Определение · № 2855/2022 · дело 2023/2022

По дело 2023 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2855 София, 25.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА СОЛАКОВА по адм. дело № 2023/2022 Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по частна жалба на „Вела 96“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, чрез адв. Жеков, против определение № 3223 от 09.12.2021 г. по адм. дело № 1031/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 159, т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Вела 96“ АД срещу заповед № РД-16-7706-170/ 16.08.2016 г. на областния управител на област Варна в оспорената й част. С доводи за незаконосъобразност на определението, поради допуснати процесуални нарушения по чл.224 във връзка с чл.218, ал.2 от АПК и неправилно прилагане на изяснената фактическа обстановка по делото към нормата на чл.131 ЗУТ се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът по частната жалба областен управител на област – Варна не ангажира становище. Ответниците УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна и Медицински университет – Варна „Проф.д-р Параскев Ив.Стоянов“ ,в писмени възражения, оспорват основателността на частната жалба и молят за оставяне в сила на обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендират разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е мотивирано с липса на изискуемата активна процесуална легитимация за „Вела 96“ АД по смисъла на чл.131 ЗУТ за оспорване на заповед № РД-16-7706-170/ 16.08.2016 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен проект за ПУП – ПРЗ за УПИ VI-330, кв. 2; УПИ I-330; УПИ II-330; УПИ IV-330 „за образование общежитие и спортна база“; УПИV-330; УПИ VII-2609; УПИ VIII „за ТрП“; УПИ IX „за ТрП“; УПИ X-2576, кв. 9; УПИ I-330, кв. 10 и улична регулация между о.т.360, 366, 555 и от о.т.3473, 23м.р. местност „Сотира“, зона МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, в частта, определена като предмет на делото по реда чл. 218, ал. 3 ЗУТ с влязло в сила определение № 572/ 06.03.2017 г. по адм. дело №2812/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. По това дело е постановено решение №1337 от 21.09.2020г., което е отменено от ВАС с решение №5656 от 11.05.2021г. по адм.д.№13158/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане с указания за преценка и излагане на мотиви за вида на оспорения административен акт – одобряване на първоначален ПУП или изменение на ПУП. Административният съд е приел, че в решението на ВАС не се съдържат конкретни указания и констатации за наличие на конкретна хипотеза по чл.131 ЗУТ по отношение на оспорването на „Вела 96“ АД на процесната заповед. Във връзка с това, съдът е провел контрол за допустимостта на оспорването и е приел, че „Вела 96“ АД не се легитимира като собственик на имот в обхвата на одобрената с процесната заповед разработка, тъй като не фигурира в имотния и кадастралния регистър , а собственият му имот е нанасен само в кадастралния план, но не и в действащата кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, послужила за основа на одобрения план с процесната заповед. Обжалваното определение е допустимо, обосновано и законосъобразно. Безспорно е установено обстоятелството, че собствения на оспорващото Дружество имот не е нанесен в действащата кадастрална карта, съответно - Дружеството не фигурира в кадастралния и имотния регистър. Това обстоятелство не се оспорва в процеса ,а също и в частната жалба, и дори на него се базира защитната теза, а именно, че интереса от оспорване на процесното решение е именно невключване на имота в разработката. Безспорно е и обстоятелството, че по заявлението за нанасяне на имота в КККР има влязъл в сила отказ на началника на СГКК към момента на постановяване на заповед № РД-16-7706-170/ 16.08.2016 г. на областния управител на област Варна. С оглед на това се явява законосъобразен решаващият извод на административния съд, че „Вела 96“ АД не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл.131, ал.1 и ал.2, т.1 ЗУТ за оспорване на заповед № РД-16-7706-170/ 16.08.2016 г. на областния управител на област Варна. Изискуемата активна процесуална легитимация, за наличието на която съдът следи служебно, следва да е налице към момента на подаване на жалбата, поради което се явяват ирелевантни доводите в частната жалба за произтичащите за Дружеството права от влязлото в сила съдебно решение №582 от 30.03.2018г. по гр.д.№1058/2016г. по описа на ВОС. Както се твърди и в частната жалба, от това решение се поражда правото за нанасяне на имота в КККР, което е упражнено от Дружеството с подаване на заявление вх.№01-509572/11.11.2019г., по което няма произнасяне. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.224 във връзка с чл.218, ал.2 от АПК при постановяване на обжалваното определение, тъй като дадените от ВАС задължителни указания с решение №5656 от 11.05.2021г. по адм.д.№13158/2020г. са само по съществото на спора. Предвид изложеното и тъй като изводът на съда за липса на активна легитимация по смисъла на чл.131 ЗУТ се базира на безспорно установена фактическа обстановка , обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед надлежно заявените претенции за разноски от ответниците УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна и Медицински университет – Варна „Проф.д-р Параскев Ив.Стоянов“ и изхода на делото, частният жалбоподател дължи реално направените разноски в настоящето производство. Такива не се установяват по отношение на Медицински университет – Варна „Проф.д-р Параскев Ив.Стоянов“, който е подал възражение по частната жалба чрез адв.Илиева, но без доказателства за разноски пред настоящата инстанция. По отношение на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна се дължи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, на основание чл. 236 във връзка с чл. 221 АПК, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3223 от 09.12.2021 г. по адм. дело № 1031/2021 г. по описа на Административен съд – Варна ОСЪЖДА „Вела 96“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Шумен с[ЕИК] да заплати на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна сумата 100лв /сто лева/, разноски. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Солакова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мариета Милева /п/ Бранимира Митушева