Решение · № 2881/2022 · дело 1535/2022
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 2881
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 1535/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1535 / 2022 РЕШЕНИЕ № 2881 София, 28.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИРА РАЙЧЕВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар Ирена Асенова и с участието на прокурора Емил Георгиев изслуша докладваното от съдията МИРА РАЙЧЕВА по адм. дело № 1535/2022 Производството е по реда чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Аква Конструкт Груп" ЕООД, представлявано от управителя А. Атанасов, чрез пълномощника адв. Сотиров, против решение № 12 от 13.01.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-951/2021г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Решение № F162351/26.10.2021 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Анна” - София АД за откриване на „открита процедура“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка на ВиК инсталации, топлопреносна мрежа и текущ ремонт на сградния фонд по Архитектурно-строителна част на УМБАЛ „Света Анна” - София АД“.В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му по съображенията подробно релевирани в касационната жалба. Претендират се и разноски за производството пред КЗК и ВАС съобразно представен списък. При условията на евентуалност е противопоставено и възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Представени са и писмени бележки в подкрепа на оплакванията в жалбата. Ответникът - изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Анна” - София АД, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Христова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред КЗК е образувано по жалба на "Аква Конструкт Груп" ЕООД срещу Решение № F162351/26.10.2021 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Анна” - София АД за откриване на „открита процедура“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка на ВиК инсталации, топлопреносна мрежа и текущ ремонт на сградния фонд по Архитектурно-строителна част на УМБАЛ „Света Анна” - София АД“, С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на дружеството. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че възложителят не е извършил нарушения при откриване на процедурата, като е изложила подробни мотиви по всяко от развитите пред нея възражения. С касационната жалба се оспорват изводите на КЗК за неоснователност на тези възражения. Затова същите следва да бъдат разгледани и от касационния съд, както следва: Първото оплакване в касационната жалба е, че е налице неяснота по отношение срока на валидност на офертите, който в обявлението за обществената поръчка е визиран в месеци- 6 месеца, а в документацията за участие в обществената поръчка - в дни /не по- малък от 180 календарни дни от крайния срок за подаване на офертите/. Твърди се още, че необосновано е заложено изискване за деклариране на срок на валидност на офертите, доколкото в понастоящем действащия текст на чл.39, ал.3, т.1 от ППЗОП / в сила от 01.03.2019г./ е отпаднало изискването за представяне на "декларация за срока на валидност на офертата". Настоящият състав споделя изцяло извода на Комисията за неоснователност на така поддържаното оплакване. Действително, срокът на валидност на офертата е формулиран в обявлението за обществената поръчка в месеци – 6 месеца, а в документацията за участие в обществената поръчка в дни /не по-малък от 180 календарни дни от крайния срок за подаване на офертите/, но това не променя обстоятелството, че практически същият е една и съща величина, тъй като месеците могат да бъдат превърнати в дни и обратното. Законосъобразна е и преценката на Комисията, че макар буква "г" от разпоредбата на чл.39, ал.3, т.1 от ЗОП, предвиждаща представяне на декларация за срок на валидност на офертата, да е отменена /ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г. - попр., бр. 20 от 2019 г./, това не означава, че възложителят не може да изисква такава информация в образеца на предложение за изпълнение на поръчката. Вярно е, че понастоящем действащата правна уредба не изисква представяне на самостоятелен документ, съставляващ "декларация за срока на валидност на офертата", но формулирането на условията по обществената поръчка са в оперативната самостоятелност на възложителя. Нещо повече, съгласно чл. 35а, ал. 1 от ППЗОП, срокът на валидност на офертите е времето, през което участниците са обвързани с условията на представените от тях оферти. В този смисъл, за да бъде разгледана в хода на процедурата една оферта от назначената от възложителя комисия по чл. 103, ал. 1 от ЗОП, същата следва да бъде в срок на валидност, т.