Решение · № 2582/2022 · дело 9694/2021

По дело 9694 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2582 София, 21.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ЧАКЪРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ МИТЕВ ЕМИЛ ДИМИТРОВ при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от председателя ДОНКА ЧАКЪРОВА по адм. дело № 9694/2021 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив (ОДБХ-Пловдив) срещу решение №1295/23.06.2021 г., постановено по адм. д. 1896/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо, неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът „Галатея 2016“ ЕООД оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение №1295/23.06.2021 г., постановено по адм. д. 1896/2020 г. по описа на АС-Пловдив е отменена Заповед №269/05.06.2020 г., издадена от директора на ОДБХ- Пловдив, с която на „Галатея 2016“ ЕООД е отказано изплащане на обезщетение за смъртта на 14 550 патици мюлари в животновъден обект с рег. №4150В-0439, находящ се в гр. Раковски, общ. Раковски, обл. Пловдив. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, но при липса на мотиви и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.147, ал. 2 и ал. 3 от Закона за ветеринарно медицинската дейност (ЗВМД), както и в нарушение на материалното право и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касаторът не сочи конкретни доводи, които да водят до твърдяната от него недопустимост на решението. При извършената служебна проверка настоящия състав намира съдебното решение за допустимо, като постановено по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, разгледана при спазване правилата на подведомственост и подсъдност с участието на надлежно конституирани страни. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора относно отказa на първоинстанционния съд за допускане на свидетели сe опровергават от проведеното на 28.05.2021 г. съдебно заседание, в което като свидетел на административният орган е призован и разпитан д-р М. Кръстев, началник на отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ-Пловдив, който е бил назначен със Заповед № РД11-805/31.03.2020 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за извършване на епизоотично проучване след възникнали огнища на инфлуенца по птиците в обл. Пловдив в определени животновъдни обекти. Оплакванията, направени за първи път в касационната жалба, (и неподкрепени с доказателства) срещу заключението на вещото лице са несвоевременни предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, поради което и не обуславят наведеното касационно основание – нарушение на съдопроизводствените правила. Заключението на вещото лице В. Тончева е прието без оспорване в присъствието на процесуалните представители и на двете страни по спора в открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г. и решаващият съд не е допуснал процесуално нарушение като го е обсъдил заедно с всички останали доказателства по делото като го е кредитирал съществена част от констатациите в него. Изводът на първата инстанция за неспазване на администартивнопроизводствените правила, установени Закона за ветеринарнарномедицинската дейност (ВМД) за издаване на оспорения акт, е в съответствие с приетите по делото доказателства. Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗВМД, за нарушенията по ал. 1, т. 1 - 6 трябва да е издадено наказателно постановление (НП) или да е изготвен доклад от проведено епизоотично проучване (ДЕП) след възникнало огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВМД. Епизоотичното проучване се извършва от постоянна комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него лице. По делото няма твърдения и данни за издаване на НП, а административният орган се е позовал на доклад от епизоотично проучване, за да мотивира отказа да изплати исканото обезщетение. АС-Пловдив е приел за установено, че постоянната комисия по чл. 142, ал. 2 от ЗМВД е назначена със Заповед № РД-09-253/10.03.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, а нейният председател, който е и изпълнителен директор на БАБХ, със Заповед № РД-11-805/31.03.2020 г. е определил петчленна комисия, която да извърши епизоотично проучване след възникналото огнище на инфлуенца по птиците в обл. Пловдив, в животновъдни обекти вкл. в обект №4150В-0439. В заповедта от 31.03.2020 г. е посочено, че се издава на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ и определената комисия трябва да извърши проучването в срок от 09.04.2020 г., съгласно Заповед № РД-09-253/10.03.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, Правилата за организацията на дейността на постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване, утвърдени с Заповед № РД-11-253/10.03.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите (Правилата). Независимо от позоваването на Правилата няма данни при назначаването на комисията да е извършено съгласуване със заместник-председателя на Постоянната комисия, съобразно изискването на чл. 4, т. 3 и чл. 7, ал. 1 от Правилата. Видно от съдържанието на заповедта за определяне на състава на комисията е наредено заместник директора на БАБХ, който е и заместник председател на Постоянната комисия, да бъде уведомен за нея, но липсват данни, че преди това е съгласувана с него. Според чл. 7, ал. 1 от Правилата в комисията за конкретното проучване трябва да бъдат включени нечетен брой членове от постоянната комисия, а според чл. 7, ал. 3 от Правилата в нея трябва да участват началникът на отдел „Здравеопазване на животните“ на съответната ОДБХ и официалният ветеринарен лекар, отговарящ за общината или животновъдния обект. Видно от поименния състав и длъжностите, които заемат лицата, изготвили ДЕП, е спазено само изискването за участие на началника на отдел „Здравеопазване на животните“ на съответната ОДБХ. Останалите членове на комисията, която е извършила епизоотичното проучване на животновъдния обект на „Галатея 2016“ЕООД са служители на ОДБХ и нито един от тях не е член на Постоянната комисия за извършване на епизоотично проучване. В състава на комисията са включени трима официални ветеринарни лекари, но няма информация дали един от тях е отговарял за общината, в която се намира животновъдния обект 4150В-0439. Следователно по делото липсват данни и за спазване изискването по чл. 7, ал. 2 от Правилата, а именно изискването официалният ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община или животновъден обект, да участва в проучването. Със сигурност д-р Земярски, който е ветеринарния лекар на обекта по договор с „Галатея 2016“ЕООД, не е участвал в проучването въпреки другото изискване на чл. 7, ал. 2 от Правилата. Налага се извод, че са нарушени съществено изискванията на Правилата при формиране на комисията за конкретното проучване. Тези нарушения правилно са съобразени от АС-Пловдив, което е довело до обоснованост на извода му относно доказателствената сила на ДЕП като официален документ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ДЕП е изготвен от комисия, която е определена в противоречие с Правилата от служители на БАБХ, респективно не е обвързан от констатациите в него като такива, съдържащи се в официален документ. Обосновано при установяване на фактическата обстановка по спора, АС-Пловдив изложил и допълнителни мотиви да не кредитира ДЕП, поради липсата на отбелязване в него на осъществяване на физическа проверка на обекта (респективно дата на посещението), каквато се предполага, че е необходима с оглед задължителното съдържание на доклада по чл. 16, т. 8 от Правилата, независимо от аргументите в касационната жалба за потенциалната опасност от пренасяне на заразата при подобна проверка. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че неуведомяване на заявителя за нередовност на подадените от него документи, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснатото нарушение на чл.147, ал. 3 от ЗВМД в конкретния случая не е съществено, защото не е в състояние да се отрази върху съдържанието на издадения административен акт, който е мотивиран по същество с други обстоятелства, а не с нередовност на подадените документи или пропуснат срок за подаване на заявлението. Изрично следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав споделя мотивите на първата инстанция относно вида на срока по чл. 147 от ЗВМД, а допуснатото от АС-Пловдив неправилно тълкуване на правното значение на едно от констатираните нарушения на административнопроизводствените правила, не представлява касационно основание за отмяна на съдебния акт с оглед установените други основателни основания оспорване по чл. 146 от АПК. Правилно АС-Пловдив е приел, че не е доказано по несъмнен начин посочените в заповедта фактически основания за издаването й като допълнително трябва да бъде посочено, че административният орган е възпроизвел съществена част от ДЕП без да даде точна квалификация на отделните обстоятелства към към кое от изискванията по чл. 132, ал. 1, т. 1 – 6, 10 – 12, 15 – 20, 24, 26 и 27 от ЗВМД се отнася, за да представлява и основание по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД за отказ да бъде изплатено търсеното обезщетение. От доказателствата по делото, включително приета и неоспорена от страните съдебна експертиза, обосновано и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, АС-Пловдив е приел за установено, че животновъдният обект отговаря на изискванията за въведени мерки за биосигурност, установени в чл. 4 от Наредба №44/22.04.2006 г. за ветеринарномедицинските дейности към животновъдните обекти (Наредба № 44/20.04.2006 г.) и не са доказани описаните в оспорената заповед други нарушения на изискванията към животновъдните обекти. В касационната жалба се твърди, че са правилни „съжденията в ДЕП, че установените пропуски и нарушения от собственикът на животновъдния обект, цялостно застрашават изискванията за биосигурност, предвидени в закона“, а след това са изброени факти и обстоятелства, които не са подкрепени с никакви други доказателства по делото освен ДЕП, който не е съставен от комисия, назначена съобразно Правилата и в нарушение на изискванията към неговото съдържание. Фактите, описани в касационната жалба в подкрепа на твърдението за наличие на пропуски и нарушения не кореспондират с установеното от първата инстанция и нормативната уредба. Изрично е посочена и липсата на план, одобрен от ОДБХ-Пловдив за биосигурност за животновъдния обект. Действително собственикът или ползвателят на люпилня и/или животновъден обект за отглеждане на птици и свине в индустриална ферма е длъжен да разполага с одобрени от изпълнителния директор на БАБХ или оправомощено от него лице: 1. програма за почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация с въведени процедури и тяхното документиране; 2. индивидуален план за биосигурност с определяне на критичните контролни точки в обекта и процедури за тяхното управление; 3. изготвен план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразно заболяване. Но тези три документа обозначени общо като „план за биосигурност“ са въведени с изменение на Наредба № 44/20.04.2006 г., обнародвано в ДВ, бр. 5/2020 г. чрез създаване на нов чл. 20, но според § 24 от преходните и заключителни разпоредби на същия нормативен акт животновъдните обекти се привеждат в съответствие с изискванията на тази наредба в шестмесечен срок от влизането ѝ в сила. Следователно към датата на възникване на събитието, за което се иска обезщетение, не е изтекъл срока за съставяне и одобряване на плана за биосигурност, за да се обоснове извод, че липсата му съставлява нарушение. Допълнително трябва да бъде посочено, че мерките за биосигурност към животновъдните обекти за отглеждане на селскостопансски животни са изброени в чл. 4 от Наредба № 44/20.04.2006 г., а новосъздадения чл. 20 се намира в Раздел V „Задължения на собствениците или ползвателите на животновъдните обекти“, в който са описани и други задължения, за които в касационната жалба се твърди, че не е доказано, че се спазват от „Галатея2016“ЕООД. Административният съд последователно и задълбочено е разгледал всяко едно от обстоятелствата, посочени в оспорената заповед като нарушение, за да обоснове извод, че не се подкрепят от събраните по делото доказателства. При условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ тези мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция, а поради това, че позоваването на същите факти и в касационната жалба без допълнителна аргументация не се налага да бъдат обсъждани изрично. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността и допустимостта на съдебното решение, както за спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 960 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на касатора в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора и при липса на възражение за прекомерност не следва да бъде намалявано. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №1295/23.06.2021 г., постановено по адм. д. №1896/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА бластна дирекция по безопасност на храните- Пловдив, гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 86 да заплати на „Галатея 2016“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Раковски, общ. Раковски, обл. Пловдив, [адрес], представляван от Д. Гендова сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Донка Чакърова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Еманоил Митев /п/ Емил Димитров