Решение · № 2462/2022 · дело 6441/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 2462
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 6441/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6441 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2462 София, 16.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КОМСАЛОВА по адм. дело № 6441/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ“3емеделие“/, подадена чрез процесуален представител юрк. Д. Брайкова, срещу Решение № 84 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело № 226/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменен издаден от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3249 от 06.08.2019 г. Излагат се доводи за недопустимост, съответно за неправилност на съдебния акт. Конкретно твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбата е процесуално допустима като в тази връзка излага доводи за процедурата по връчване на процесния акт. Твърди и касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК – необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че актът е издавен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че възприетата фактическа обстановка, безспорно се установява от констатациите в доклада на Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от Европейския земеделски фонд" /ИА "СОСЕЗФ"/, при наличието на които Разплащателната агенция /РА/ „не разполага с правомощие да подлага на самостоятелен анализ и преценка, а още по-малко повторно на проверява, анализира и контролира заключението на сертифициращия орган“, поради което и „лишен от всякаква законова опора и правна логика е изводът на съда, че оспореният АУПДВ е в разрез с материалния закон“. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението с присъждане на разноски и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Био Посеви 2015“ ЕООД, чрез адв. Гълъбова от изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба, подробно аргументирано в депозирания писмен отговор. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 01-2600/3249 от 06.08.2019 г. на Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 20 а, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, т. 4. 5, предл. второ във вр. с т. 8. 3 от Договор № 201626 от 20.04.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014-2018 г., на "Био Посеви 2015“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 399 192,43 лева. От фактическа страна е установено, че дружеството е подало заявление за подпомагане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на винаро-лозарския сектор. Със Заповед № 03-РД/1204/11.04.2016 г. на Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20 а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 13, ал. 9 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. на министъра на земеделието и храните /Наредба № 2/04.04.2014 г. /, заявлението е одобрено за дейностите "Засаждане с права от Нациналния резерви“ и "Изграждане на хидромелиоративни съоръжения" върху площ от 29 9970 ха и размер на финансовата помощ 1 205 900,90 лева /л. 138/. На 20.04.2016 г. е сключен Договор № 201626 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярката. На 20.06.2016 г. от дружеството е подадено заявление за авансово плащане по сключения договор /л.173/, одобрено до 80% от пълния размер на първоначално одобрената финансова помощ в размер на 803 933,96 лева /така Заповед на л. 191, Отризацинно писмо на 198-199 и справка за извършени плащания на л. 206/. На 19.06.2018 г. от страна на "Био Посеви 2015“ ЕООД е подадено заявление за окончателно плащане по сключения договор в размер на 401 966,94 лв. След извършената проверка на място за времето от 08.08.2018 г. - 10.08.2018 г. и съставяне на контролни листи за кадастралните имоти е издадена Заповед № 03-РД/375 от 19.09.2018 г., с която е одобрено изплащане на финансова помощ по заявлението в размер на 399 192,43 лв. и е отказано изплащане на сума в размер на 2 774,51 лв. с мотив, че при извършената проверка на място от Дирекция "Технически инспекторат" е констатирана площ в размер на 29,9734 ха, т. е. 0,0236 ха по - малко от площта, договорена между страните. Оторизираната сума в размер на 399 192,43 е изплатена на дружеството на 27.09.2018 г. С писмо с изх. № 01-2600/3249 от 10.06.2019 г. /л. 483/, на основание чл. 26 от АПК "Био Посеви 2015" ЕООД е уведомено, че ДФ“Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с направена констатация по подадено заявление за окончателно плащане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Същото е издадено във връзка с получен доклад от ИА "СОСЕЗФ" на проекти по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Бенефициерът е уведомен, че при извършена проверка на място от страна на ИА“СОСЕЗФ“ е констатирано, че живите лози в парцелите са под 60 на сто, т.