Решение · № 2666/2022 · дело 12451/2021

По дело 12451 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2666 София, 22.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИКОЛОВА АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от председателя ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА по адм. дело № 12451/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез пълномощника юрисконсулт Ненков, срещу решение № 777 от 28 октомври 2021 год. постановено по адм. дело № 386 от 2021 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена заповед № РД 09-155 от 23 февруари 2021 год. на министъра на земеделието, храните и горите, за окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 год., част от Системата за идентификация на земеделските парцели, в частта, в която извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 год. е останал парцел № 10450-441-1-1, с площ от 3,03 ха в землището на гр. Велинград. Със същото решение е осъдено Министерство на земеделието, храните и горите, гр. София да заплати на ЕТ „Химбеере-А. Георгиев“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велинград, представлявано от А. Киряков, направените по делото разноски в размер на 1 150, 00 (хиляда сто и петдесет) лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С протоколно определение от 19.01.2022 год. Върховният административен съд, пето отделение, е допуснал поправка в списъка на лицата за призоваване, с оглед публикуваното решение на Народното събрание, прието на 13 декември 2021 год., за приемане на структура на Министерски съвет на Република България (изм. в „Държавен вестник“, бр. 106 от 15 декември 2021 год., изм. „Държавен вестник“, бр. 110 от 24 декември 2021 год.), с което Министерство на земеделието, храните и горите е преобразувано в Министерство на земеделието, поради което е заличил като касационен жалбоподател по делото министъра на земеделието, храните и горите и вместо него е конституирал министъра на земеделието. Ответникът – ЕТ „Химбеере-А. Георгиев“, представлявано от А. Киряков, чрез пълномощника адвокат Мишев, в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 232 от АПК и писмена молба от 19.01.2022 год., оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на ЕТ „Химбеере-А. Георгиев“, представлявано от А. Киряков против заповед № РД 09-155 от 23 февруари 2021 год. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22 август 2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната схема за администриране и контрол (Обн., ДВ, бр. 82 от 2006 год.), с която са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 год. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, актуализирани за 2020 год. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 год., отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на Министерство на земеделието, храните и горите и проверки на място по чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, както и чрез получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със заповед № РД09-1023 от 15 декември 2020 год. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 год. е останал парцел № 10450-441-1-1, с площ от 3,03 ха в землището на гр. Велинград, заявен с УИН № 13/150620/07034 от жалбоподателя. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Установил е, че с оглед приетата по делото съдебно-техническа експертиза, площта, заявена за подпомагане от еднолични търговец и засадена с малинови насаждения отговаря на заявената площ на парцела. В по-голяма част от засадената площ растенията са живи, запазени и плододаващи и отговарят на условията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието, храните и горите (Обн., ДВ, бр. 29 от 30 март 2018 год.), но не може да се установи в какво е било състоянието на парцела през 2020 год. по отношение на поддържане на междуредията, височината на тревостоя и дали е имало следи от поддържаната дейност на малинови растения. Въз основа на констатациите на вещото лице, както и на данните от теренната проверка, отразени в протокол № 1/06.11.2020г., съставен от длъжностни лица на министерството, според които върху площта на процесния парцел са установени малинови насаждения (културата, която е заявена от жалбоподателя за подпомагане) инстанцията по същество е счела, че процесният парцел неправилно е бил изключен от допустимите за подпомагане площи и отговаря на всички критерии, определени в ЗПЗП и Наредба № 2 от 26 март 2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Достигнал е до извода, че по отношение на оспорената заповед, в частта й досежно парцел № 10450-441-1-1, с площ от 3,03 ха в землището на гр. Велинград, е в несъответствие с действително установените факти и обстоятелства, поради което я е отменил като постановена в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административен съд – Пазарджик е достигнал до законосъобразни изводи за неправилно приложение на материалния закон при издаване на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, а към настоящия момент- министъра на земеделието, с която извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 год. е останал парцел № 10450-441-1-1, с площ от 3,03 ха в землището на гр. Велинград, стопанисван от едноличния търговец. При постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения, съставляващи, релевираните от жалбоподателя, касационни основания, изискващи отмяна на първоинстанционното решение. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП Министерство на земеделието, храните и горите, а към настоящия момент след извършеното преобразуване Министерство на земеделието, създава системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране – компютърно разчитане на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от същата, с цел отразяване на реално състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на ресорния министър и се обнародва в „Държавен вестник“. В разглеждания случай, обосновани са изводите на първостепенния съд, че при издаване на процесната заповед, в процесната й част, административният орган е нарушил разпоредбите на чл. 33а от ЗПЗП и чл. 40 от Наредба № 2 от 26 март 2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Правилно съдът е използвал знанията на компетентно вещо лице, което да установи чрез проверка, извършена на място на парцел № 10450-441-1-1, с площ от 3,03 ха, находящ се в землището на гр. Велинград и да направи анализ дали площта на същия отговаря на заявената за подпомагане площ и състоянието на имота и насажденията в него. В заключението си вещото лице е констатирал, че посоченият имот се ползва по предназначение и площта заявена за подпомагане от едноличния търговец е засадена с малинови насаждения, които в по-голямата част от засадената площ растенията са запазени и плододаващи и отговарят на условието на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Посочил е, че малиновите насаждения са многогодишни и се определят като трайни насаждения, поради което факта че през 2021г. по-голямата част от тях са живи и плододаващи означава, че са поддържани и отговарят на условието на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 282018г. След анализ на изводите на вещото лице и констатациите от теренната проверка, извършена от длъжностни лица на министерството на 06.11.2020г., след изтичане на стопанската година, в които също се съдържат данни за наличие на малинови насаждения, без обаче да е отразена площта на засажденията, допустима за подпомагане, обосновано административният съд приема, че неправилно процесният парцел е бил изключен от допустимите за подпомагане площи, тъй като отговаря на всички критерии, установени в материалноправноправните норми на ЗПЗП и Наредба № 2 от 26 март 2018 год. Установено е, че към момента на огледа парцелът е обработван и поддържан, засаден с живи малинови насаждения, които с оглед на характеристиките им като многогодишна култура са поддържани в добро състояние и в годината, за която земеделският производител е кандидатствал за подпомагане. По тези съображения, изводът на първостепенния съд за нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед, в разглежданата й част, се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция. Решението е правилно, обосновано и постановено при липса на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски за настоящата съдебна инстанция следва да се присъдят на ответника по касация. Последният е претендирал адвокатско възнаграждение, в размер на 1 150, 00 (хиляда сто и петдесет) лева. Същото е обективирано и заплатено изцяло в брой с оглед представения на л. 15 от настоящото дело договор за правна помощ и съдействие от 13 декември 2021 год., сключен между адв. С. Мишев и ЕТ „Химбеере-А. Георгиев“. Тази сума следва да се възложи в тежест на Министерство на земеделието. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 777 от 28 октомври 2021 год. постановено по адм. дело № 386 от 2021 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. ОСЪЖДА Министерство на земеделието да заплати на ЕТ „Химбеере-А. Георгиев“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона Г. Кирков, ОР. К-С. КАЛ. Мост 1, вх. 6, представлявано от А. Киряков сумата от 1 150, 00 (хиляда сто и петдесет) лева, представляваща разноски за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Виолета Главинова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мария Николова /п/ Александър Митрев