Определение · № 2706/2022 · дело 12353/2021

По дело 12353 / 2021 Следващ акт Следващ акт Определение: 10216 / 14.11.2022 Определение: 6253 / 23.06.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2706 София, 22.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИКОЛОВА АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА по адм. дело № 12353/2021 Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, която има характер на частна жалба, за което съображенията ще бъдат развити по-долу в изложението, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт К. Недялкова, против решение № 720 от 07.10.2021 г., постановено по адм. дело № 228/2021 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено негово решение № 03-РД/411 от 09.02.2021 г. за прекратяване на производство по оценка на проектно предложение на "Беси" ЕООД, регистрирано в ИСУН с № BG06RDNP001-8.001-0180 на 31.07.2018 г., с УРН: 707187, ИД № в ИСАК 13/08/6/0/00109, в процедура за подбор по подмярка 8.6 "Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията с горски продукти" от мярка 8 "Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване на жизнеспособността на горите" от Програмата за развитие на селските райони" (ПРСР) 2014-2020 г., като първоинстанционният съд е върнал преписката на административния орган за продължаване на административно производствените действия по проектното предложение, при съобразяване с указанията относно приложението на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. В касационната жалба, с характер на частна жалба, са развити доводи за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението, претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.. Ответникът по частната жалба – „Беси“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Белово, [адрес], ЕИК[ЕИК], представлявано от Ю. Дошева, чрез процесуалния си представител адв. С. Бабачев оспорва касационната жалба в писмен отговор като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, представя списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба има характер на частна жалба и е процесуално недопустима, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е решение на административен орган, с което на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 18, ал. 9, т. 2 от Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. е прекратено производството по оценка на проектното предложение, цитирано и индивидуализирано подробно по-горе. Решението на административния орган съставлява изричен отказ за разглеждане по същество на отправеното до него искане за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно разпоредба на чл. 27, ал. 4 от ЗУСЕСИФ не подлежат на самостоятелно оспорване действията в производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а в случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 от ЗУСЕСИФ решението може да се оспори в едноседмичен срок от съобщаването, по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс. Посоченото законодателно разрешение е съобразено именно с характера на административния акт по чл. 34, ал. 4, т. 2 от ЗУСУСИВ - акт, с който административния орган не се произнася по същество по отправеното до него искане, и който акт е краен, финализиращ процедурата за участника в нея. Първоинстанционният съд - Административен съд - Пазарджик правилно е квалифицирал и провел производството по реда на глава десета, раздел IV от АПК - чл. 197 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, с оглед съдържанието на оспорения акт - изрично решение за прекратяване на административното производство по чл. 34, ал. 4, т. 2 от ЗУСЕСИФ и предвид изричната разпоредба на чл. 27, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, но вместо да се произнесе с определение, съгласно чл. 200, ал. 1 от АПК, се е произнесъл с акт, наименован решение. Независимо от това, съдебният акт има характер на определение с оглед правната си характеристика и последици като акт, произнесен в производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК, с оглед което следва да бъде определен и характера на подадената срещу него жалба, както и на настоящото производство. Така наречената касационна жалба има характер на частна жалба, против акт, произнесен в производство по чл. 197 и сл. от АПК. Настоящото производство е частно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, определението на съда може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Съгласно член 27, ал. 1 от АПК, страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство, започнало по заявлението за издаване на административен акт - оценка на проектно предложение, прекратено с оспореното решение на административния орган, т. е. с отказ за разглеждане на искането по същество. Ето защо частният жалбоподател, в административната фаза на процеса има качеството на овластеният от закона орган, компетентен да издаде определен административен акт и не е страна в производството, развиващо се пред него. Качеството на страна той придобива едва в съдебната фаза, където решаващ орган е съдът, а административният орган и адресатът на акта са страни. Поради това административният орган не попада сред правните субекти, на които разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя правна възможност да обжалват определението, постановено в производството по глава десета, раздел IV от АПК, в случая наречено решение, но с характер на определение. За административния орган определението на съда по чл. 200, ал. 1 от АПК е окончателно. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. по описа на ВАС - Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия, в което категорично е прието за недопустимо обжалване на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Частната по характера си жалба, подадена от страна без активна процесуална легитимация, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебното производство да се прекрати. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски за настоящото производство на ответника по частната жалба, заявена своевременно, представляваща сума за възнаграждение на един адвокат, заплатена реално, в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Следва да се приеме за основателно възражението на частния жалбоподател, че претендираното адвокатско възнаграждение, доказано от договора за правна помощ от 07.12.2021 г. в размер на 9800 лева е завишено с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото - наличие на трайна и непротиворечива практика на ВАС по спорния въпрос, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде намалено и определено в размер на 5000 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 200, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение от 09.03.2022 г., постановено по адм. дело №12353/2021 г. на Върховния административен съд, с което е даден ход на делото по същество. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, с характер на частна жалба, на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение, с характер на определение № 720 от 07.10.2021 г., постановено по адм. дело № 228/2021 г. на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА Държавен Фонд "Земеделие" да заплати на „Беси " ЕООД сумата 5000 (пет хиляди) лева, представляваща направените за настоящото производство разноски за адвокатски хонорар. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 12353/2021 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Определението може да се обжалва с частна жалба, в седемдневен срок от съобщението, пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Карагьозова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мария Николова /п/ Александър Митрев