Решение · № 3330/2022 · дело 8007/2021

7 април 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
3330
Година на номера
2022
Дело №
8007/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 8007 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3330 София, 07.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. дело № 8007/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, подадена чрез пълномощника му юрк. Д. Москова, против решение № 140 от 29.06.2021 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по административно дело № 134/2021 г., с което е обявен за нищожен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3546/11.11.2019 г., и в полза на жалбоподателя по делото са присъдени разноски в размер на 350 лв. В касационната жалба се твърди, че оспореното първоинстанционно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни съществени процесуални нарушения касаторът не сочи. Излага доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустимо оспорване. Претендира се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – „РОСЕН ИНВЕСТ” АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, [улица] – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Ямбол е бил АУПДВ № 01-2600/3546/11.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С него на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. / Наредба № 11/03.04.2008 г./ е изключено от подпомагане „ДСД 2010” ЕООД с [ЕИК] и му е установено публично държавно вземане в размер на 9 384.86 лв., представляващи 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 с лихва от датата, следваща датата, на която изтича 50-дневният срок за доброволно плащане. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 20а, ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в изискуемата от закона писмена форма. Обосновал е извод за неговата нищожност с това, че е издаден срещу несъществуващ правен субект, т.е. няма адресат и не може да породи правни последици. Касационният състав преценява така постановеното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Първият спорен между страните по делото въпрос е този за допустимостта на оспорването, тъй като в жалбата си „РОСЕН ИНВЕСТ” АД не заявява искане за обявяване на АУПДВ за нищожен. Съдът е приел за установени следните факти: АУПДВ е изпратен на „РОСЕН ИНВЕСТ” АД на адреса, вписан в търговския регистър, с писмо с обратна разписка с бар код PS 8606001374 G, върнато с отбелязване "непотърсена пратка". С уведомление от 06.01.2020 г. на основание чл. 18а, ал. 10 АПК актът е обявен на таблото за обявления в ОД на ДФЗ - Ямбол, за което е съставен констативен протокол от същата дата. На 21.01.2020 г. в присъствието на двама служители на дирекцията обявеният АУПДВ е свален от таблото. Според отразеното в уведомлението от 06.01.2020 г. същият се счита връчен на 20.01.2020 г. На 14.04.2021 г. на заявения от „РОСЕН ИНВЕСТ” АД електронен адрес за кореспонденция с НАП е получено съобщение, че спрямо дружеството е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител с № 211016938/2021 г., както и покана да бъде заплатено задължението. Според твърденията на представляващата акционерното дружество Д. Добрева, след като е проверила с персоналния идентификационен код какви са задълженията на дружеството, тя разбрала за издадения АУПДВ № 01-2600/3546 от 11.11.2019 г. Публичният изпълнител не й е предоставил копие от акта с обяснението, че дългът е генериран по електронен начин от взискателя без предоставяне на такова копие. По телефона служител на ДФ Земеделие я уведомил, че с акта са установени задължения на "ДСД 2010" ЕООД. Жалбата с вх. № 991 от 20.04.2021 г. против АУПДВ е подадена от "РОСЕН ИНВЕСТ" АД в съда и по нея е образувано административно дело № 134/2021 г. При така установените факти правилно Ямболският административен съд е приел, че оспореният административен акт не е бил редовно съобщен на основание чл. 18а, ал. 10 АПК на 20.01.2020 г., тъй като не са били налице предпоставките за връчването му чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в ОД на ДФЗ – Ямбол. За да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Връщането на препоръчаното писмо от адреса, вписан в търговския регистър, с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод за това, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на ал. 9. Освен това административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран в ал. 9. При нередовно съобщаване на административния акт, срокът за обжалването му по чл. 149, ал. 1 АПК не е започнал да тече, поради което е неоснователен доводът на касатора, че той е изтекъл към датата на подаването на жалбата до съда и с това е погасено правото на жалбоподателя на оспорване. С оглед изложеното неоснователно е и твърдението му за наличието на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК – недопустимост на съдебното решение като постановено в недопустимо съдебно производство. Вторият спорен въпрос, поставен в касационната жалба, е свързан с това има ли АУПДВ съществуващ адресат. От данните по делото и от мотивите на акта се установява, че „ДСД 2010” ЕООД с [ЕИК] е поело многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с подаването на заявление за подпомагане УРН 28/180511/55375 от 12.05.2011 г. За първите четири години от петгодишния ангажимент /2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г./ по подадени заявления са изплатени суми в общ размер 37 539.43 лв. За 2015 г. дружеството не е подало заявление. С АУПДВ на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. „ДСД 2010” ЕООД е изключено от подпомагане и му е установено публично държавно вземане в размер на 9 384.86 лв., представляващи 25 % от общата изплатена сума. От представените по делото справки за актуално състояние се установява, че "ДСД 2010" ЕООД се е преобразувало чрез вливане в "РОСЕН ИНВЕСТ" АД при условията на чл. 262, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ и това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 21.12.2015 г., от която дата преобразуващото се дружество "ДСД 2010" ЕООД е заличено от регистъра. Уведомителното писмо с изх. № 01-2600/3546 от 24.06.2019 г. за откриване на производството по издаване на процесния АУПДВ е връчено също чрез поставяне на съобщение на таблото в ОД на ДФ „Земеделие” на 13.08.2019 г. От "РОСЕН ИНВЕСТ" АД е подадено възражение, заведено с вх. № 01-2600/3546/20.08.2019 г. С него административният орган е уведомен за извършеното преобразуване на „ДСД 2010” ЕООД чрез вливането му в "РОСЕН ИНВЕСТ" АД. Приложена е справка от Търговския регистър. Така установените факти сочат, че още към момента на образуването на административното производство по издаването на АУПДВ № 01-2600/3546/11.11.2019 г. "ДСД 2010" ЕООД е прекратено без ликвидация на основание чл. 262, ал. 1, изречение последно ТЗ и това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 21.12.2015 г. След като е бил уведомен за това обстоятелство с възражението против уведомителното писмо, административният орган е следвало да образува административното производство като уведоми правоприемника на „ДСД 2010” ЕООД, а именно "РОСЕН ИНВЕСТ" АД, и не е следвало да издава акт, с който да изключва от подпомагане и да установява публично задължение на несъществуващ правен субект. Правилна е преценката на първостепенния съд за това, че административният акт с адресат прекратено търговско дружество страда от съществен порок, обуславящ неговата нищожност, тъй като същият не може да породи целените правни последици /виж в този смисъл решение № 2147 от 16.02.2018 г. по административно дело № 13086/2016 г. и решение № 1029 от 25.01.2017 г. по административно дело № 5459/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение/. Обстоятелството, че правоприемникът "РОСЕН ИНВЕСТ" АД не е подал декларация по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, не води до различни правни изводи. По изложените съображения решението на Административен съд – Ямбол следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължат разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 29.06.2021 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по административно дело № 134/2021 г. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – София да заплати на „РОСЕН ИНВЕСТ” АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, [улица] разноски за касационното производство в размер на 200 лв. /двеста лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариника Чернева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Милена Златкова /п/ Благовеста Липчева

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026