Решение · № 2602/2022 · дело 12513/2020

По дело 12513 / 2020 РЕШЕНИЕ № 2602 София, 21.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на двадесет и първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията СИБИЛА СИМЕОНОВА по адм. дело № 12513/2020 Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас срещу Решение № 1242/05.10.2020г., постановено по адм. дело № 1086/2020г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено Решение изх.№ 1040-02-60/13.04.2020г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърдените с него задължителни предписания изх.№ ЗД-1-02-00728023/27.02.2020г. на контролните органи по осигуряването на ТП на НОИ - Бургас. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по извършената проверка, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на Регламент (ЕО) № 883/2004 — член 12, параграф 1 и Регламент (ЕО) № 987/2009 – член 11, параграф 3 и чл. 19, параграф 2 и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.1 и т.3 АПК. В писмено становище от 26.01.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт К. Вълкова, се поддържат изложените съображения, че при липсата на издаден формуляр А1, който определя като приложимо българското осигурително законодателство за лицата, посочени в задължителните предписания и поради факта, че не се касае за извършване на дейност на територията на България, същите не подлежат на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване за съответните периоди и подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО от осигурителя „Све Норд“ ООД следва да бъдат заличени. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу Решение изх.№ 1040-02-60/13.04.2020г. на директора на ТП на НОИ - Бургас. Претендира се присъждане на съдебни разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация възнаграждение за един адвокат на основание чл. 78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът – „Све норд“ ООД, представлявано от управителя И. Банкин, чрез процесуален представител адв. Г. Денборов – САК, оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че в първоинстанционното решение съдът законосъобразно посочва, че компетентните органи на ТП на НОИ – Бургас са достигнали до необоснован извод за неправомерно подадени данни с код за вид осигурен 01 в Регистъра на осигурените лица, преди решаване на преюдициалния въпрос за приложимото спрямо тези лица право. Поддържа становище за правилност на формирания от първоинстанционния съд извод, съобразно който без провеждане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 не може да бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. Иска се оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение изх.№ 1040-02-60/13.04.2020г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърдените с него задължителни предписания изх.№ ЗД-1-02-00728023/27.02.2020г. от контролните органи по осигуряването в ТП на НОИ – Бургас, с които е указано на осигурителя „Све Норд“ ООД да заличи подадените данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл.5, ал.4 от КСО (с декларация обр.№ 1), за периода януари - юли 2018г., включително за всички лица по приложения към предписанието списък, подадени с код на вид осигурен в т.12 „01“ от декларацията. Изложени са мотиви, че за изброените лица в приложения списък няма издадени от ТД на НАП – Бургас удостоверения А1. Посочено е, че наетите лица осъществяващи трудовата си дейност на територията на друга държава-членка, не попадат в кръга на задължително осигурени лица по смисъла на чл.4 КСО и не подлежат на задължително осигуряване по чл.6 КСО, поради което не следва да имат подадени данни с декларация обр. № 1 в Регистъра на осигурените лица, с посочен код „01“ за периодите на командироване. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че документът, който пряко ангажира всички органи на държавите - членки, ведно с осигурителя и осигуряваните лица, въз основа на който следва да бъде определено приложимото осигурително законодателство, е формуляр А1 въз основа на Приложение № 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009 или отказът за издаването му. По делото няма спор, че трудовите договори са сключени на територията на Република България, а осигурените лица са полагали труд в друга държава - членка на ЕС, с оглед на което приложимото законодателство се определя по реда на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В писмо с вх. № 9101-02-746#1/23.07.2019г. от ТД на НАП са обективирани данни, че осигурителят „Све норд“ ЕООД не е подавал искания за издаване на формуляри А1, такива няма издадени, няма постановени откази или становища относно приложимото законодателство. При бездействие на задълженото лице (осигурител) се прилага § 6 на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, който сочи, че, институцията по пребиваването му следва да приложи горната процедура служебно веднага "след като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.". Във връзка с горното, контролният орган на ТП на НОИ е изискал информация в тази насока от директора на ТД на НАП – Бургас. В писмо вх. № 9101-02-746#3/08.10.2019г. от директора на ТД на НАП е посочено, че е извършена проверка, в хода на която е установено, че дружеството не е извършвало никаква дейност на територията на България. Трудовата дейност се осъществява само и единствено на територията на Швеция. В хипотеза на работа в една единствена държава – членка, съгласно координационните регламенти, за компетентната институция (в случая НАП) не възниква задължение да определя приложимото осигурително право и да уведомява чуждестранната компетентна институция. Такова задължение е налице само при обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави – членки по смисъла на чл. 13 от Регламент (ЕО) 883/2004г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че без провеждане на процедурата по чл.16 от Регламент (ЕО) 987/2009, не може да бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. Във връзка с горното е формиран извод, че в конкретната хипотеза е останала неизяснена и компетентната институция на държавата - членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, която следва да информира съответното лице относно задълженията, установени от същото законодателство и му осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд приема, че контролните органи на ТП на НОИ-Бургас, а в последствие и директорът на ТП на НОИ-Бургас са достигнали до необоснован извод за неправомерно подадени данни с код за вид осигурен 01 в Регистъра на осигурените лица, преди решаване на преюдициалния въпрос за приложимото спрямо тези лица право. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Осигурителят „Све норд“ ООД е с основна икономическа дейност „други довършителни строителни дейности“. Дружеството не е извършвало дейност на територията на България, а наетите на работа лица са били командировани за извършване на трудова дейност на територията на Швеция. