Определение · № 2565/2022 · дело 1544/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 2565
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 1544/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1544 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2565 София, 18.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. дело № 1544/2022 Производството по делото е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпили във Върховния административен съд три броя частни жалби. Първата частна жалба по реда на постъпването им е на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“), подадена чрез пълномощника му главен юрисконсулт Янчовичина, против определение № 1455 от 11.06.2021 г., постановено по административно дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено разпореждането за предварително изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция ,Държавен резерв и военновременни запаси“, с което е постановено „Девня цимент“ АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Девня - 9160, Промишлена зона, представлявано от законния представител С. , да поддържа ниво на запаси от котелни горива в размер на 7 806.058 тона за период от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. С последващо определение от 26.11.2021 г. Административен съд – Варна е изменил определение № 1455/11.06.2021 г., като вместо записаното на първи ред, първи абзац в диспозитива „Отменя разпореждането…“ да се чете: „Спира предварителното изпълнение по разпореждане …“. В частната жалба са релевирани твърдения и доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са аргументи за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Частният жалбоподател иска определението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде оставено без уважение като неоснователно искането на „Девня цимент“ АД за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът по частната жалба - „Девня цимент" АД, оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от пълномощника адвокат Евтимов, като счита частната жалба за недопустима поради необжалваемост на оспореното определение, обстоятелство, посочено в него, алтернативно за неоснователна. Иска се частната жалба да бъде оставена без разглеждане, а при евентуалност без уважение като неоснователна, а оспореното определение да бъде потвърдено. Втората подадена частна жалба е на „Девня цимент“ АД, действащо чрез пълномощника адвокат Евтимов, против определение № 1721 от 12.07.2021 г., постановено по административно дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Девня цимент“ АД против разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и е прекратено производството по административно дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - заместник-председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Георгиева, оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Моли съда да остави подадената частна жалба без уважение, а оспореното определение на Административен съд - Варна да бъде оставено в сила. Третата частна жалба е подадена от „Девня цимент“ АД, чрез пълномощника адвокат Евтимов, против определение № 3077 от 26.11.2021 г., постановено по административно дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е допълнено определение № 1721/12.07.2021 г. по административно дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд - Варна в частта за разноските, като е осъдена Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да заплати на „Девня цимент“ АД сумата от 2 050 лв. разноски за водене на настоящото производство и е отхвърлено искането за присъждане на разноски в останалата му част до пълният предявен размер от 21 748.84 лв., като неоснователно. Определението е обжалвано в частта му, с която подадената от дружеството молба за допълване по чл. 248 от ГПК е отхвърлена за разликата между присъдените разноски в размер на 2 050 лева и претендираните разноски в размер на 21 748.84 лв. Изложени са твърдения, че делото е с парично оценим материален интерес, равен на паричната стойност на количеството котелно гориво, поради което съдът е следвало да прецени паричната стойност на материалния интерес по своя преценка или да назначи експертиза. Предвид тези обстоятелства счита, че уговореният и платен адвокатски хонорар не е прекомерен и не подлежи на намаляване. Иска се отмяна на определение № 3077 от 26.11.2021 г. в обжалваната част и постановяване на определение, с което понесените от дружеството разноски да му бъдат присъдени в пълен размер. Ответникът по частната жалба - заместник-председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез пълномощника юрисконсулт Злидолска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата, като счита, че производството е без определен материален интерес. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, намира частните жалби като подадени в преклузивните срокове от надлежни страни, за които оспорените с тях съдебни актове са неблагоприятни, за процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са основателни. По първата подадена частна жалба: С разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, на основание чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 5 във връзка с чл. 12 и чл. 23 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) са определени на „Девня цимент" АД нива на запаси за извънредни ситуации за вид нефтопродукт „котелно гориво“, в размер 7 806.058 тона, които дружеството трябва да поддържа и съхранява за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. Съгласно чл. 8, ал. 3, изречение второ от ЗЗНН жалбата срещу акт по ал. 2, т. 3 не спира неговото изпълнение. Дружеството е обжалвало разпореждането и по неговата жалба е образувано административно дело № 1181/2021 г. по описа на Варненския административен съд. Във връзка с подаденото от него искане с вх. № 8658 от 10.06.2021 г. по описа на Административен съд - Варна за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение първоинстанционният съд е постановил оспореното определение № 1455 от 11.06.2021 г. в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от АПК, с което е уважил искането и е отменил разпореждането за предварително изпълнение, а с определение № 3078 от 26.11.2021 г. за поправка на ОФГ съдът е спрял предварителното изпълнение на административния акт. 3а да постанови този резултат, съдът е взел предвид изложените от дружеството оплаквания, касателно следните обстоятелства: наличие на затруднения от финансов и организационен характер, които ще затруднят жалбоподателя да извърши обезпечаването