е. този елемент е задължително условие за законосъобразно допускане на участника до оценка и класиране на офертата му. Второто оплакване на касатора е, че неправилно в в утвърдените от възложителя образец на Предложение за изпълнение и на Проект на договор участниците да предложат „гаранционен срок според ЗУТ - ...... години“, доколкото Закона за устройство на територията /ЗУТ/ не регламентира разглежданата материя. Визираното обстоятелство предопределя нарушение на разпоредбата на чл.160, ал.3 от ЗУТ, което незаконосъобразно не е съобразено от КЗК. И това възражение на касатора правилно е преценено от Комисията като неоснователно. Вярно е, че изискването, според което предложените гаранционни срокове следва да съответстват на ЗУТ, е непрецизно форулирано тъй като не ЗУТ, а Наредба № 2/ 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти регламентира уредбата на гаранционните срокове. Независимо от това, обаче, именно ЗУТ е нормативният акт, въз основа на който е издадена визираната наредба. Така, съгласно чл. 160, ал. 3 от ЗУТ, за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) с Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. С оглед изложеното, следва да бъде споделен извода на КЗК, черазглежданата непрецизна формулировка в документацията за участие не въвежда в заблуждение евентуалните участници къде са уредени гаранционните срокове. Всяка обществена поръчка обективно е насочена не към всички икономически оператори, а само към тези, чийто предмет на дейност е съответен на предмета на обществената поръчка. В тази връзка правилно КЗК се е основала и на относимита практика на Съда на Европейския съюз, според която проверката относно яснотата, точността и недвусмислеността на предмета на поръчката, на критериите за подбор и възлагане, следва да бъдат преценявани от гледната точка на разумно (добре) информирания и полагащ обичайна грижа оферент /Решение от 24 април 2004 г., Комисията/Succhi di Frutta, С-496/99 Р, т. 111/. Третото оплакване на касатора е, че в нарушение на разпоредбата чл. 111, ал. 10 от ЗОП / неправилно посочена в касационната жалба като чл.110, ал.10 от ЗОП/ възложителят не е включил в проекта на договор клауза за частично освобождаване на гаранцията за изпълнение, съответно на изпълнената част от предмета на обществената поръчка. Счита, че макар и формално да не е предвидена етапност на изпълнението, то същата следва от техническата спецификация и предмета на поръчката. Настоящият състав намира, че и това твърдение обосновано е счетено от КЗК за неоснователно, по следните съображения: Съгласно константната съдебна практика на ВАС, част от която е цитирана и в обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 10 от ЗОП под етапи следва да се разбират относително обособени части от дейностите, включени в обхвата на поръчката, които могат да се изпълнят последователно самостоятелно и за които е определен отделен срок за изпълнение и отделно отчитане на тяхното изпълнение. В настоящия случай в проекта на договор за обществената поръчка не е предвидено същият да се изпълнява на етапи. Обосновано КЗК не е споделила тезата на жалбоподателя, че макар формално да не е предвидена етапност на изпълнението, то същата следва от техническата спецификация и предмета на поръчката. Предметът на обжалваната обществена поръчка включва поддръжката на ВиК инсталации, топлопреносна мрежа и текущ ремонт на сградния фонд по Архитектурно-строителна част на УМБАЛ „Света Анна“ - София АД. Предвид спецификите на необходимите ремонтни дейности, които текущо следва да бъдат изпълнявани за срока на действие на договора, следва да се приеме, че естеството на възможните ремонтни дейности относно обекта на поръчката не предполага разделянето й на етапи, нито обособяването на отделен срок за изпълнението им и отделно отчитане на тяхното изпълнение, а оттам и разпоредбата на чл. 111, ал. 10 от ЗОП е неприложима към обжалваната обществена поръчка. Като е достигнала до аналогични изводи, КЗК е постановила правилно решение по тази част от спора. Четвъртото оплакване в касационната жалба се свежда до това, че формулировката в Раздел VII, т.5 от документацията за участие в процедурата нарушава разпоредбата на чл.116 от ЗОП, тъй като не попада в нито една от предвидените от закона хипотези, позволяващи изменение на договора за обществена поръчка. Мотивира се