Решение · № 2445/2022 · дело 10662/2021

По дело 10662 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2445 София, 16.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИКОЛОВА НЕЛИ ДОНЧЕВА при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от съдията МАРИЯ НИКОЛОВА по адм. дело № 10662/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 295/14.07.2021 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора постановено по адм. дело № 270/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. №02-240-2600/1982 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от „Програма за развитие на селските райони“ (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, в 14-дневен срок, считано от получаване на преписката след влизане в сила на решението и съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при изписване номера на административния акт, като вместо изх. №02-240-2600/1982 от 06.08.2019 г. е изписал изх. №02-040-2600/1982 от 06.08.2019 г. Допусната очевидна фактическа грешка не се отразява на правилността на решението и не препятства касационния контрол, доколкото няма спор относно административния акт, който е бил предмет на съдебната проверка и може да бъде поправена от решаващия съд, при условията на чл. 175 АПК при необходимост. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това си становище касационният жалбоподател подробно, от фактическа страна, описва какви договори и допълнителни споразумения са сключени между „Тата 11“ ООД и „Балкан Биосерт“ ООД и какво страните са заявили и потвърдили относно стопанството на „Тата 11“ ООД, кога дружеството е одобрено за участие по направление „Биологично растениевъдство“ (БР) по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и с кои площи/култури, подробно преразказва мотивите в процесното уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на парцели № 66826-14-2-1 с площ 14,43 ха, № 66826-327-1-1 с площ 26,79 ха, № 66826-363-1-1 с площ 4,12 ха, № 66826-375-1 с площ 8,30 ха и № 66826-409-1-1 с площ 4,09 ха, всички с посочен АЕП код АП08, посочени в колона 7. Преразказва заключенията на приетите агротехническа, допълнителна агротехническа експертиза, както и съдебно-техническа експертиза, приетото от съда при първоначалното разглеждане на делото, приетото от съда при повторното разглеждане на делото. Счита изводите на съда за неправилни, като в тази връзка излага съображения на първо място по отношение на въведените в Системата за данни от външни институции за кампания 2016 г. от контролиращото „Тата 11“ ООД лице и какъв е редът за поправяне на въведените данни. Твърди, че от страна на дружеството и на контролиращото го лице не са поправени въведените данни и ДФЗ не е бил уведомен за биологичния статус на заявените парцели. На второ място излага съображения, че оспорваното уведомително писмо съдържа ясни мотиви, тъй като в него като фактически основания за издаването му е посочен начина на изчисление чрез ИСАК – таблиците са приложени към акта, извършени са административни проверки на заявлението. Конкретно в какво се изразява допуснатото от съда нарушение на материалния закон не се сочи. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Недялкова. Ответникът по касация – „Тата 11“ ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Йончева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 270/2021 г. по описа на АС-Стара Загора е по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение № 5159/22.04.2021 г. е отменено Решение № 411/02.11.2020 г. по адм. дело № 710/2019 г. АС - Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на изискването за форма и по конкретно не е спазен чл. 59, т. 4 АПК, което е пречка да се провери съответствието на акта с материалния закон. Изложил е съображения с оглед единствения безспорно установен факт в оспорваното писмо, а именно че 2016 година е четвърта година от последно поетия от дружеството агроекологичен ангажимент по това направление“. В тази връзка, предполагайки, че евентуално основание за отказ може да е, че са надвишени периодите на преход, е направил анализ на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.) и на чл. 36 от Регламент 889/2008 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. На второ място предполагайки, че основанието за отказ може да е липсата на съвпадение между въведените от контролиращото лице данни за състоянието на заявените за подпомагане парцели – в преход и биологични в Системата за данни от външни институции, е изложил съображения, че това не представлява неизпълнено базово изискване. Посочил е, че при всички случай съдът няма правомощия, вместо органа да издирва спазването на всички изисквания, за да открие все пак основание за отказ, макар и не точно посочено от административния орган. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу на подлежащ на оспорване административен акт. Анализът направен от решаващия съд на мотивите на административния орган и посочените в административния акт основания за отказ, съпоставени с установеното по делото от фактическа страна, е правилен. Правилно съдът е посочил, че съдът проверява законосъобразността на административния акт въз основа на фактите, които страните навеждат (органа в мотивите на акта, които мотиви впоследствие с оглед правото на защита не допълва), като неизяснеността на фактическата обстановка в хода на административното производство, което се е установило в хода на съдебното производство, се явява съществено процесуално нарушение, което съдът не може да отстрани. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. приетите по делото съдебно-техническа, съдебно-агротехническа експертиза и допълнителна съдебно-агротехническа експертиза административният съд е приел за установено, че в Заявление за подпомагане 2016 г., УИН 24/270616/96667/18.05.2016 г. и от 06.06.2016 г., в таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 214 „АП“ с код на дейност АП 08 са заявени 57,73 ха – процесните парцели, изброени в таблицата на стр. 2 от писмото, колона 7 като такива с неспазени базови изисквания, съответно в колона 13 от таблицата на стр. 4-та от писмото – размер на отказано финансово подпомагане. Парцелите са с номера 66826-14-2-1, 66826-327-1-1, 66826-363-1-1, 66826-375-1-1, 66826-409-1-1 всички с код АП08 по Приложение № 1б от Наредба № 11/2009 г. Кодовете и културите са както следва парцели 66825-14-2-1, 66826-409-1-1, 66826-327-1-1 с код 223010 – орехи, а парцели 66826-363-1-1 и 66826-375-1-1 с код 231010 – маслодайна роза. Площта от 57.73 ха на парцелите остава непроменена спрямо предходната 2015 г., като единствено площта от 4,12 ха, която е била през 2015 г. с код АП00-угар, съгласно Приложение 1б от Наредба № 11/2009 г., вече е посочена с код АП08 - трайни насаждения в преход. С уведомително писмо от 13.09.2013 г. „Тата 11“ ООД е одобрено за участие в мярката за пет години, като в таблица за одобрените площи по направление „БР“ са вписани седем парцела, от които пет са процесните и са заявени съответно ръж и угар. През 2015 г. процесните парцели вече имат различен код на културата и код по Приложение 1б, а именно АП08 с кодове на културите съответно орехи и маслодайна роза, а за парцел 66862-363-1 кода е АП00. В заявлението от 2016 г. този парцел 66862-363-1 вече е заявен с код култура 231010 – маслодайна роза, заедно с парцел 66826-375-1-1, а парцели 66826-14-2-1, 66826-327-1-1 и 66826-409-1-1 са с код на културата 223010 – орехи. С контролиращото лице е сключен договор от 17.12.2012 г. за контрол и сертификат за биологично производство на проект Биологично отглеждане на ръж и лимец. На 26.01.2016 г. с анекс е уговорено, че стопанството на „Тата 11“ ООД е в процес на биологична сертификация за съответствие с ЕР 834/2007 и 889/2008 на следните земи и култури за 2016 г. – маслодайна роза в парцел 66826-375-1-1 с площ 8,3 ха, без парцел 66862-363-1, която е заявен през 2016 г. като посаден с маслодайна роза, а под угар за 2015 г. В анекс от 22.12.2014 г. е посочено, че площите са в процес на биологична сертификация, считано от 22.12.2014 г. на орехи в парцели 66826-363-1-1, който обаче в заявлението е с код на културата 231010 – маслодайна роза, както и за парцел 66826-409-1-1, който е с код орехи по заявлението, като при него е налице съвпадение. По отношение на парцел 66826-363-1-1 е сключен анекс за биологичен контрол на култура орехи, а в заявлението кода на културата е маслодайна роза. При така установеното от фактическа страна правилно решаващият съд е приел, че в административния акт липсват конкретни факти представляващи основания, според приложимия и посочен от органа материален закон, за издаване на административния акт. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че актът съдържа мотиви. Вярно е, че съдебната практика приема, че мотивите на уведомително писмо като процесното се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и административната преписка. В случая не е ясно, защо е прието, че не са спазени базови изисквания, за да се откаже подпомагането – дали защото са изтекли периодите на преход, дали защото е налице погрешно посочен код в заявлението за подпомагане, дали защото е налице разминаване между кодовете на заявените култури и действителните на място и кое базово изискване не е спазено. Липсата на тази яснота е видна и от съображенията изложени от процесуалните представители на ответника в хода на съдебните производства – първоинстанционни и касационни. Доводите и съображенията им почиват върху предположения и очертават принципни положения, без обаче да са подкрепени с факти, касаещи пряко процесния случай. Доказателствата по делото показват, че след 2012 г. „Тата 11“ ООД е променяла културите, които са засаждани в парцелите, че първоначално сключения договор с контролиращо лице касае проект биологично отглеждане на ръж и лимец, впоследствие културите са променени, като са сключвани анекси към договора с контролиращото лице, като има разминаване между посоченото в анексите и действителното положение относно културите, които се отглеждат, че има разминаване между посочените кодове на културите в заявлението за подпомагане, има разминаване между кода на агроекологичните дейности посочен от дружеството в заявлението за подпомагане и този въведен в Системата за въвеждане на данни от външни институции. По всяко от тези разминавания органа дължи преценка и съответно излагане на мотиви дали те са основания за отказ от финансово подпомагане и основанието за това. Доводите в касационната жалба относно въведеното в Системата за въвеждане на данни от външни институции са неоснователни. ДФЗ разполага с необходимата информация и при установено разминаване между посочения от заявителя код на агроекологична дейност и този въведен от контролиращото лице е следвало да извърши допълнителна проверка, предвид задължението му по чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства. Отделно от това доказателства за наведеното за първи път в касационната жалба твърдение, че на интернет страницата на ДФЗ с дата 13.12.2016 г. било публикувано съобщение, според което кандидатите по мярка 214 „АП“ от ПРСР 2007-2013 г. могат да проверят резултатите от извършените от контролиращите лица проверки за кампания 2016 г. на състоянието на парцелите, не са представени. При липсата на доказателства, че дружеството е уведомено за погрешно въведения код от контролиращото лице, доводите в касационната жалба, че дружеството е следвало да поиска от контролиращото лице промяна и, че след като контролиращото лице не е уведомило ДФЗ за допуснатата грешка в подадената информация от извършвания контрол върху дружеството, а именно за биологичния статус на заявените парцели са неоснователни. При постановяване на решението си съдът не е допуснал грешки на опитните, логическите и научните правила, в насоките, които не са очертани от закона при формиране на вътрешното си убеждение, доколкото наличието на такава грешки води до необоснованост на съдебното решение. Изводите му са логични, последователни, взаимосвързани и изградени на база анализ на събраните по делото доказателства. Доводът в касационната жалба за необоснованост на решението са неоснователни. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, ДФЗ следва да заплати на „Тата 11“ ООД сумата 3000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема работа извършен от процесуалния представител на ответника по делото, бланкетното възражение на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар се явява неоснователен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 295/14.07.2021 г. на Административен съд – Стара Загора постановено по адм. дело № 270/2021 г. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Тата 11“ ООД , ЕИК[ЕИК] сумата от 3000 (три хиляди) лева разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Виолета Главинова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мария Николова /п/ Нели Дончева