Решение · № 2392/2022 · дело 556/2022
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 2392
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 556/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 556 / 2022 РЕШЕНИЕ № 2392 София, 15.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОРИСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар Мариета Ангелова и с участието на прокурора Емил Георгиев изслуша докладваното от съдията ЛЮБОМИРА МОТОВА по адм. дело № 556/2022 7 Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Алди Комерс Груп“ ЕООД, със седалище в гр. София, подадена чрез адвокат Н. Николов, против решение № 1232/16.12.2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-930/2021 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № F160292/25.10.2021 г. на кмета на Община Сандански за откриване на „открита“ процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води в ПИ 65334.212.634, м.„Боруна“, гр. Сандански, община Сандански. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените пред КЗК и ВАС разноски. Ответникът – кметът на Община Сандански, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Костадинова, в проведеното съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение на КЗК, като правилно, да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-930/2021 г. е било образувано по жалба на „Алди Комерс Груп“ ЕООД срещу решение № F160292/25.10.2021 г. на кмета на Община Сандански за откриване на „открита“ процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води в ПИ 65334.212.634, м.„Боруна“, гр. Сандански, община Сандански, с УИН 00572-2021-0027 в ЦАИС ЕОП. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на дружеството. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че възложителят не е извършил нарушения при откриване на процедурата. Комисията е счела, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 6 от ЗОП, тъй като постановеното от възложителя условие е участникът, а не всеки член на обединението да притежава регистрация в Централния професионален регистър на строителя за изпълнение на строежи от четвърта група, втора категория, в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗУТ и чл. 5, ал. 6, т. 4, т. 4.2, т. 4.2.1 от Правилника за реда на вписване и водене на централния професионален регистър на строителя. Според специалната разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Закона за камарата на строителите, изискването по отношение на обединенията е поне един от участниците в него да бъде вписан в регистъра. Едновременно с това, поставеното изискване за годност не нарушавало и принципа на равнопоставеност, прокламиран в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Според КЗК не било налице и допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗОП при определяне на изискването за сходен опит като част от изискванията за технически и професионални способности. Комисията е обвързала този извод със спецификата на проекта, изискванията на Наредба № РД-02-20-8/17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи /Наредба № РД-02-20-8/17.05.2013 г./ и необходимостта пречиствателната станция за отпадни води в Община Сандански /ПСОВ-Сандански/ да функционира по начин, по който да пречисти нужното постъпващо в системата количество отпадъчни води в необходимата степен, преди заустването им в р. Санданска Бистрица. Като неоснователно е преценено и твърдението на дружеството – жалбоподател за допуснато от възложителя нарушение на чл. 70, ал. 12 от ЗОП, чрез смесването на критерий за подбор и показател за оценка. В тази връзка КЗК е приела, че изискването на сертификация по EN ISO 14001:2015 е допустим критерий за подбор за технически и професионални способности съгласно чл. 63, ал. 1, т. 11 от ЗОП, докато изискуемите мерки за опазване на околната среда в техническото предложение на участника представят подхода на участника за опазване на околната среда при реализиране на конкретната обществената поръчка. КЗК е приела за неоснователно и твърдението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1 - 3 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, поради това, че утвърдената от възложителя методика за оценка на получените оферти е незаконосъобразна. Според нея в методиката за оценка е разписан по недвусмислен и ясен начин съдържанието на всеки един от „надграждащите“ три елемента по отношение на показателя „Техническо предложение за изпълнение на строителството“ – ТП, като по този начин възложителят е осигурил „предвидимост“ за съдържанието на всеки един от тези елементи, а оттам и е осигурил възможност за обективно сравнение и оценка дали изискуемото от възложителя съдържание на съответния надграждащ елемент е налице или не. Невярна била и тезата на жалбоподателя, че липсата на указания за съдържанието на предложението за изпълнение на поръчката дават на оценъчната комисия пълна свобода