Решение · № 2329/2022 · дело 10116/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 2329
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 10116/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 10116 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2329 София, 14.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на четиринадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар Пенка Котанидис и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от съдията СИБИЛА СИМЕОНОВА по адм. дело № 10116/2021 Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, представлявано от доктор С. Апостолов срещу Решение № 621/22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 574/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-583/19.04.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Георгиев, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство. Намира, че съдът не е определил обхвата на правния спор. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-25-583/19.04.2021 г. на директора на РЗОК - Бургас, с която на жалбоподателя, на основание чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО и за нарушение на чл. 280 и чл. 292, т. 7 и чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 година, изразяващо се в неспазване на изискванията на алгоритъма на клинична пътека (КП) № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения“, при отчитане на заболяване, причинено от COVID -19 с код U07.1, е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 200, 00 лева (двеста лева). След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед за налагане на санкции съдържа конкретни, ясно и точно формулирани мотиви относно приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. По делото е безспорно установено, че на пациент приет в „МБАЛ - Бургасмед" ЕООД по клинична пътека № 104 не е проведен PSR тест, въпреки че е задължителен елемент от алгоритъма за лечение и поради това изпълнителят задължително отчита, респективно – НЗОК – заплаща и тази основна процедура. Във връзка с изложеното, първоинстанционният съд намира, че не е налице законово основание да се приеме, че наличието на "спешен случай" поради тежкото здравословно състояние на пациента, освобождава лечебното заведение от задължението му да спази предвидения в КП ред за диагностициране и лечение. Въпреки предприетите животоспасяващи процедури, първоинстанционният съд намира, че обективно липса основание да се приеме, че това състояние е било несъвместимо с провеждането на тест или че този тест ще доведе до влошаване на здравословното състояние на пациента още повече, че този пациент е постъпил в лечебното заведение на 21.01.2021 г. и е починал на 23.01.2021 г. Доводът, че пациентът е приет с данни за положителен тест за COVID -19, е отхвърлен като неоснователен. Обоснован е извод, че наведените възражения не са от категорията на тези, които да обосновават друг – различен ред за диагностициране и лечение, след като не е изпълнена основна процедура в алгоритъма на КП, която е задължителна за провеждане и подлежи на отчитане при изпълнение на лечението. По изложените съображения първоинстанционният съд намира, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател е извършило нарушенията, визирани в оспорената заповед и наложената санкция е законосъобразна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пазарджик, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. По силата на чл. 280 НРД за МД 2020 – 2022г., изпълнителят на болнична медицинска помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл.288, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., клиничната пътека е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. В нормата на чл. 292, т.7 от НРД за МД 2020 – 2022г. поставянето на окончателна диагноза е разписано като част от основните компоненти, от които се състоят клиничните пътеки и са задължителни за изпълнение от лечебните заведения. В съответствие с нормата на чл.352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП при условие, че са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП. Според изискванията на КП № 104 Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с усложнения, в относимата редакция (Ново –ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 1.1.2020), при отчитане на заболяване, причинено от COVID -19 с код U07.1, изпълнителят задължително отчита и основна процедура с код **91.92 (92191-00) независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на министъра на здравеопазването и има сключен договор с НЗОК за ВСМДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID -19", е извършено това изследване. В конкретния случай, по време на престоя в „МБАЛ – Бургасмед“ на пациента не е проведен PSR тест и няма данни за проведен тест при извършена проверка в Националната информационна система за борба с COVID – 19. Въпросът относно възстановяване на неоснователно получени суми не е предмет на оспорената заповед за налагане на санкции. Съгласно нормата на чл. 76б, ал.2 ЗЗО, в случаите когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед за налагане на санкции, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК, във връзка с чл. 143, ал.4 АПК и чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, своевременно предявеното искане за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация, се явява основателно. Същото следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 лева, за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. 1, пр.1 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 621/22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 574/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. "Нешо Чипев" № 1, представлявана от управителя доктор С. Апостолов да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Бургас съдебни разноски в размер на 100, 00 лв. (сто лева). Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Гунчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Добромир Андреев
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026