на задължението си; представените данни, че снабдителите с подобни горива на българския пазар са отговорили на отправените им запитвания, че нито едно от тези дружества не може да съдейства на жалбоподателя за придобиване на посочените наличности, както и за тяхното съхранение поради значителният им обем (7 806.058 тона); обстоятелството, че пазарната цена на подобно количество гориво е 13 млн. лв., което също значително ще затрудни жалбоподателя да изпълни вмененото му задължение; значителната административна работа, която следва да се извърши, както и необходимостта от застраховане на закупените количества. Въз основа на тези данни съдът е направил извод, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни вреди от стопански характер, ако бъде изпълнено задължението му да осигури посочените количества горива за даденото му кратко време, както и предвид данните от търговци, които са основни доставчици и снабдители на българския пазар за горива, за дружеството ще е невъзможно да се снабди с такива, както и да осигури съхранението им. Съдът е преценил, че доколкото това би довело до загуби за жалбоподателя, налице е основанието по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 8, ал. 3, изр. 2 от ЗЗНН жалбата срещу акт по ал. 2, т. 3, какъвто е процесното разпореждане за определяне на индивидуалните нива на запасите на задължените лица за всеки период на съхраняване, не спира изпълнението му. В специалния ЗЗНН не са предвидени основания за спиране на изпълнението на разпорежданията по чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН, поради което приложима е разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК. В производството по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма на ал. 2 регламентира, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, изискване относимо и към случаите по ал. 4, като в тази хипотеза нови са обстоятелствата, настъпили след издаването на акта. Доказателствената тежест за наличието на нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на оспорващия. В случая жалбоподателят не е доказал както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК, поради което неправилно съдът е уважил искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Спирането на изпълнението не може да бъде допуснато с мотива, че дружеството не разполага с достатъчно складови площи за съхранение на посоченото количество задължителен запас от горива. „Девня цимент“ АД не е отправило запитвания към всички възможни собственици на складове относно наличието на свободни вместимости, т.е. не е положило всички усилия и не е изчерпало възможностите по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗЗНН. Както е посочено и в частната жалба, видно от регистъра на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 38 от ЗЗНН, налице е била възможност за дружеството да предприеме действия за установяване на свободните вместимости и при други собственици, притежаващи регистрирани по реда на ЗЗНН складове, извън тези, с които е проведена кореспонденция. Следва да бъдат съобразени и издадените от председателя на ДА „ДРВВЗ“ разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г., с което запасите от котелно гориво, които дружеството е длъжно да съхранява, са заменени със същото количество гориво за дизелови двигатели, както и разрешение за съхраняване на запасите за извънредни ситуации в друга държава членка на Европейския съюз № РЕС-12-28/24.06.2021 г., в процесния случай Словения. Евентуалното извършване от страна на дружеството на допълнителни разходи в големи размери не може да бъде преценено като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, причинена му именно от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същото, а е свързано с осъществяваната от него дейност. При постановяване на определението си първоинстанционният съд не е обсъдил и не е отчел противопоставянето между обществения и частния интерес. Предварителното изпълнение на разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации е постановено от законодателя в защита на особено важни държавни интереси. Според чл. 1, ал. 2 от ЗЗНН запасите имат за цел да осигурят снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси. Частният интерес на дружеството, обоснован единствено от икономически показатели, не може да се противопостави на обществения интерес, за защита на който е предвидено предварителното изпълнение на оспорения акт. Създаването на организация за осигуряване на складови площи и непланираните инвестиционни разходи за поддържане на количеството задължителен запас не са обстоятелства, които могат да бъдат противопоставени на презюмираните от ЗЗНН особено важни държавни и обществени интереси за осигуряване на снабдяването с течни горива в извънредни ситуации. Следва да бъде отчетено и това, че предвид краткия едногодишен период на изпълнение на акта, съществува и опасност, че отлагането на изпълнението може да го осуети изцяло. В посочения смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в определение № 9907 от 20.07.2020 г. по адм. д. № 7284/2020 г.; определение № 9790 от 29.09.2021 г. по адм. д. № 8808/2021 г.; определение № 9247 от 20.08.2021 г. по адм. д. № 8147/2021 г., определение № 9183 от 17.06.2019 г. по адм. д. № 6753/2019 г.; определение № 7350/17.06.2016 г. по адм. д. № 6792/2016 г.; определение № 7597/07.06.2018 г. по адм. д. № 6772/2018 г.; определение № 8742/05.07.2018 г. по адм. д. № 6875/2017 г. и др. Като е направил извод в обратния смисъл, първоинстанционният съд е постановил материално незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, поради което проверяваното определение следва да бъде отменено и подаденото искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт да се отхвърли. По втората подадена частна жалба: С разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция ,Държавен резерв и военновременни запаси“, е постановено „Девня цимент“ АД да поддържа ниво на запаси от котелни горива в размер на 7 806.058 тона за период от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. при вид на нефтопродукта „котелно гориво“. На 14.06.2021 г. е издадено разрешение за замяна № РЗ-12-72 на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което е разрешено на дружеството да съхранява определеното му с разпореждането от 28.04.2021 г. ниво на запаси за извънредни ситуации от котелни горива в размер на 7 806.058 тона, под формата на гориво за дизелови двигатели, който дружеството е задължено да създаде от 01.07.2021 г. и съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка до 30.06.2022 г., в размер на 7 806.058 тона. На 24.06.2021 г. е издадено разрешение за съхраняване на запаси за извънредни ситуации в друга държава членка на ЕС, с което на „Девня цимент“ АД е разрешено да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели в размер на 3 903.029 тона на територията на Словения. За да постанови оспореното от „Девня цимент“ АД определение № 1721 от 12.07.2021 г. Административен съд - Варна е приел, че актът за замяна определя вида на горивото, количеството му, както и периодът от време, в който задълженото лице следва да го съхранява. С този акт административният орган е променил първоначалната си воля, като първото му нареждане за създаване на запас от котелни горива е заменено с друг вид горива, а с последващ акт е променено и мястото, на което е допуснато съхранение на горивото - в Словения. Съдът е съобразил обстоятелството, че в разрешението за замяна е посочено, че същото подлежи на оспорване в 14-дневен срок от получаването му, а дружеството жалбоподател е подало жалба пред Административен съд – Варна против разрешение за замяна № РЗ-12-72 на председателя на ДА „ДРВВЗ“. Направен е извод, че чрез своите действия самият жалбоподател установява, че интересът да обжалва настоящото разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. е отпаднал. С оглед гореизложените обстоятелства, съдът е приел, че производството по делото следва да се прекрати, тъй като за дружеството жалбоподател не е налице правен интерес от оспорване на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г., поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по административно дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. Определението е неправилно. Както вече се е произнасял Върховният административен съд при сходни на процесния случаи, видът нефтопродукт и мястото на съхранението му са елементи на правоотношението, възникващо по повод на създаването и поддържането на запаси от нефт и нефтопродукти за извънредни ситуации, като са част от съдържанието на индивидуалния административен акт по чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗЗНН, но не го изчерпват. Основният въпрос, предмет на разрешаване с този акт, е свързан с качеството на адресата му на задължено лице по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН и произтичащите от него законови задължения на икономически оператор, който създава, съхранява, обновява, възстановява и поддържа със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации, като видно от подадената частна жалба, дружеството оспорва наличието на задължение за създаване на запас, респ. това му качество. Двата последващи акта - разрешение за замяна и разрешение за съхраняване на запаси в друга държава-членка на ЕС по същество се инкорпорират в основния, променяйки част от необходимото му съдържание. Без него те нямат самостоятелно правно действие, а образуват единството на волеизявлението за определяне на индивидуалните нива на запасите. Постигането чрез разрешенията на по-приемливи от гледна точка на позицията на дружеството условия за поддържане на запаси не е несъвместимо с оспорването на първия административен акт и не изключва допустимостта му. Ако разпореждането не бъде съдебно отменено, страната ще се ползва от разрешената от органа замяна, а при успешно проведено оспорване биха отпаднали задълженията, които са последица от констатацията на административния орган, че адресатът им е задължено лице по ЗЗНН. С последващото разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г., с което е разрешено съхранението на гориво за дизелови двигатели вместо котелни горива, задължението на дружеството по смисъла на чл. 12 от ЗЗНН, в качеството на „задължено лице“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН не отпада, а само се заменя един вид гориво с друг. Постановеното впоследствие разпореждане за замяна на практика касае само и единствено замяната на едни вид гориво с друг, без да засяга предмета на спора в настоящото производство. Доколкото с разрешението за замяна задължението на дружеството по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗЗНН не отпада, то правният интерес на дружеството от оспорването на разпореждането от 28.04.2021 г. е налице. Тези изводи са изцяло относими и към издаденото разрешение за съхраняване на запасите за извънредни ситуации в друга държава-членка на Европейския съюз № РЕС-12-28/24.06.2021 г. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В този смисъл е и практиката на ВАС в определение № 8903 от 29.07.2021 г. по адм. д. № 7647/2021 г., VІ отд. и определение № 10577 от 19.10.2021 г. по адм. д. № 7774/2021 г., VІ отд. По третата подадена частна жалба: С оглед отмяната на определение № 1721 от 12.07.2021 г. и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и предвид акцесорния характер на определение № 3077 от 26.11.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, както и предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд ще се произнесе по направените от страните съдебно-деловодни разноски след приключване на производството пред него, определение № 3077 от 26.11.2021 г. по административно дело № 1181/2021 г. също следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането на „Девня цимент“ АД за присъждане на разноски в частта над присъдените разноски в размер на 2 050 лв. до пълният предявен размер от 21 748.84 лв. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 1455 от 11.06.2021 г., постановено по административно дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, поправено с определение № 3078 от 26.11.2021 г. по същото дело, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на „Девня цимент“ АД, ЕИК:[ЕИК], за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. ОТМЕНЯ определение № 1721 от 12.07.2021 г., постановено по административно дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд – Варна и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Девня цимент“ АД срещу разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. ОТМЕНЯ определение № 3077 от 26.11.2021 г., постановено по административно дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, в обжалваната част, с която е отхвърлено искането на „Девня цимент“ АД за присъждане на разноски в частта над присъдените разноски в размер на 2 050 лв. до пълният предявен размер от 21 748.84 лв. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Гунчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Добромир Андреев
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026