да преценява, дали елементи от дадено предложение са насочени към конкретната обществена поръчка, или са мерки от общ характер, които са приложими за всеки строеж, без значение на неговия обхват и специфични особености, вследствие на което да определя или не минималната оценка по показателя ТП, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП. Не било налице и противоречие на утвърдената от възложителя методика за оценка с чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, макар на пръв прочит да изглежда, че в нея по показател „Техническо предложение за изпълнение на строителството“ се оценява пълнотата и начинът на представяне на информацията в нея поради наличието на изискуеми брой мерки /по минимум 5/ по второто и третото надграждащи обстоятелства. Този извод КЗК е обосновала с това, че в случаите, в които е посочен брой мерки, но същевременно е дадено описание какво съдържание следва да се включи в същите, то тогава е налице предвидимост на оценяването и се избягва субективното оценяване на техническите предложения на участниците впоследствие от назначената от възложителя комисия по чл. 103 от ЗОП при провеждането на обществената поръчка. Комисията е разгледала и възражението на „Алди Комерс Груп“ ЕООД, че включването на условие към съдържанието на предлаганите от участниците допълнителни мерки за намаляване на вредното влияние на строителния процес върху компонентите на околната среда, е необосновано и нарушаващо изискването по чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП, доколкото за заинтересованите лица по никакъв начин не става ясно каква информация трябва да включат в своето предложение относно тези мерки, както и към какъв ефект трябва да са насочени те - към смекчаване на негативните ефекти върху околната среда по време на строителството или към осигуряване на качеството на влаганите материали. Разгледала е и свързаното с него възражение, че даденото указание под линия е ирелевантно на същността и предназначението на мерките, посочени в третото надграждащо обстоятелство. Анализирайки методиката за оценка на документацията, КЗК е приела, че възложителят е допуснал неточност в забележката под № 2, тъй като същата препраща както към второто, така и към третото надграждащо обстоятелство, но един от елементите в забележката за съдържанието на всяка от предложените мерки се отнася единствено към второто надграждащо обстоятелство. При това е счела, че тази неточност логически и систематично предполага участниците да ориентират своите технически предложения, така че да предложат различни мерки по надграждащи обстоятелства второ и трето, отчитайки спецификата им. Неоснователно било и твърдението, че възложителят е допуснал нарушения на разпоредбите на чл. 111, ал. 9 и 10 от ЗОП и на чл. 69, т. 7 от ППЗОП. Съобразявайки съдържанието на проекта на договор, който е неразделна част от документацията за участие в процедурата и в който е включен раздел XI. „ОБЕЗЩЕТЕНИЯ. САНКЦИИ И НЕУСТОЙКИ“, Комисията е приела наличието на непълнота в чл. 47, ал. 2, която непълнота обаче е преодолима с оглед изчерпателно описаните хипотези в останалата им част. Освен това, по аргумент от чл. 120 от ЗОП, КЗК е счела, че дори и при наличието на минимални неясноти в раздел IX. „ГАРАНЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА“, то за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки ще намерят приложение разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Според КЗК не било налице и нарушение на императивната норма на чл. 111, ал. 10 от ЗОП, тъй като строителният процес, свързан с изпълнението на обекта ПСОВ не е разделен на самостоятелни етапи, които да доведат до определено съществено завършване на обекта, включително и до самостоятелното им функциониране едно от друго. При това изпълнението на всички подобекти щяло доведе до завършване на обекта, като подобектите не могат да имат самостоятелно предназначение едно от друго, в подкрепа на което са цитирани § 5, т. 45 от ДР на ЗУТ и чл. 7, ал. 3 от проекта на договор. На последно място Комисията е приела, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 8 и чл. 112, ал. 9 от ЗОП, според които възложителят няма право да изисква документи, до които има достъп по служебен път или чрез публичен регистър, или могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите членки. За да формира този извод КЗК е разгледала и анализирала съдържанието на Раздел Б. „Изисквания към участниците и указания за деклариране и доказване съответствието с тях“, т. 2.6. „Документи за доказване липсата на основания за отстраняване“, подт. 2.6.1., т. 2.6.3. и т. 2.6.4. от документацията, както и Раздел Г: „СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР. ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА“, т. 5 от нея. Видно от посочените изисквания, възложителят е предвидил изрично, че по служебен път ще се снабди както със свидетелство за съдимост на определения за изпълнител участник, така и с удостоверение от органите по приходите, и удостоверение от общината по седалището на Възложителя и на участника. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба основно са преповторени оплакванията за незаконосъобразност на административния акт на възложителя, посочени в жалбата подадена пред КЗК, с изключение на възражението досежно допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 8 от ЗОП и чл. 112, ал. 9 от ЗОП. Органът по преразглеждането е изложил подробни мотиви по всяко едно от възраженията, които настоящата инстанция споделя изцяло и които кореспондират с конкретните фактически обстоятелства по преписката. Не намират правна опора оплакванията на касационният жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 6 от ЗОП при определяне на изискванията за годност, отнасящи се до участниците на обединения. Законосъобразно е въведено като изискване правилото на чл. 59, ал. 6 ЗОП, според което при участието на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от включените в него лица, според разпределението на участието им при изпълнението на дейностите, предвидено в договора за създаване на гражданското дружество. Макар възложителят, в Раздел В: „КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР И УКАЗАНИЕ ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ И ДОКАЗВАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО С ТЯХ“, да не се е позовал изрично на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗКС, то той е посочил, че участникът следва да притежава регистрация в Централния професионален регистър на строителя /ЦПРС/ за изпълнение на строежи от четвърта група, втора категория в съответствие с чл.137, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗУТ и чл. 5, ал. 6, т. 4, т. 4.2, т. 4.2.1 от Правилника за реда на вписване и водене на централния професионален регистър на строителя, а за чуждестранните лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, в която са установени. По този начин е съобразил изискванията на посочената норма на ЗКС. Посоченото изискване е необходимо за законосъобразното осъществяване предмета на поръчката и не се явява необосновано или в противоречие на принципа за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, залегнал в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Допълнителен аргумент за това е и разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗКС, според която участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. Настоящата инстанция не споделя доводите на касатора, че КЗК е допуснала съществена грешка при тълкуването на изискванията на възложителя за технически и професионални способности досежно поставеното такова за сходен опит. Според раздел В: „Критерии за подбор и указание за деклариране и доказване съответствието с тях“, т. 3.1 от документацията за участие в процедурата, възложителят е изискал от участниците да имат сходен опит като под строителство, „сходно“ с предмета на обществената поръчка следва да се разбира изграждане и/или ремонт и/или реконструкция на пречиствателна станция за битови или промишлени отпадъчни води с натоварване по БПК5 /биологична потребност от кислород/ по-голяма или равна на 20 000 е.ж /еквивалентни жители/., което включва следните или еквивалентни на тях дейности: Строително-монтажни работи; Доставка, монтаж, пуск и наладка на технологично и КИП и А оборудване, обезпечаващо целия технологичен процес на пречистване на отпадъчните води; Обучение на персонала за работа с машините и апаратурата за управление на процесите в станцията“. Поставеното изискване е законосъобразно по няколко причини. На първо място е съобразено с разпоредбите на Наредба № РД-02-20-8/17.05.2013 г. относно оразмеряването на ПСОВ съобразно броя еквивалентни жители. На второ място, за поставянето на това изискване са взети предвид прединвестиционните проучвания на възложителя, при които е направено оразмеряване на основните функционални и конструктивни елементи на пречиствателната станция за 30 197 е.ж., взети като данни към месец март 2015 г. (така в част V. „Технически спецификации“ от документацията за обществената поръчка). На последно място, то не е необосновано занижено, в каквато насока са доводите на касационния жалбоподател, тъй като с натоварване по БПК5 по-голяма или равна на 20 000 е.ж възложителят е разширил възможността за участие на потенциални кандидати, без да дава необосновано предимство на конкретен участник. Не е налице и смесване на на критерий за подбор и показател за оценка от възложителя, чрез поставянето на изискване участникът да притежава сертификация по EN ISO 14001:2015, като едновременно с това в техническото си предложение да разпише подробни мерки по отношение на околната среда. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от КЗК мотиви по отношение на изискването за сертификация и изискуемите мерки за опазване на околната среда в техническото предложение на участника, тъй като последните действително следва да представят подхода на участника за опазване на околната среда при реализиране на конкретната обществената поръчка и се различават от стандарта ISO 14001. Документираната система за управление на околната среда е инструмент, който позволява на дадена организация да контролира нейната дейност върху околната среда. В ISO 14001 са заложени шест ключови елемента на системата за управление на околната среда. За да бъде ясно по какъв начин прилагането на системата за управление на околната среда по стандарта ISO 14001 ще доведе до по-качественото изпълнение на дейностите предмет на поръчката категорично, е необходимо участникът да опише конкретно всички предвидени от него мерки за намаляване на вредното влияние на строителния процес върху околната среда. Неоснователни са и всички следващи твърдения на касационния жалбоподател. Посочените в методиката - ЧАСТ IV. КРИТЕРИИ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ, т. 4 - Показател „Техническо предложение за изпълнение на строителството“ /ТП/ критерии и елементи дават възможност за законосъобразна и обективна оценка на нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, по начин, по който да бъдат удовлетворени специфичните нужди на проекта за ПСО. Описаните надграждащи елементи съответно за 25, 50 и 75 точки са с подробно описание на съдържанието. С дадените под черта пояснения към два от надграждащите елементи не се въвежда изискване за оценяване на пълнотата на представяне на информацията от участниците, в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП. Действително според забележка 1, отнесена към надграждащото обстоятелство за получаване на 50 точки, за да бъдат признати за надграждащи елементи, в техническото предложение на участника, всеки един от трите елементите трябва да е описан в пълно съответствие с изискванията на Възложителя от таблицата за оценка по показател „Техническо предложение за изпълнение на строителството“. Твърдението за нарушение на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП не държи сметка, че всяка от изискуемите мерки е описана по начин, по който се изключва субективизма при оценяването, като ще бъде преценявана надлежната обосновка на тези мерки. Констатираната от КЗК неточност по отношение на забележка 2 е преодолима чрез анализ на нейното съдържание и предполага участниците да ориентират своите технически предложения, така че да предложат различни мерки по надграждащи обстоятелства второ и трето, отчитайки спецификата им. Неоснователно касаторът счита, че във връзка с доводите му за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 111, ал. 9 и 10 от ЗОП и на чл. 69, т. 7, КЗК не е анализирала как констатираните от нея неясноти в договора влияят на неговото законосъобразно съдържание. Комисията правилно е приела, че възложителят е спазил императивната разпоредба на чл. 111, ал. 9 от ЗОП, а неяснотите по въпроса с гаранцията за изпълнение следва да бъдат преодолени съобразно чл. 66 от проекта на договор, според който всички спорове, породени от този него или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в Договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще се уреждат между Страните чрез преговори, а при непостигане на съгласие – спорът ще се отнася за решаване от компетентния български съд. Освен това, в разпоредбата на чл. 111, ал. 10 от ЗОП законодателят е обвързал възможността за частично освобождаване на гаранциите с предвидено етапно изпълнение на договора за обществена поръчка. Именно това задължително условие не е налице в конкретния случай. Безспорно е установено, че предметът на поръчката включва комплекс от дейности, с които се изграждат подобекти, но завършването на обекта ще бъде реализирано след изпълнението на всички подобекти. Нито един от подобектите не осигурява на възложителя цялостно изграждане на ПОСВ, включително и по аргумент от § 5, т. 45 от ДР на ЗУТ, както и от чл. 7, ал. 3 от проекта на договор. Това потвърждава тезата на възложителя, че не се касае за поетапно изпълнение на възлагателния договор. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Основателна обаче се явява претенцията на процесуалния представител на ответника - кмета на Община Сандански, за присъждане на разноски и като такава следва да бъде уважена. Касационният жалбоподател следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1232/16.12.2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-930/2021 г. ОСЪЖДА „Алди Комерс Груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], да заплати на Община Сандански сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Румяна Борисова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Любомира Мотова /п/ Светослав Славов
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026