Определение · № 2478/2022 · дело 2018/2022

По дело 2018 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2478 София, 16.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛОЗАН ПАНОВ СЛАВИНА ВЛАДОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА по адм. дело № 2018/2022 Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Еко Консултинг“ ООД против определение № 7584 от 11.10.2021 г., постановено по адм. дело № 8905/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на Столична община не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град оставя без разглеждане искането на „Еко Консултинг“ ООД да бъде задължен кметът на Столична община да направи предложение до Столичния общински съвет за приемане на решение за разрешение за корекция на ПУП-ПРЗ за м. „Център Зона А - север“ – гр.София, при безусловно и ясно единство и категорично съответствие между графичната и текстовата част на изменението на плана. За да постанови този резултат първоинстанционният съд излага съображения, че не са налице изискванията на чл. 256 АПК, тъй като се касае за извършване на правни, а не фактически действия. Констатира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, на която се позовава дружеството, тъй като от материалите по делото се установява, че действащият план относно ПИ с идентификатор 68134.405.10 по КККР, попадащ в УПИ II – „за античен амфитеатър“ от кв. 506а, е одобрен със заповед № РД-50-808/1995 г. и № РД-09-471 от 2009 г., а се касае за необходимост от изменение на действащ ПУП, в производство по разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП, при което кметът на общината, съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ може при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение. Съдът прави извод, че издаването на административен акт е правно, а не фактическо действие и не представлява бездействие, а отказ за издаване на административен акт, оспорването на който следва да бъде осъществен по реда на оспорването на индивидуални административни актове, който е различен от търсения. Посочва, че неиздаването на такъв акт не е неоснователно бездействие на административния орган по смисъла на чл. 256 АПК и е извън обхвата на защитата по раздел ІІ, Глава ХV АПК. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона – ал. 2 на същата разпоредба. Законосъобразен е изводът на съда, с оглед формулирания от жалбоподателя петитум, че не е налице бездействие на административния орган, което да е годен предмет на обжалване по чл. 256 АПК. Бездействие, съгласно посочената разпоредба, е налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение изпълнението, на което произтича пряко от нормативен акт, какъвто в случая не е налице. По посочения ред не са предмет на защита задълженията за волеизявления, т.е. за издаване на административни актове. В тази връзка правилно съдът приема, че неизпълнението на задължение за издаване на административен акт не е бездействие, чиято защита може да се търси по на чл. 256 АПК, поради което и търсената защита по този ред е недопустима. Ето защо като прави извод за недопустимост на оспорването първоинстанционния съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7584 от 11.10.2021 г., постановено по адм. дело № 8905/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Илияна Дойчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Лозан Панов /п/ Славина Владова