е. земеделските парцели, заявени за подпомагане за дейностите „Засаждане с разрешения за засаждане, с които се пребразуват права от Националния резерв“ и "Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване" по Договор № 201626/20.04.2016 г., не са в добро агротехническо състояние, съгласно легалното определение на това понятие, дадено с § 1 т. 6 от ДР на Наредба № 2/04.04.2014г., а следвателно и недопустими за подпомагане на основание чл. 6 ал. 1 т. 10 от Наредба № 2/04.04.2014 г. Въз основа на изложеното е обоснован извод, че дейностите предвидени в договора са били недопустими за подпомагане и реално получените средства по този договор са изплатени в разрез с българското и европейско законодателство. След отхвърляне на възражението, подадено от страна дружеството, е издаден процесният АУПДВ № 01-2600/3249 от 06.08.2019 г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на "Био Посеви 2015" ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 399 192,43 лв. За да отмени оспорения АУПДВ решаващия съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма на административния акт, но същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материални закон. След като е анализира клаузите на Договор № 201626/20.04.2016 г. (т.4.5, предл. втор, т.8.3 и т.4.25), съдът е приел, че действително съгласно същите, а и изричното правило на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 2/04.04.2014 г. ползвателят на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" е длъжен да спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ, L 347/671 от 20.12.2013 г.) и заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и законоустановените изисквания за управление по смисъла на Приложение II на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013 г.) в срок до края на петата календарна година (в договора е уговорен 3-годишен срок, поради което това е релевантния за казуса срок приет от съда, аналогично на административния орган, бел. моя), следваща годината на окончателно изплащане на финансовата помощ, в рамките на своето стопанство. Аналогично клауза т. 8.3 възпроизвежда правилото, съдържащо се в ал. 2 на същия текст, че в случай че ползвателят на финансова помощ не спазва или не е привел своето стопанство в съответствие с изискванията по ал. 1, той дължи връщане на изплатената финансова помощ частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на неизпълнението. Аналогично и коментираните клауза и текст от Наредбата, предвиждат тези факти да са установени посредством нарочни проверки от страна на органите на ДФ “Земеделие“ и то осъществени по реда на Регламент за изпълнение № 908/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие /наричан по-долу само Регламент за изпълнение № 908/2014 / (ал. 3 на чл. 30 от Наредба 4/04.04.2014г). Въз основа на този нормативен анализ първоинстанционният съд, след като констатира, че АУПДВ не е издаден въз основа на проверка по смисъла на чл. 30 ал. 2 от Наредба № 2/04.042014г. и то осъществена при спазване правилата на Регламент за изпълнение № 908/2014 г., съгласно изискванията на чл. 30 ал. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г., а тази осъществена от сертифициращия орган е в разрез с нормативните изисквания на Регламент за изпълнение № 908/2014 г. (бенефециерът не е уведомен за проверката и не му е осигурена възможност за присъства, не е бил запознат и с констатациите в Доклада за ПнМ), обосновава извод, че в случая при издаване на АУПДВ е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело до нарушаване правото на защита на бенефициера, а като последици и на задължението за административния орган по чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за казуса, което в своята съвкупност е довело и до непралното приложение на материалния закон. В този порядък по първия идентифициран като спорен между страните въпрос от фактическа и правна страна – е ли са процесните лозови насаждения в добро „агротехническо състояние“ по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в § 1 т. 6 от ДР на Наредба № 2/04.04.2014 г., съдът мотивирайки се с данните и доказателствата (вкл. снимков материал) от извършената от органите на Регионалния Технически Инспекторат /РТИ/ – Ямбол на ДФ“Земеделие“ проверка на място (ПнМ) преди окончателно плащане по Договор № 201626/20.04.2016 г., резултатите от която са обективирани в Контролен лист за ПнМ с № 363427 от 10.08.2018г.; Данните и събраните доказателства при извършаната ПнМ на 08.01.2019 г. от длъжностно лице на ИА“СОСЕЗФ"; представените от бенефициера писмени доказателства пред ДФ“Земеделие“ и приетите заключения по допуснатите съдебни експертизи /кредитирани изцяло като компетентно дадени и съответни на доказателствата по делото/, е приел за изцяло