тезата, че предвиденият от възложителя срок за удължаване срока на договора е недопустим и незаконосъобразен, като се твърди, че ако възложителят е желаел да предвиди в процедурата опции и подновяване на договора, то същият е следвало да спази редица правни норми /чл. 21, ал. 1, изр. първо от ЗОП, чл. 6, ал. 1 от ППЗОП, чл. 69, т. 6 от ППЗОП/, което не е сторил. КЗК е обсъдила и това оплакване като неоснователно. Крайният й извод се споделят от настоящия състав, при корекция на мотивите. В Раздел VII, т.5 от документацията за участие в процедурата е предвидено следното: „Срокът на договора може да бъде удължен с подписване на допълнително споразумение между страните при настъпване едновременно на следните условия: 1.към датата на изтичане на първоначалния срок не е заявен и изпълнен пълния обем строително-ремонтни дейности, предмет на договора; 2.към датата на изтичане на първоначалния срок в Агенцията за обществени поръчки Възложителят е открил нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет“. На практика, с така разписаното условие, възложителят е обявил в документацията за участие при какви условия срокът на договора може да бъде удължен и в каква форма (с подписване на допълнително споразумение). Предпоставките, при наличието на които може да бъде сключено допълнително споразумение към договора са ясно, точно и недвусмислено описани в документацията към обществената поръчка и проекта на договора. В този смисъл предвидената правна възможност за удължаване срока на договора чрез подписване на анекс е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗОП. Всички останали съображения, изложени по този аспект от спора в обжалваното решение, са изцяло неотносими. Неправилен е изводът на Комисията, че в случая е налице "подновяване" по смисъла на чл.6, ал.2 от ППЗОП. Не са налице предпоставки да се приеме обратното, тъй като, съгласно чл.6, ал.1 от ППЗОП, "подновяванията по чл.21, ал.1 от ЗОП включват периодично повтарящи се дейности при обстоятелства, посочени в договора, без да се налага неговото изменение". Несъмнено текстът на цитираната разпоредба няма каквато и да било относимост към визирания по- горе спорен текст от документацията за участие. Възприетата погрешна теза на КЗК не се е отразила на решаващите й изводи, поради което е без правно значение за изхода на спора. Следващото възражение на касатора е срещу решението на КЗК в частта, с която е прието за неоснователно твърдението за допуснати нарушения на закона при формулиране на условията за ценообразуване на оферираната от участниците цена за изпълнение на поръчката. И по този аспект от спора следва да бъдат споделени изводите на КЗК за неоснователност на така въведеното оплакване по следните съображения: Действително както твърди касаторът, а това е съобразено и в мотивите на Комисията, в Раздел X , Раздел VI от документацията и в Ценовото предложение възложителят използва като еквивалентни понятията "единичните стойности за труд" и "единична стойност за извършване на строително-ремонтните работи", което е непрецизно, доколкото в единичната стойност за извършване на строително-ремонтните работи, освен труда се включват разходи за механизация (в зависимост от дейностите), печалба и др. Същевременно, обаче, както е съобразила и КЗК, налице е яснота как следва да бъде формулирана цената. Видно от „Техническата спецификация“, за всяка от 676 позиции строително-ремонтни работи и за 332 вида материали участникът трябва да предложи единична цена без ДДС за брой, м1, м2, кг или литър. В образеца на Ценовото предложение изрично е предвидено, че в рамките на крайната цена се включат всички присъщи разходи за извършване на строителни-ремонтните дейности, предмет на поръчката, както и крайна цена за материали (доставка, товаро-разтоварателна дейност и други) до краен получател – УМБАЛ “Света Анна” – София АД“. При тези данни и след като критерият за възлагане е най-ниска обща предложена цена, то обоснован е формираният от КЗК извод, че възложителят е дал свобода на участниците при ценообразуването на единичните цени по 676 вида строително-монтажни работи и по 332 вида материала. За възложителя е от значение крайната оферирана цена, а как потенциалният изпълнител калкулира предлаганите единичини цени /какви елементи включва в ценообразуването/ не е предмет на преценка от страна на възложителя, а на изпълнителя. От гореизложеното следва, че не е налице нарушение на закона при формулирането на условията за ценообразуване на оферираната от участниците предлагана цена за