Решение · № 2821/2022 · дело 64/2022

По дело 64 / 2022 РЕШЕНИЕ № 2821 София, 24.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар Венета Василева и с участието на прокурора Даниела Попова изслуша докладваното от председателя ГЕОРГИ КОЛЕВ по адм. дело № 64/2022 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Централен“ - община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Сухоруков, срещу решение № 2002 от 27.10.2021г., постановено по адм. дело № 760/2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отменена заповед № РД-17-242/24.02.2017г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е наредено премахване на постройките - сградите в терен общинска собственост ПИ – 56784.519.241, УПИ II – 328, 329, кв. 37А по плана на кв. [наименование], гр. Пловдив, административен адрес: [адрес]. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в частност не е нарушена процедурата по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ. Твърди и че не са допуснати нарушения във формата, както и че от събраните доказателства безспоно се е установило, че са на налице материално правните предпоставки на чл. 195 ал. 6 от ЗУТ за издаване на заповедта. Ответникът „Нева Комерсиал“ АД с представен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния им представител, изразяват становище за неоснователност на същата и искат оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – гр. Пловдив заповед на кмета на район „Централен“ при община Пловдив е наредено да се премахнат постройките - сградите в терен общинска собственост ПИ – 56784.519.241, УПИ II – 328, 329, кв. 37А по плана на кв. [наименование], гр. Пловдив, административен адрес: [адрес]. Административен съд – гр. Пловдив е приел, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно нарушено е императивното правило на 196 ал. 2 от ЗУТ да бъдат изслушани заинтересовините лица, преди предприемане на крайната мярка по разпореждане на премахването на строежа. Приел е, че в разпоредбата на чл. 196 вр. с чл.195, ал.6 от ЗУТ е установена процедурата по премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на обитателите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване или са вредни в санитарно-хигиенно отношение. Състоянието на тези строежи се установява от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересуваните лица, като събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните лица. Решението на комисията, за премахване или за поправяне, заздравяване и хигиенизиране на строежа в определен срок, се одобрява от кмета на общината, който на основание чл.195, ал.6 ЗУТ може да издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. При тази правна регламентация съдът е счел, че процесуалната законосъобразност на заповедта по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ изисква по общо правило на чл. 35 от АПК преди всичко да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Посочено е, че специалната разпоредба на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ императивно сочи и редът, по който следва да бъде изяснена фактическата обстановка, респективно действията на специализирания помощен орган – комисия, които задължително следва да бъдат извършени, преди издаване на административния акт. Съдът е счел за безспорно установено, че този процесуален ред не е спазен. Ангажираните по делото доказателства от формална страна легитимират дружеството „Нева Комерсиал”АД като носител на вещни права върху завзетия и премахнат имот к.и. 56784.519.1182.1 (стар 56784.519.241.1). Според съда, както в административното производство, така и във фазата на съдебния административен контрол предмет на решаване не могат да бъдат вещноправни спорове. Представените от жалбоподателя документи за собственост имат обвързваща съда доказателствена сила до оборването им по общия искова ред. Отразените в тях данни се подкрепят и от съдържанието на Кадастралния регистър на недвижимите имоти към Кадастралната карата на гр. Пловдив /л.145/, в каквато насока се явява и неоспореното заключение на съдебната експертиза. Съдът е приел, че за община Пловдив не са били налице и предпоставките да свои имота поради изтекла придобиван давност, доколкото от завземането му до издаването на заповедта за премахване е изтекла едва една година. Съдът е приел още, че от материалноправна страна, за да е осъществено правното основание по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, следва да са налице кумулативно предвидените в нормата предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. При липса на някоя от предпоставките не е налице и фактическият състав по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, който обосновава издаването на заповед за премахване. Посочено е, че в случая, при проверката през месец февруари 2017 г., комисията по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ не е изложила никакви мотиви по техническото състояние на сградата, нито е посочила защо приема, че при бъдещо застрояване в съседния имот сградата ще се срути. Според съда, необоснованото експертно заключение, послужило за издаване на заповедта, се явява в противовес и с резултатите от проверката, извършена на 04.11.2016г. - само три месеца по – рано, при която същата комисия е дала становище, че сградата подлежи на ремонт. При липсата на задължителното експертно обследване, съдът приел че заповедта се явява издадена и в пряко противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Решението е правилно. Правилно и обосновано АС – гр. Пловдив е приел на първо място, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а на второ място, че не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, която допуска прилагането на крайна мярка – разпореждане за премахване на сградата. Най - напред действително при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На следващо място, в нормата на чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, която е императивна, изрично е предвидено, че следва да бъдат изслушани всички заинтересовани страни и то при всяко установяване, както и че изслушването следва да е преди съставянето на констативния протокол. Заповед №РД-17- 242/24.02.2017г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив е издадена въз основа на констативен протокол от 09.02.2017г. за установяване техническото състояние на сградата. Този протокол, видно от данните по делото не е бил предявен на представител на „Нева Комерсиал“АД, дружеството е било лишено от възможността да бъде изслушано и да се защити в рамките на административното производство. Без съмнение дружеството е заинтересовано лице към момента на провеждане на административното производство, но този факт така и не е бил отчетен от страна на административния орган. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, административния орган превратно е упражнил правомощията си, като е игнорирал наличието на регистрираните в община Пловдив декларации от собственика на процесната сграда. Тези данни са били предмет на обсъждане от помощната комисия по чл. 23 от НРПУРОИ на Общински съвет - Пловдив и са били сведени до вниманието на кмета на общината още през 2016г. Наличието на открита партида за имота се потвърждава също от справката, изхождаща от дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив изх. № 15004439(1)17.08.2015г. и от отправените до „Нева Комерсиал” АД съобщения от 2021г. за определяне на данък върху недвижимите имоти по декларация вх. № 1609001848/01.06.2005 г. за имота на адрес: гр. Пловдив, [адрес]. Най – сетне органът е пренебрегнал и данните в Кадастралния регистър на недвижимите имоти към Кадастралната карата на гр. Пловдив, които сочат като носител на вещни права върху имота именно дружеството „Нева комерсиал“ АД. В тази връзка правилно съдът е приел, че не е изяснена собствеността на сградите, с оглед възможността на заинтересованите страни да участват в административното производство, посочил е, че в него е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните и е отменил оспорваната заповед като издадена при неизяснена фактическа обстановка. На следващо място в случаите на чл. 195 ал. 6 от ЗУТ, когато се предприема крайната предвидена в закона мярка – разпореждане на премахването на строеж - следва да са налице кумулативно всички предвидени в нея предпоставки, а именно: сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна за ползване и да не може да се поправи или заздрави. В тази връзка, обосновано е прието от съда, че заповедта за премахване почива на становище на комисия по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ /Протокол за техническо състояние на сгради от 09.02.2017 г. – листове №.21 и 22/, в което не са изложени никакви мотиви по техническото състояние на сградите, не е посочена и причина защо се приема, че при бъдещо застрояване в съседния имот сградите ще се рутят, още повече, че три месеца по-рано, при проверка извършена на 04.11.2016 г. от същата комисия, е дадено становище, че сградата подлежи на ремонт /Протокол за техническо състояние на сгради от 04.11.2016 г.- листове № 26-27/. С оглед горното оспореното решение на АС – гр. Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2002 от 27.10.2021г., постановено по адм. дело № 760/2021г. на Административен съд – гр. Пловдив . РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Колев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Севдалина Червенкова /п/ Стефка Кемалова