необоснована, неподкрепена с годни и доказателства и на практика опровергана тезата касатора. Прието е за доказано от установеното в хода на ПнМ, осъществена от РТИ – Ямбол на ДФ“Земеделие“, и от приетите заключения че лозовите насаждения в двата парцела напълно отговарят на изискванията за „добро агротехническо състояние“ по смисъла на § 1 т. 6 от ДР на Наредба № 2/04.04.2014 г. По втория спорен между страните въпрос от фактическа страна – съответствието на изградените в двата имота два модулни сглобяеми резервоара със заложените параметри в техническия проект за изграждане на системата за капково напояване, при обсъждане на посочените доказателства и доказателствени средства и липсата на каквито и да било данни как е измерена тяхната вместимост при ПнМ на 08.01.2019 г. от Сертифициращия орган, вкл. и при липсата на относим снимков материал в хода на тази проверка, съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице – специалист по програми на Европейските фондове. Или прието е за доказано от фактическа страна, че всеки един от спорните резервоари е с вместимост 194,38 куб.м., т.е. всеки един от тях отговаря на посочените технически параметри. В заключение съдът е приел от правна страна, че не е на лице възприетото в АУПДВ неспазване на изискването на т. 4.25 във вр. с т.8.3 от Договор № 201626/20.04.2016 г., поради което и не е изпълнен фактическият състав на клауза т. 4.5 от същия договор, при наличието на който ДФ “Земеделие“ има право да иска връщане на вече изплатеното финансово подпомагане до размера на оторизираната и изплатена сума по заявлението за окончателно плащане. Приел е, че актът е издаден и в нарушение на материалния закон, поради което е постановил неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ. Изложените в касационната жалба възражения, че подадената от "Био Посеви 2015" ЕООД жалба до първоинстанционният съд е процесуално недопустима са неоснователни, поради следните съображения: Оспореният акт е изпратен на адреса по седалището на дружеството с писмо с обратна разписка и същият е върнат с отбелязване "непотърсен", поради което е пристъпено към връчването му по реда на л. 26, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 3 АПК. Както основателно сочи и първоинстанционният съд, видно от материалите по административната преписка са налице данни и за деклариран електронен адрес на „Био Посеви 2015“ ЕООД, поради което се е следвало спазване правилото на чл. 61 ал. 2 от АПК. Отделно от това цялата кореспонденция между ДФ “Земеделие“ и "Био Посеви 2015“ЕООД до този момент е осъществявана на адреса, посочен в заявлението за подпомагане като адрес за контакти. Липсват данни по делото оспореният АУПДВ да е изпращан и на този адрес. В контекста на изложеното и предвид обстоятелството, че на основание чл. 61, ал. 3 АПК (отм.) АУПДВ е обявен на таблото за обявления на ДФЗ, следва да се приеме, че в настоящия случай редът за съобщаване на издадения акт не е спазен. Нередовното връчване на акта не позволява на съда да брои срока за обжалването му по съдебен ред, поради което жалбата, подадена до съда не следва да се приема за просрочена и същата се явява процесуално допустима. Спрямо релевантните и установени факти, съдът основателно е приел, че обжалваният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Правилно административният съд е взел предвид факта, че оспореният АУПДВ № 01-2600/3249 от 06.08.2019 г. е издаден при възприемане изцяло на констатациите в Годишен Доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на РА BG 01 за финансова 2018 г., изготвен от ИА "СОСЕЗФ", в който в т. 9.2.3.7 са изложени констатации въз основа анализ на документацията и доказателствата събрани в хода на извършената ПнМ от органите на РТИ – Ямбол на ДФ “Земеделие“, а на осъществената ПнМ, от Сертифициращия орган, че РА е изплатила недопустимо разходи - окончателно плащане към бенефициер с уникален регистрационен номер /УРН/ 659184 („Био Посеви 2015“ ЕООД) на стойност 204 106,98 евро (399 192,43 лева), с аргумента, че дейностите по мярката не са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и § 1 т. 6 от ДР на Наредба № 2/04.04.2014 г., но също така правилно е установил и че тази ПнМ на Сертифициращия орган е осъществена при неспазване изискванията на Регламент за изпълнение № 908/2014, и без да е спазено правилото на чл. 30 ал. 2 във вр. с ал. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г. Така допуснатите процесуални нарушения правилно са възприети като съществени, доколкото са довели до постановяване на процесния АУПДВ при неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в разрез и с правилото на чл. 35 от АПК. Несъстоятелно е възражението в касационната жалба, че в случая при наличието на казания доклад на ИА "СОСЕЗФ", Разплащателната агенция „не разполага с правомощие да подлага на самостоятелен анализ и преценка, а още по-малко повторно на проверява, анализира и контролира заключението на сертифициращия орган“, съответно че „лишен от всякаква законова опора и правна логика е изводът на съда, че оспореният АУПДВ е в разрез с материалния закон“. Нито от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, нито от правилата на визираните в касационната жалба Регламент за Изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността, и Регламент (ЕО, Евроатом) №966/2012 на Съвета, се следва извод за необоримата доказателствената сила на посочения Доклад на Сертифициращия орган в смисъл посочен в касационната жалба. Всъщност възприемане тезата на касатора означава, че се създава необорима законова презумпция в пряко нарушение на основните принципи на правото, вкл. и на ЕС, един от който е правото на защита на субектите. Именно в тази насока е и правилото на чл. 30 ал. 2 във вр. с ал. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г., че неизпълнението на посочените нормативни изисквания (възприети в АУПДВ) следва да бъдат установени чрез проверки от ДФ “Земеделие“, които следва да се осъществяват по реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227/69 от 31 юли 2014 г.). В тази насока много точно първостепенния съд е отчел, че в раздел 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г. са регламентирани редът и начинът за осъществяване на проверките на място, като изискванията към съдържанието на доклада от извършената проверка намира регламентация в чл. 41, т. 1, а съгласно чл. 41, т. 2, изр. първо от същия регламент следва на бенефициера да се даде възможност да подпише доклада по време на проверката, за да удостовери присъствието си по време на проверката и да добави забележки. Тези изисквания не се установява да са спазени при осъществяване на ПнМ от органите ИА“СОСЕЗФ", вкл. и в аспекта на легалното определение, дадено в чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, при преценка доказателствената сила на това писмено доказателство. Отделно обосновано е прието от първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение е довело до нарушаване на правото на защита на страната в хода на административното производство. Отделен е въпросът и доколко същите тези лица от състава на ИА“СОСЕЗФ“ разполагат с необходимите експертни познания съобразно възприетото неизпълнение на изискването за добро „агротехническо състояние“ по смисъла на § 1 т.6 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. на лозовите насаждения, респ. за неспазване технически параметри, залегнали в одобрения проект, касателно капковото напояване, респ. начина на установяването им. Или в този смисъл от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели и до недоказано фактическо основание и съответно при неправилно приложение на материалния закон, е правилен и обоснован. От страна на касатора в хода на съдебното производство не се представят други доказателства относно твърдяното недобро агротехническо състояние на процесните лозови насаждения, респ. несъответствие на процесните резервоари с одобрения проект, при доказателствена тежест изцяло за административния орган – чл. 170 ал. 1 от АПК, вкл. и при наличния по делото Контролен лист за извършена ПнМ от органите РТИ – Ямбол при ДФ “Земеделие“ и приложените към него доказателства. В този смисъл и Решение № 12587 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5601/2021 г., I о., и цитираното в него Решение № 5012/20.04.2021 г., постановено по адм. дело № 12210/2020 г. по описа на ВАС, I о. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, Административен съд – Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Държавен фонд "Земеделие" не следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждана сторените в касационното производство разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. Основателно е от друга страна възражението на касатора по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съобразно фактическата и правна сложност на казуса и конкретно осъщественото процесуално представителство, настоящата инстанция намира, че такива се дължат в размер на минималния размер на адвокатското възнаграждение, регламентиран в чл. 8 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 6 522 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело № 226/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Био Посеви 2015“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Болярово, ул. „Хан Аспарух“ № 5, сумата от 6 522 (шест хиляди петстотин двадесет и два) лева, разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бисерка Цанева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Свилена Проданова /п/ Таня Комсалова
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026