изпълнение на поръчката. Последното оплакване в касационната жалба се свежда до твърдения за неправилност на изводите на КЗК, че чрез поставения от възложителя критерий за подбор "Годност за упражняване на професионална дейност" се гарантира участието на максимално широк кръг субекти. Напротив, според касатора, въвеждайки изискването за вписване в Централния професионален регистър на строителите /ЦПРС/, възложителят ограничава необосновано участието на стопанските субекти в процесната обществена поръчка, поради което е налице нарушение на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.2 от ЗОП. И този довод за допуснато нарушение при откриването на възлагателната процедура не намира опора в данните по делото, като съдът споделя изложените съображения в обжалваното решение, към които препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Следва да се подчертае, че касаторът неоснователно твърди, че възложителят няма право да изисква вписване в професионалния регистър на строителите, тъй като ЗУТ не поставя условие за вписване в ЦПРС за текущ ремонт, а само за основен, при строежи от първа до пета група със съответните категории. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за камарата на строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „Строителство“, подлежат на вписване в ЦПРС. КЗК е съобразила Класификацията на икономическите дейности /„КИД-2008“/, позиция „Строителство“, която включва три групи дейности: код 41 „Строителство на сгради“, код 42 „Строителство на съоръжения“ и код 43 „Специализирани строителни дейности“. В книга на НСИ са дадени обяснителни бележки към КИД-2008, в които се съдържат разяснения кои строителни дейности влизат във всяка група. Обоснован е изводът на Комисията, че в „Техническата спецификация“ по поръчката се включват дейности, които попадат в обхвата на кодове 43.31 „Полагане на мазилки“, 43.33 „Полагане на облицовки и настилки“, 43.34 „Боядисване и стъклопоставяне“ и 43.22 „Изграждане на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации“. При тези данни обоснована е преценката на КЗК, че възложителят законосъобразно е поставил в Обявлението за поръчка като критерий за подбор - годност за упражняване на професионална дейност: „Участникът следва да е вписан в Централния професионален регистър на строителите“, предвид факта, че част от дейностите попадат в група с код 43 „Специализирани строителни дейности“ от КИД - 2008. Нещо повече, в настоящия случай възложителят не е уточнил вписването за коя група и категория строеж следва да бъде в ЦПРС, което означава, че същият ще допусне до участие всички лица, вписани в ЦПРС, независимо за коя категория или групи строежи са вписани те. Това гарантира на възложителя избор на икономически най-изгодната оферта при спазване на основните принципи на ЗОП за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. До аналогични изводи е достигнала и Комисията и същите се споделя изцяло от настоящата инстанция. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, е основателно и следва да бъде уважено. Същите са в размер на 4 257.50 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Разноските са своевременно поискани и доказани с представените договор и преводно нареждане. Същевременно е направено и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното възнаграждение за адвокат. Минималният размер, посочен в чл.8, ал.2, т.5 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1000 лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство, настоящият съдебен състав счита, че размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат от УМБАЛ „Света Анна” - София АД следва да бъде намалено на 3000лв. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на УМБАЛ „Света Анна” - София АД сумата от 3000лв. - адвокатско възнаграждение. Разноски по делото на касатора не следва да бъдат присъждани по неговата жалба поради нейната неоснователност. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК във вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 13.01.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-951/2021г. ОСЪЖДА "Аква конструкт груп" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Г. Кирков № 1, представлявано от А. Атанасов, да заплати на УМБАЛ „Света Анна” - София АД, сумата от 3 000 /три хиляди/ лева- разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Кремена Хараланова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мира Райчева /п/ Мария Радева
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026