Решение · № 2468/2022 · дело 11948/2021

По дело 11948 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2468 София, 16.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на десети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛАВОВСКА ТИНКА КОСЕВА при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията ТИНКА КОСЕВА по адм. дело № 11948/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МРР -16" ООД гр. Търговище, чрез процесуален представител адв. Я. Тончева, против решение № 114 от 14.10.2021г. по адм. д. № 219/2021г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. № 02-250-2600/7024 от 05.08.2021г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", в частта му с което е намалено искането финансово подпомагане със сумата 1619,12лв. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК тъй като не съдържа фактически и правни основания за извършените намаления. Намира, че допълнителните разяснения от страна на административния орган, дадени в хода на съдебното производство не могат да санират тежкия порок на административния акт - липса на мотиви. Счита, че първоинстанционният съд е игнорирал тези оплаквания при постановяване на решението си, като вместо това е възприел тези допълнителни разяснения безкритично и по този начин е мотивирал оспореното УП, вместо органа. По подробно развити доводи в касационната жалба, претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на ново по същество, с което се отмени процесното уведомително писмо. Претендира присъждане на разноски, съгласно представени списък. Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФ" Земеделие" в писмен отговор, чрез процесуален представител юрисконсулт Станкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на сторените в касационното производството разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, в случай на отмяна на решението . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба подадена от "МРР -16" ООД гр. Търговище, срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. № 02-250-2600/7024 от 05.08.2021г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", в частта му с което е намалено искането финансово подпомагане със сумата 1619,12лв. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му в съответствие с чл.59, ал.2, т.4 от АПК и в съответствие с материалния закон. Според съдът, недопустимите за подпомагане площи по заавлението на жалбоподателя са били установени, чрез извършването на административни проверки и проверки на място при които е установено застъпване с ЕТ" В. - 2004- Д. Илиев", поради което правилно са приложени изискванията на чл.17 от наредба №5 от 27.02.2009г. , както и на чл.19, чл.19а и чл.28 от делегиран Регламент (ЕО) 64082014 на Комисията от 11 март 2014г. за допълване на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Според съдът, доказателствата по делото сочат за наличие на спор за ползване на определени имоти, възникнал между частноправни субекти, който нито административния орган, нито съдът са компетентни да разрешават. По тези съображения, съдът е счел, че оспореното УП е издадено в съответствие с материалния закон и е отхвърлил жалбата. Така постановеното решението е неправилно. Основателно е оплакването наведено в касационната жалба, че оспореното УП е постановено при липсата на фактически и правни основания за издаването му и неправилно съдът е счел, че същото е мотивирано с данните, съдържащи се таблиците, както и разясненията към тях. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно извършените намаления, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо в таблица 1 : оторизирани суми в колона 1 са посочени съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от касатора суми, в колона 3 извършените от органа намаления, колона 4 - редукции и колона 5 - намаления, поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени оторизираните суми. В таблица 2 към УП са посочени извършените плащания и датите за това. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай административният орган към колона 3 "намаления" е посочил, че се отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомажане пощи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от ЗМХГ и МОСВ; - намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент (ЕС) №1307/2014 на Комисията; - линейно намаление, съгласно чл.65, § 2, б. "в" от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, §2, б."е" от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. Така наречените пояснения към колона 3 и извършените намаления не представляват мотиви на административния орган. Същите представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., но не и конкретни такива. Още по - малко пък представляват фактически основания, мотиви на органа за постановените намаления. В оспореното УП или пък в някой от документите, предхождащи издаването му липсва каквото и да е, дори едно съображение на административния орган, какво налага извършеното намаление, по отношение на кои от имотите е налице несъответствие или др., както и кое от посочените четири правни основания в поясненията към колона 3 "намаления" е относимо в случая. Такива съображения не се съдържат и в приложените по делото, резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019г., както и в приложените доклади от извършена проверка на място. В тези предхождащи издаването на УП документи липсва, какъвто и да е мотив или основание за намаляване на претендираното от касатора финансово подпомагане. Според настоящият състав е налице пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Изводът на решаващият съд за мотивираност на оспореното уведомително писмо е необоснован. Относими конкретни мотиви за постановения отказ за финансово подпомагане за пръв път са изложени едва след оспорване на уведомителното писмо пред съда - в придружителното писмо, с което заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез упълномощения процесуален представител е изпратил на съда жалбата, ведно с административната преписка. Едва в този документ, са развити подборни съображения за извършените намаления, а именно, че в случая се касае за установени при административните проверки заявени площи от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019г., за които са приложени изискванията на чл.17 от наредба №5 от 27.02.2009г. Едва с придружителното писмо са посочени и номерата на съответните парцели, както и площта на застъпването. Изрично е обърнато внимание, че недопустимите/наддекларирани площи на кандидата са в резултат на отпадналите от допустимост, двойно заявени площи по заявление УИН 25/150519/11227. Именно тези съображения, изложени в придружителното писмо от процесуалния представител на ответника, съдът е възпроизвел дословно в решението си, за да мотивира материалната законосъобразност на оспореното УП и извода си за наличието на факически и правни основания в същото. Съдът на практика е мотивирал оспореното пред него писмо, вместо административния орган, без изобщо да посочи в решението си въз основа на кои доказателства, приложени в административната преписка или по делото прави своите изводи. Изложените в придружително писмо изх. № 01-251-1100/250 от 25.08.2021г. мотиви, не биха могли да изпълнят ролята на мотиви на оспорения административен акт, съобразно възприетото с Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК становище, че мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административната преписка се изпращат на съда. Изразеното писмено становище в придружителното писмо на административната преписка до съда, не може да санира допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед ТР № 16/1975 г. на ОСГК, защото не изхожда от издателя на оспорения административен акт, а от процесуалния му представител. С оглед на изложените мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо са необосновани и постановени в нарушение на приложимия материален закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган с указания за точно посочване на относимите фактически и правни основания при произнасяне по подаденото заявление. При новото произнасяне по заявлението на "МРР -16" ООД, административният орган следва да съобрази и представеното с касационната жалба споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвени на основание чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. с вх.№ДС - 01 -13/27.08.2018г. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на оспорващата страна се дължат направените за производството разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 570лв., от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 70лв. заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер от 500лв., предвиден за защита по дела по ЗПЗП. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №114 от 14.10.2021г., постановено от Административен съд - Търговище по адм. д. № 219/2021г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. № 02-250-2600/ 7024 от 05.08.2021, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която е намалено заявеното финансово подпомагане за кампания 2019г. със сумата от 1619, 12лв. по заявление за подпомагане с УИН: 25/150519/11227 на "МРР -16" ООД. ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящето решение. ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, месечен срок за издаване на административния акт. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "МРР -16" ООД със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ЕИК[ЕИК] разноски за производството в размер на 570 ( петстотин и седемдесет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Анна Димитрова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илиана Славовска /п/ Тинка Косева