Определение · № 2738/2022 · дело 2095/2022

По дело 2095 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2738 София, 23.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА по адм. дело № 2095/2022 Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „Индустриал Комерс“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника адв. Байчев, против Методика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, приета с решение № 71/03.02.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, изменена и допълнена с Решение № 1024/06.10.2009 г., Решение № 330/17.03.2011 г. и Решение № 900/17.11.2015 г. на КЗК /Методика от 2009 г./. В жалбата се излагат доводи за нищожност на Методиката от 2009 г., поради липса на форма и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при приемането й, изразяващи се в необнародване в Държавен вестник, липсата на проведено обществено обсъждане, както и на изработен доклад и мотиви за издаването на акта. Правен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт жалбоподателят обосновава с качеството си на страна по преписка № КЗК/592/2021 г., висяща към настоящия момент пред КЗК, имаща за предмет установяване на извършени нарушения от страна на дружеството по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК за периода от 01.04.2008 г. до 06.11.2012 г. и налагане на съответните имуществени санкции, които съгласно становище на КЗК Определение за предявяване на твърдения за извършено нарушение № 1055 от 04.11.2021 г. следва да бъдат наложени в съответствие с Методиката от 2009 г. Претендира се обявяване нищожността на Методиката от 2009г. С оспорването е направено и искане по чл. 190, ал. 1 от АПК за спиране действието на подзаконовия нормативен акт с аргумент, че макар и отменена с последващ акт Методиката от 2009 г. запазва своето действие по отношение на установени нарушения, извършени преди приемане на новата такава, респективно спрямо тези, установени за извършени от страна на „Индустриал Комерс“ ЕООД. Комисията за защита на конкуренцията, в качеството си на орган, издал нормативния акт, на основание чл. 152, ал. 2 от АПК представя в срок цялата административна преписка по издаването на Методиката от 2009 г. Върховният административен съд, състав на второ отделение, в производство по преценка редовността и допустимостта на подадената жалба, намира същата за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес от търсената защита цели като резултат премахването на невалидния акт /нищожен или унищожаем/ от действащото позитивно право. Наличието на правен интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно в течение на цялото производство. Оспорената в настоящото съдебно производство Методика от 2009 г. е отменена с изрична разпоредба, обективирана в § 4 от Заключителните разпоредби на Методиката от 10.06.2021 г. за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК, обн. в ДВ, бр. 51 от 18.06.2021 г., т. е. преди подаване на жалбата на „Индустриал Комерс“ ЕООД с искане за прогласяване на нищожност. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ нормативните актове се отменят и изменят с изрична разпоредба на изменящия акт, както е процедирано и в конкретния случай. Така отменените нормативни актове вече не са част от действащото право. След като оспорения нормативен акт е отменен с друг последващ нормативен акт, то е недопустимо съдът да се произнася по законосъобразността, включително и по възражението за нищожност, на този акт, който не съществува в правната действителност. В този случай е налице процесуална пречка за разглеждане на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК, доколкото към момента на подаване на оспорването, въз основа на което е образувано производството по делото – 23.02.2022 г., подзаконовият нормативен акт вече не е част от позитивното право. Настоящият съдебен състав намира също така, че за жалбоподателя не е налице и правен интерес от оспорването, тъй като съгласно чл. 195 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, или дори и да се отмени, това не би рефлектирало по никакъв начин върху прилагането на акта за предходни на отмяната му правоотношения. Съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт или се обявява нищожност, няма обратно действие, а отмяната действа занапред, т. е. от деня на влизане в сила на решението - съгласно чл. 194 от АПК от деня на обнародването му. Следователно, със съдебното решение не се премахват породените от оспорения подзаконов нормативен акт правни последици от датата на неговото издаване, а се премахват от деня, в който съдебният акт влезе в сила и за в бъдеще, защото както се посочи вече, по силата на закона такова съдебно решение има действие само занапред. Поради това и соченото от жалбоподателя Определение на КЗК за предявяване на твърдения за извършено нарушение № 1055 от 04.11.2021 г. не би могло да обоснове наличие на правен интерес от оспорването на отменената Методика от 2009 г. Предвид гореизложеното жалба, с която жалбоподателят отправя искане за обявяване нищожността на вече отменен подзаконов нормативен акт се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство по настоящото дело се прекрати. Предвид процесуалната недопустимост на оспорването, съдът не дължи произнасяне по искането на дружеството с правно основание чл. 190, ал. 1 от АПК за спиране действието на подзаконовия нормативен акт. Водим от горното и на основание чл. 196, във вр. с чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Индустриал Комерс“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника адв. Байчев, против Методика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с решение № 71/03.02.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, изменена и допълнена с Решение № 1024/06.10.2009 г., Решение №330/17.03.2011 г. и Решение № 900/17.11.2015 г. на КЗК. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2095/2022 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Солакова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мариета Милева /п/ Бранимира Митушева