Определение · № 2568/2022 · дело 655/2022

По дело 655 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2568 София, 18.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАДЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУЦАРОВА РУМЯНА ЛИЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията РУМЯНА ЛИЛОВА по адм. дело № 655/2022 Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по две частни жалби, подадени от „Ариел – ТН“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], чрез адв. Е. Калоянов и от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), представлявана от председателя И. Иванов, чрез процесуален представител - юрисконсулт Р. Методиева, срещу Определение от 11.11.2021 г., постановено по адм. д. № 142 по описа на Административен съд – Враца (АС – Враца) за 2019 г. С обжалваното определение е спряно съдебното производство по посоченото дело до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по адм. д. № 3941 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2021 г. В двете частни жалби се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа се становище за липса на обусловеност между адм. д. № 3941 по описа на АССГ за 2021 г. и адм. д. № 142 по описа на АС – Враца за 2019 г. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на АС – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски и от двамата частни жалбоподатели за настоящото производство. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са основателни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на "Ариел – ТН" ЕООД срещу КЕВР, с която са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 1849562,80 лв., ведно със сумата от 48811,81 лв., представляваща законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния акт - 12.11.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба и законната лихва върху сумата на обезщетението от тази дата до окончателното му изплащане. Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди от отменен, като незаконосъобразен, с влезли в сила съдебни решения, акт на КЕВР - Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., издадено от Държавната КЕВР (сега КЕВР), отменено с Решение № 4039 от 15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 2596 по описа на АССГ за 2015 г., оставено в сила с Решение № 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. № 12851 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. За да постанови обжалваното определение, съставът на АС – Враца е съобразил, че „Ариел – ТН“ ЕООД претендира обезщетяването на пропуснати ползи, изразяващи се в: 1. Разликата между определената в т. 7 на Решение № Ц – 10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от ВЕЦ в размер на 112,48 лв./MWh и определената в т. 4 на същото решение преференциална цена в размер на 171,18 лв./MWh за периода от 01.04.2014 г. до 01.01.2019 г. и 2. Разликата между получената на свободен пазар и на балансиращ пазар цена за продадена от дружеството електроенергия, произведена от ВЕЦ „Петрово“ над нетното специфично производство от 2500 KWh, определено въз основа на т. 9.1. от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. във вр. с отменено Решение № Ц – 5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и дължимата преференциална цена за тази електроенергия до достигане на нетно специфично производство от 3724 kWh, определено съгласно т. 1. 4. от Решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР за периода от 24.07.2015 г. до 12.11.2018 г. Първоинстанционният съд съобразил, че по делото е представен препис от Решение № Ц – 12 от 26.03.2021 г. на КЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./MWh за изкупуване на електрическа енергия, определена от обособена група ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW. Взел предвид, че това решение е оспорено в АССГ, където е образувано съдебно производство по адм. д. № 3941 по описа на този съд за 2021 г. по жалба на „Енерго про България“ ЕАД с искане за прогласяване на неговата нищожност. Постановено е решение, което обаче не е влязло в сила, доколкото е предявена касационна жалба срещу него. Съдът приел, че за правилното решаване на спора по обезщетението е от значение решаването на посоченото дело с влязъл в сила съдебен акт, доколкото с решението на КЕВР от 26.03.2021 г. се определя преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия за отминал период. Предвид това направил извод, че са налице основанията за спиране на производството по делото до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по посоченото административно дело по описа на АССГ. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че за правилното решаване на делото по предявената искова претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е от значение решаването на повдигнатия в АССГ спор относно законосъобразността на решението на КЕВР от 26.03.2021 г. с влязъл в сила съдебен акт по причина, че със същото е определена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия за минал период. Изводът на съда не е достатъчно обоснован и мотивиран по всяка от предявените с исковата молба на "Ариел - ТН" ЕООД претенции, поради което настоящият състав разглежда спорния по делото въпрос през призмата на направените твърдения в исковата молба относно правопораждащия отговорността на КЕВР отменен административен акт. В тази насока са и основните оплаквания на първия частен жалбоподател, които се явяват основателни. Пред АС - Враца ищецът ясно е формулирал искането си за съдебна защита, като е дефинирал основанието, периодите и размерите на претендираните обезщетения за претърпени имуществени вреди. Според твърденията, обективирани в исковата молба, претърпените от дружеството имуществени вреди са настъпили от отмененото като незаконосъобразно Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), както основателно се обръща внимание на това от "Ариел - ТН" ЕООД в частната му жалба. В първоинстанционното производство не се прави позоваване на претърпени вреди от издаденото през 2021 г. решение на КЕВР. Ето защо, разрешаването на спора пред АССГ досежно неговата законосъобразност не е преюдициално спрямо производството пред АС - Враца, вкл. не е от значение относно допустимостта на предявените искове. Действително, с подлежащото на предварително изпълнение Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. Комисията със задна дата е определила преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, но това обстоятелство не би могло да се квалифицира като определящо за произнасянето по спора по адм. д. № 142/ 2019 г. пред първоинстанционния съд. За неговото правилно решаване решението на АССГ по оспорването на Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР няма преюдициално значение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Затова в конкретния случай постановяването на влязъл в сила съдебен акт по посоченото в обжалваното определение дело, което е на производство в АССГ, не е обуславящо за правилното решаване на спора по същество пред АС - Враца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претендирани като настъпили от друг отменен административен акт. Предмет на делото пред АССГ, за което се твърди да е обуславящо, е законосъобразността на Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР. Това решение е прието след подаване на исковата молба, по която е било образувано производството пред АС - Враца и макар с него да се определя преференциална цена за продажба на електроенергия със задна дата, то това не съставлява част от твърдените факти и обстоятелства в производството по ЗОДОВ, въз основа на които ищцовото дружество е основало своите искове. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че неправилно производството по делото пред АС – Враца е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. д. № 3941 по описа на АССГ за 2021 г. В този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, петчленни състави: Определение № 12602 от 09.12.2021 г., постановено по адм. д. № 11506 по описа за 2021 г.; Определение № 12746 от 14.12.2021 г., постановено по адм. д. № 11223 по описа за 2021 г. и Определение № 2302 от 11.03.2022 г., постановено по адм. д. № 1400 по описа за 2022 г. Независимо от основателността на частните жалби и направените искания, на частните жалбоподатели не се следва присъждането на разноски. Съгласно чл. 81 ГПК, приложим в настоящото производство на основание чл. 144 АПК, разноски се присъждат във всеки акт, с който приключва делото. Настоящото определение не е такъв акт. С него се отменя определение за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и делото се връща на същия състав от първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради това въпросът за разноските следва да се реши при постановяване на съдебен акт по същество на спора от АС - Враца. Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав от АС - Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение от 11.11.2021 г., постановено по адм. д. № 142 по описа на Административен съд – Враца за 2019 г. и ВРЪЩА делото на същия състав от Административен съд - Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Раденков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Таня Куцарова /п/ Румяна Лилова