Решение · № 2517/2022 · дело 10995/2021

По дело 10995 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2517 София, 17.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДРЕЕВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Даниела Божкова изслуша докладваното от съдията ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ по адм. дело № 10995/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 64, ал. 1, изречение второ от Закона за защита на конкуренцията. Образувано е по жалба на „Севан С.В.“ ЕООД, представлявано от управителя срещу решение № 602 от 22.06.2021г., постановено по адм. д. № 1024/2020г. по описа на Административен съд София-област. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалба на дружеството против решение № 655 от 06.08.2020г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-154/2020г., с което е установено, че не са извършени нарушения по чл. 29, чл. 31, чл. 32 във вр. с чл. 33 и чл. 35 от ЗЗК от страна на „Авангардекс“ ЕООД. Жалбоподателя е осъден да заплати разноски по делото. С касационната жалба се твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се неговата отмяната и присъждане на разноски. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, представлявана от редовно упълномощен процесуален представител, моли касационната жалба да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните за присъждане от касационния жалбоподател разноски.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Севан С.В.“ ЕООД, срещу решение № 655 от 06.08.2020г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-154/2020г., с което е установено, че от страна на „Авангардекс“ ЕООД не са извършени нарушения по чл. 29, чл. 31, чл. 32, вр. с чл. 33 и чл. 35 от ЗЗК. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, оспорването е отхвърлено като неоснователно. Съдът е възприел изцяло фактическите и правни констатации и изводи на КЗК. Прието е, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, в пределите на дадените от законодателя правомощията и при изискуемия кворум, обективирано е в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. Съдът приел, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.1 и т.2 от АПК. На следващо място първоинстанционният съд приел, че с обжалваното решение КЗК обосновано и мотивирано е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 31, чл. 32, вр. с чл. 33 и чл. 35 от ЗЗК от страна на „Авангардекс“ ЕООД. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните в хода на производството пред КЗК, проверени при осъществяване на съдебния контрол доказателства. Следва да се сподели изцяло извода за липса на данни за осъществен от страна на „Авангардекс“ ЕООД състав на нарушение по чл.35, ал.1 от ЗЗК, според който се забранява предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. В хода на съдебното дирене не са установени данни и не са представени от имащата интерес страна доказателства, които да установяват осъществяване на визирано в нормата изпълнително деяние, обявено от закона за нарушение. Извършен е подробен сравнителният анализ на опаковките и поставените върху тях етикети на двете дружества, който е дал възможност за формулиране на обоснован извод за липса на релевантно за производството сходство, което да въведе потенциалния купувач в заблуждение. Не са събрани и доказателства за това, че „Авангардекс“ ЕООД е нарушила добрата търговска практика и е ограничило възможността за конкуренция на пазара чрез нарушаване на добросъвестната търговска практика, представляваща според § 1, т.2 от ДР на ЗЗК правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Неоснователна е жалбата и в частта, в която се твърди, че съдът неправилно е приел за правилен извода за липса на осъществено от едноличното дружество нарушение на по чл.32 във връзка с чл.33 от ЗЗК. В хода на производството не са събрани доказателства за дейност, насочен а към рекламиране на процесния продукт от страна на „Авангардекс“ ЕООД , насочено към привличане на повече клиенти за предлагания продукт, поради което е обоснован извода за липса на заблуждаваща по смисъла на описаните по – горе текстове и във връзка с това забранена реклама. При липсата на укоримо поведение, вписващо се в състава на нарушението по чл. 32 във вр. с чл. 33 от ЗЗК, компетентния специализиран орган правилно и обосновано не е пристъпил към ангажиране на отговорност чрез налагане на санкция. Правилно е преценена като неоснователна жалбата и в частта, касаеща твърденията за осъществен състав на нарушение по чл. 31 от ЗЗК. Първоинстанционният съдебен състав е изложил подробни мотиви в подкрепа на становището си, които следва да бъдат напълно споделени. Липсват доказателства за предоставяне на потенциалните купувачи на невярна и/или изопачена информация върху етикета на процесния продукт. В хода на административното производство са представени лабораторни изследвания, изготвени на „Торнадо зимна течност за чистачки готова -20°С“, с производител „Авангардекс“ ЕООД, осъществени от две различни лаборатории. Едното от тях е осъществено по заявки от жалбоподателя, а другото е извършено по инициатива на заинтересованата страна и от неговия търговски партньор „Кауфланд“. От извършените лабораторни изследвания на температурата на замръзване по заявките на „Севан С. В." ЕООД и „Кауфланд“ се установява замръзване на течността при - 14°С и - 15°С, а по заявките на „Авангардекс“ ЕООД и по собствени на дружеството изследвания е установено замръзване на течността при - 24,6°С и - 22,6°С. Настоящият съдебен състав също счита, че констатираното разминаване в показателите на