жалбоподателя, не означава, че съдът не е следвало да кредитира експертизата. Доводите за оспорване на експертизата са недопустими за въвеждане в касационното производство, а отделно от това те са и неоснователни, защото дали има пожароизвестителна инсталация не променя извода, че помещението се различава от състоянието, в което е въведено в експлоатация, а за възстановяването на това състояние е дадено процесното разпореждане. Целта е осигуряване на пожарната безопасност и защитата на работещите в предприятието. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115/16.09.2021 г. на Административен съд – Габрово постановено по адм. дело № 132/2021 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Виолета Главинова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мария Николова /п/ Нели Дончева