Решение · № 2402/2022 · дело 6436/2021

По дело 6436 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2402 София, 15.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. дело № 6436/2021 Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /„ОДОП"/ Пловдив към Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против Решение № 308/14.04.2021 г., постановено по адм. дело №1044/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик /АС-Пазарджик/, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001619007195-091-001 от 03.06.2020г. на органи по приходите към Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 389/14.08.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е възприел погрешно фактическата обстановка, което е довело до извеждането на неправилни и незаконосъобразни изводи. Счита, че възприемайки изчисленията на вещото лице от изготвената ССчЕ, съдът е достигнал до неправилния извод, че приходните органи са начислили повторно корпоративен данък. По подробни съображения в касационната жалба иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „Кристал лес 92” ЕООД, чрез адв. Бангеев, оспорва касационната жалба в писмено становище. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пазарджик е РА № Р-16001619007195-091-001 от 03.06.2020г. на органи по приходите към ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 389/14.08.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП. С решението си съдът е отменил процесния РА в частта, с която са определени допълнителни задължения за КД за 2015 г.- над размера от 81, 24 лв. данък и 34, 42 лв. лихва, в частта в която са определени допълнителни задължения за 2016 - над сумата от 26,83 лв. данък и 8,65 лв. лихви, в частта, в която са определени допълнителни задължения за 2017 г.- над сумата от 55, 99 лв. данък и 12,37 лв. лихва; в частта, в която е отказан данъчен кредит на „Кристал Лес 92“ЕООД по 51 бр. фактури, издадени от „Трампов груп“ЕООД в периода 15.05.2015 г.-25.11.2016 г., за общата сума от 73 518,86 лв. и прилежащи лихви в размер на 30 825,34 лв; в частта в която са определени лихви за декларирано със закъснение ДДС в общ размер на 2164, 24 лв., като е отхвърлил жалбата на „Кристал лес 92” ЕООД в останалата ѝ част. Предмет на касационен контрол е решението в частта, в която е отменен РА и в частта на разноските. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата, не е предмет на настоящото производство, и е влязло в сила като необжалвано. С РА органите по приходите са отказали на дружеството право на приспадане на данъчен кредит по 51 фактури, подробно описани в РД с предмет на доставките - импрегнатор, дъски, стърготини, издадени от „Трампов груп” ЕООД, в размер на 73 518,86лв., поради липса на реално извършени доставки. Допълнително са начислени и лихви в размер на 2 164,24лв. във връзка с издадени фактури за продажби, които са отразени в отчетните регистри по ЗДДС със закъснение. Допълнително е бил установен корпоративен данък, тъй като дружеството не било отразило в счетоводните си регистри приходи от продажби по следните фактури: за 2015г. по 2 броя фактури на обща стойност 22 920лв. за извършена продажба на стоки с получател [фирма]; за 2016г. по фактура №…146/21.07.2016г. за извършена продажба с получател „Булфорест 2006” АД и стойност 9 794,75лв.; за 2017г. по фактура №…204/02.02.2017г., с получател по фактурата „Тонет 99” ООД и стойност 8 460лв. Относно задълженията по ЗКПО за 2015, 2016 и 2017 г. съдът е приел, че дружеството твърди, а и не се оспорва по делото, че е допуснало счетоводна грешка, като не е отразило фактурите във счетоводните регистри за съответните години, а същите са отрезени в периода на откриване на грешката- май 2019. Според административния съд ревизиращите органи не са взели предвид извършените разходи по фактурите, с което са нарушили принципа на съпоставимост на приходите и разходите, като основен счетоводен принцип. Съдът е приел, че вещото лице в допълнителната счетоводна експертиза е изчислило отчетната стойност по фактурите, както и дължимия корпоративен данък при включване на фактурите в счетоводните резултати за съответните години, при спазване на изискванията на чл. 75 от ЗКПО, като е приспаднало размера от внесения през 2019 КД за тях. Относно отказания данъчен кредит съдът е стигнал до извод, че доставките на процесния дървен материал и импрегнатор в конкретния казус се доказват от гласните доказателства- показанията на св. Мусов и св. Спасов, които разкриват подробности около механизма на извършване и документиране на доставките и заплащането им, както и технологичния процес по импрегниране /оборващ твърденията за липсваща материална база у получателя/. Предаването и приемането на доставките е надлежно документирано с представените по делото писмени доказателства- приемо- предавателни протоколи и превозните билети, издадени от ИАГ. Според съда относно лихвите за несвоевременно внесен ДДС в размер на 2164, 24 лв. се касае за задължение за неначислен своевременно ДДС по 3 бр. фактури, издадени на ЕТ „Амос- А. Бакърджиев, „Булфорест 2006“ АД и „Тонет 99“ ООД. Въпросните лихви са начислени с отменения РА от 12.08.2019 г./л.175/, същите не са обжалвани, което изрично е видно от Решение №621/28.10.2019 г. на Директора на ОДОП Пловдив. Според съда по този начин са начислени повторно. Касационната инстанция намира решението за валидно и допустимо, но частично неправилно. Относно отказания данъчен кредит: Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В конкретния случай, посочените по-горе обстоятелства се установяват в резултат именно на преценка на доказателствата, от които следва извод, че са налице реални доставки. По делото са представени приемо-предавателни протоколи, както и превозни билети към фактурите, чиито предмет са иглолистни дъски. Липсата на съставени превозни документи се обяснява с близостта на базите на дружеството-доставчик и дружеството-получател и превоза на стоката с мотокар. Това се потвърждава от свидетелските показания на разпитаните свидетели, които правилно съдът е кредитирал като логични, подробни и последователни. Доводите в касационната жалба, че кореспонденцията на приходните органи с представители на двете дружества е водена през един и същ IP адрес не може да обоснове отказ на данъчен кредит. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. По отношение допълнително начислените лихви в размер 2 164,24лв.: С РА допълнително са начислени лихви в размер на 2 164,24лв. във връзка с издадени фактури за продажби, които са отразени в отчетните регистри по ЗДДС със закъснение. Процесните лихви са били вменени като задължение по РА №Р-16001319000640-091-001/12.08.2019г. (предходен РА), но същият е бил обжалван и върнат (заедно с лихвите) за нова ревизия по ЗДДС за данъчни периоди м.05.2015г. до м.11.2016г. Плащането на тези задължения не е обвързано с правилността на РА в тази му част. Посочената сума е правилно начислена. Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Относно задълженията по ЗКПО за 2015, 2016 и 2017г. Възприемайки изчисленията на вещото лице по изготвената ССчЕ съдът е достигнал до неправилния извод, че приходните органи са начислили повторно корпоративен данък /КД/. В случая не става въпрос за повторно облагане с КД, а за правилното и съобразено със законовите изисквания определяне на КД. Съгласно чл. 75, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната. При определяне на данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година. В случаите при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването и е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период. Дружеството не е спазило законовия ред за корекция на данъчните финансови резултати за съответните минали години и отразяването на съответните приходи през 2019г. не замества правилното и съобразено със ЗКПО коригиране на данъчните финансови резултати за 2015г.,2016г. и 2017г. и определяне на действително дължимия корпоративен данък с прилежащите лихви. Неправилен е изводът на съда, че ревизиращите органи не са взели предвид извършените разходи по фактурите, с което са нарушили принципа на съпоставимост на приходите и разходите. В хода на повторната ревизия на дружеството изрично е поискано да посочи съответстващата на тези приходи отчетна стойност на продадените стоки. От получения отговор е видно, че няма посочени конкретно документални разходи. При извършването на експертизата вещото лице е определило по неправилен начин отчетната стойност на продадените активи. Механизмът, който вещото лице е използвало се използва при облагането по особения ред на ал.122, ал.1 и сл. от ДОПК поради спецификата на обстоятелствата при този вид ревизии, но не следва да се прилага по материалния закон ЗКПО в процесния случай. Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Разноски: С оглед изхода на делото разноските се следват по компенсация. На данъчната администрация се следват разноски в размер на 7% от поисканите разноски или разноски в размер на 319лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На дружеството се следват разноски в размер на 93% от поисканите разноски или разноски в размер на 930лв. за адвокатско възнаграждение. По компенсация данъчната администрация следва да заплати на дружеството разноски в размер 611лв. за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 308/14.04.2021 г., постановено по адм. дело №1044/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001619007195-091-001 от 03.06.2020г. на органи по приходите към ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 389/14.08.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП, в частта, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 г.- над размера от 81, 24 лв. данък и 34, 42 лв. лихва, в частта в която са определени допълнителни задължения за 2016 - над сумата от 26,83 лв. данък и 8,65 лв. лихви, в частта, в която са определени допълнителни задължения за 2017 г.- над сумата от 55, 99 лв. данък и 12,37 лв. лихва, както и в частта в която са определени лихви за декларирано със закъснение ДДС в общ размер на 2164, 24 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кристал лес 92” ЕООД против ревизионен акт /РА/ № Р-16001619007195-091-001 от 03.06.2020г. на органи по приходите към ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 389/14.08.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП в частта, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 г.- над размера от 81,24 лв. данък и 34,42 лв. лихва, в частта в която са определени допълнителни задължения за 2016 - над сумата от 26,83 лв. данък и 8,65 лв. лихви, в частта, в която са определени допълнителни задължения за 2017 г.- над сумата от 55, 99 лв. данък и 12,37 лв. лихва, както и в частта в която са определени лихви за декларирано със закъснение ДДС в общ размер на 2164, 24 лв. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 308/14.04.2021 г., постановено по адм. дело №1044/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001619007195-091-001 от 03.06.2020г. на органи по приходите към ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 389/14.08.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на „Кристал Лес 92“ ЕООД по 51 бр. фактури, издадени от „Трампов груп“ЕООД в периода 15.05.2015 г.-25.11.2016 г., за общата сума от 73 518,86 лв. и прилежащи лихви в размер на 30 825,34 лв. ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Кристал лес 92” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 611 лв. (шестстотин и единадесет лева), представляваща разноски касационното производство по компенсация. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бисерка Цанева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Свилена Проданова /п/ Василка Шаламанова