замръзване от различните изследвания не може да се вземе в предвид при преценка за извършено от страна на производителя нарушение на разпоредбите на КЗК. Представянето на касов бон от касационния жалбоподател, с дата на покупката - 08.10.2019 г., придружен с продукт за изследване с дата на партидата - 05.12.2018 г. не изключва възможността за осъществяване на недобросъвестни действия от страна на предоставящия продукта за изследване или друго, неучастващо в производството лице, чрез извършване на манипулация върху него. В хода на производството е установено, че изследвания продукт се предлага на пазара със стандартна пластмасова капачка, която може да бъде свалена и впоследствие поставена от недобросъвестни лица, без видими признаци за нарушение целостта на опаковката. Правилен е и извода на съда, че извършените изследвания на продуктите на „Авангардекс“ ЕООД и издадените въз основа на тях сертификати, както от лабораторията „Глобалтест“, така и от „Приста ойл холдинг“ ЕАД, са извън обхвата на акредитация на посочените лаборатории и в този смисъл не могат да бъдат кредитирани досежно отразеното в представените протоколи за изпитване, което е потвърдено чрез служебна бележка изх. № 21/033-1/Е от 12.04.2021г. издадена от Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация. Съдът правилно е установил, че съгласно предоставената информация от последното изпитване в лаборатория, продуктът е изпитан по метод на изпитване БДС 10126 т.4.4., по показател „Температура на начало на кристализация“, което е различно понятие от „температура на замръзване“ използвано в сертификатите издавани от другата лаборатория „Глобалтест“. Следва да се сподели извода на съда, че при липса на други доказателства, КЗК основателно е приела, че не са събрани достатъчно убедителни доказателства, които да доказват по несъмнен начин осъществяване от страна на проверяваното дружество на състава на процесното нарушение. За да се ангажира отговорността на субект за допуснато нарушение на въведените с разпоредбите на ЗЗК правила, е необходимо установяване по безспорен и категоричен начин наличието на поведение, нарушаващо „добросъвестната търговска практика" по смисъла на глава седма от ЗЗК. Осъществяване на репресивната функция на закона не може и не следва да се основава на предположения или недоказани по безспорен и категоричен начин твърдения на субекта, сезирал компетентните органи. В случая липсва съмнение в добросъвестността на „Севан С.В.“ ЕООД, сезирало КЗК за евентуално неправомерно поведение от страна на конкурентното му дружество „Авангардекс“ ЕООД, но наличието на некоректно поведение следва да бъде доказано и това може да стане със всички допустими от закона средства. След като тава не е сторено от заинтересованата страна, то КЗК, респективно осъществяващия съдебен контрол състав е достигнал до единствено възможния извод за липса на възможност за ангажиране на отговорност по реда на ЗЗК за нарушаване на въведените с чл. 31 и 32 от същия закон ограничения. Обоснован е извода за липса на данни за нарушение на общата забрана по чл.29 от ЗЗК за действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Касационният жалбоподател не е изложил конкретни твърдения в тази насока и в настоящото производство. Безспорно е, че температурата на замръзване е основна характеристика на зимната течност за чистачки и нейното неточно посочване би могло да се определи като действие, предприето в противоречие с добросъвестната търговска практика, но както по – горе беше описано, не е налице възможност за ангажиране на отговорност на производителя при положение, че липсват безспорни доказателства, че това се дължи именно на неговото поведение. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, за установяване на нарушения във връзка със забраната за нелоялна конкуренция, следва да са налице всички кумулативни предпоставки на общия текст на чл. 29 от ЗЗК, т.е. следва да е налице конкурентно поведение на предприятие, осъществяващо стопанска дейност и нарушаване на добросъвестната търговска практика, водещо до реално или потенциално увреждане на интересите на друго предприятие, действащо на съответния пазар. При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства имащи пряко отношение към предмета на проверка от страна на Комисия за защита на конкуренцията и осигуряване на възможността за мотивирано и законосъобразно произнасяне по искането, с което специализирания орган е бил сезиран. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящото производство, касационният жалбоподател дължи направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева на „Авангардекс“ ЕООД. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Така претендираната за репариране сума е съобразена с размерите, предвидени в нарочната Наредба за определяне на размера на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на делото. В полза на Комисия за защита на конкуренцията следва да се присъди сума в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 602/22.06.2021 г., постановено по адм. д. № 1024/2020 г. постановено по адм. д. №1024/2020г. по описа на Административен съд София-област. ОСЪЖДА „Севан С.В.“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], да заплати на „Авангардекс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА „Севан С.В.“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Комисия за защита на конкуренцията сумата 200 /двеста/ лева, представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Диана Гърбатова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Добринка Андреева /п/ Владимир Първанов