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност по искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия. В случая съответните лица и работодателят не са поискали издаването на такава атестация (удостоверение А1). На служебното запитване от страна на контролния орган на ТП на НОИ – Бургас е получен отговор от ТД на НАП - Бургас, обективиращ отказ за издаването на удостоверенията, който е мотивиран с обстоятелството, че „дружеството не е извършвало никаква дейност на територията на България. Трудовата дейност се осъществява само и единствено на територията на Швеция.“, т. е. българското законодателство е неприложимо и поради това удостоверения не се издават. При неправилно приложение на материалния закон първоинстанционният съд приема, че на дружеството – осигурител не е предоставена процесуална възможност да обжалват отказа на ТД на НАП за издаване на формуляр А1. Безспорно е обстоятелството, че дружеството не е изпълнило задължението за уведомяване на националната институция и издаване на удостоверенията А1, което би му предоставило правна възможност да потърси съдебна защита в случай на издаден отказ. Дружеството, действащо като осигурител, не може да черпи права от собственото си правно бездействие да информира компетентната институция на държавата членка и да се снабди с изисквания формуляр А1. Документите, издадени при служебно разменената кореспонденция между административните органи, с които се подготвя издаването на административния акт, не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Тезата на Бургаския административен съд, че водената между НОИ и НАП кореспонденция не е от естество да предизвика каквито и да е правни последици, противоречи на процедурата по Регламент (ЕО) № 987/2009 (чл. 15, чл. 16 и чл. 19). Обстоятелствата, изяснени в хода на служебното им установяване от НОИ съобразно § 6 на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, са мотивирали преценката на осигурителния орган за липса на основание за подаване на информация за Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и за неприложимост на българското осигурително право. Материалноправният спор между страните е относно приложимото осигурително законодателство по отношение на лицата, командировани от работодателя „Све норд“ ООД на работа в Швеция, за които са били подадени данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр. № 1 с код на вид осигурен "01". При липса на издадени удостоверения А1, които биха имали обвързващо действие за институциите и юрисдикциите на държавата членка, в която се упражнява дейността, материалноправната законосъобразност на оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО и на потвърдените с него задължителни предписания следва бъде преценена съобразно правилата на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, приложими за осигуряването на командированите български граждани, осъществявали трудова дейност в друга държава членка на Европейския съюз. Съгласно общото правило, въведено с чл. 11, § 3, б“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, лице, което осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава членка (lex loci laboris). Изключение е предвидено със специалното правило на чл. 12, § 1, който предвижда, че лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Съгласно чл. 14 „Подробности относно членове 12 и 13 от основния регламент“ от Регламент (ЕО) № 987/2009, параграф 2, за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. По искане на ответника по касация е постановено спиране на касационното производство до приключване на производството по дело C-784/19, образувано по преюдициално запитване от Административен съд — Варна относно тълкуването на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. С решение от 03.06.2021 г. Съдът на Европейския съюз (голям състав) е отговорил, че Член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. В мотивите на решението е посочено, че в член 14, параграф 2 от Регламент № 987/2009 се уточнява, че този израз следва да се разбира в смисъл, че се отнася до работодател, „който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие“, които критерии „трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности“. По отношение на „Све норд“ ООД в хода на административната проверка е установено, че не извършва основната си икономическа дейност „Други довършителни строителни дейности“ или други икономически дейности на територията на Република България. Действителната дейност на дружеството се състои в наемане на строителни работници и командироването им на работа на обекти в Швеция. Констатацията на осигурителния орган, че дружеството не е извършвало никаква друга стопанска дейност на територията на България, не е оспорена и оборена чрез насрещно доказване. При така установените факти и при липсата на издадени удостоверения А1 изключението по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 не е приложимо. Оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО и потвърдените с него задължителни предписания към осигурителя да заличи подадените данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл. 5, ал. 4 от КСО с код на вид осигурен "01" за командированите в Швеция работници, за които не е издаден документ обр. А1 и които не са подчинени на българското осигурително законодателство, са в съответствие с материалния закон. Като ги е отменил, Бургаският административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална от „Све норд“ ООД срещу Решение изх.№ 1040-02-60/13.04.2020г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърдените с него задължителни предписания изх.№ ЗД-1-02-00728023/27.02.2020г. на контролните органи по осигуряването на ТП на НОИ – Бургас, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касация „Све норд“ ООД следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Бургас съдебни разноски в общ размер на 300 лева (триста лева), от които 200 лева за заплатена държавна такса, съгласно чл. 227а, ал.4 АПК и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по осъщественото процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 1242/05.10.2020г., постановено по адм. дело № 1086/2020г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Све норд“ ООД, представлявано от управителя И. Банкин, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 104 срещу Решение изх.№ 1040-02-60/13.04.2020г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърдените с него задължителни предписания изх.№ ЗД-1-02-00728023/27.02.2020г. на контролните органи по осигуряването на ТП на НОИ - Бургас. ОСЪЖДА „Све норд“ ООД, представлявано от управителя И. Банкин, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 104 да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас съдебни разноски в размер на 300 лева (триста лева). Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Гунчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Добромир Андреев