Решение · № 2841/2022 · дело 11841/2021

По дело 11841 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2841 София, 24.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на двадесет и първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАДЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУЦАРОВА РУМЯНА ЛИЛОВА при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от съдията РУМЯНА ЛИЛОВА по адм. дело № 11841/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), чрез упълномощения юрисконсулт В. Иванова – Николова, касационна жалба срещу Решение № 1295 от 27.09.2021 г., постановено по адм. д. № 116 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение ИА „ГИТ“ е осъдена да заплати на „Т. Тодоров и синове“ ООД сумата от 300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от изменено Наказателно постановление (НП) № 02-0002177 от 10.12.2018 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, ИА „ГИТ“ е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация разноски по делото. В касационната жалба се релевират доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Иска се неговото обезсилване по причина липсата на отменено НП, поради което исковата молба се явява недопустима. При условията на евентуалност се иска отмяната на решението като неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон по идентични съображения – липсата на незаконосъобразен административен акт. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен процесуален представител, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли нейното уважаване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Т. Тодоров и синове“ ООД оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор, в който по същество на спора се моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Иска се присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства за това. Изразеното в писмения отговор становище се поддържа в представено преди съдебното заседание писмено становище, към което се прилага и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Като съобразил Определение № 7593 от 23.06.2021 г., постановено по адм. д. № 5670 по описа на Върховния административен съд за 2021 г., първоинстанционният съд направил извод за допустимост на предявения иск за обезщетение на претърпени от настоящия ответник по касация имуществени вреди. При безспорна фактическа обстановка, по същество го намерил за основателен доколкото приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Съдът съобразил безспорно установеното по делото, че ищцовото дружество е направило разноски в размер на 300,00 лв. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както и установеното, че упълномощеният адвокат е участвал в проведените съдебни заседания, тоест осъществил е процесуално представителство в съответствие с договореното по сключения договор за правна защита. За да обоснове становището си относно наличието на причинно – следствена връзка между НП и настъпилата вреда съдът взел предвид и приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г. Изрично изложил съображения, че така заплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в размер на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това и доколкото такъв размер дружеството е следвало да заплати и ако беше оспорило единствено размера на имуществената санкция, съдът направил извод, че искът е изцяло основателен. Присъдил и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 11.04.2019 г., когато е влязло в сила решението на въззивния съд, с което частично се отменя НП. За този извод съобразил приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е съобразил релевантните за спора факти, както и изразените от страните становища. Отговорил е на относимите към предмета на делото възражения. При съобразяване на писмените доказателства, които са от значение за решаване на спора и след правилната им преценка, е извел обосновани правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Основният въпрос, поставен в касационната жалба за разглеждане, е този относно допустимостта на предявения иск, респективно на постановеното съдебно решение предвид това, че НП, което се явява правопораждащият отговорността на ИА „ГИТ“ факт, не е отменено, а е изменено, като имуществената санкция е намалена от 6000,00 лв. на 1500,00 лв. Както правилно е съобразено от първоинстанционния съд, така повдигнатият за разглеждане въпрос е разрешен с Определение № 7593 от 23.06.2021 г., постановено по адм. д. № 5670 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. и не подлежи на преразглеждане отново. С посоченото определение е отменено Определение № 584 от 22.03.2021 г., постановено по адм. д. № 116 по описа за 2021 г. на АС – Бургас като е прието, че след като засегнатото лице има право да предяви иск за вреди при пълната отмяна на административния акт, то разполага с тази възможност и при неговата частична отмяна (изменение). Противното би ограничило правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. По тези съображения неоснователно се явява и касационното оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, свързано с неправилната преценка на съда досежно наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ИА „ГИТ“ – отменен акт. Предвид гореизложеното и доколкото не са налице релевираните основания за обезсилване и отмяна на решението, предмет на контрол, последното следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. При съобразяване изхода на спора в касационното производство, на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 300,00 лв. за сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства за това и списъка на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1295 от 27.09.2021 г., постановено по адм. д. № 116 по описа на Административен съд - Бургас за 2021 г. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Т. Тодоров и синове“ ООД, с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 300,00 (триста) лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Раденков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Таня Куцарова /п/ Румяна Лилова