Решение · № 2913/2022 · дело 6884/2021

По дело 6884 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2913 София, 29.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ СТАНИМИРА ДРУМЕВА при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Даниела Попова изслуша докладваното от съдията ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ по адм. дело № 6884/2021 Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП против Решение №2284 от 07.04.2021 г., постановено по адм. дело №1875/2020 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отменен по жалба на „Пи Ел Си Брокерс 12” ЕООД гр. София, ЕИК[ЕИК], ревизионен акт/РА/ № Р-22221417003564-091-001 от 05.06.2018 г., потвърден в обжалваната част от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП с решение № 1350/04.09.2018 г., с който на дружеството са установени задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 68 925 лв. и лихви от 8 546,98 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл.209, т.3 АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отделните оплаквания са посочени в касационната жалба, като процесуалният представител на касатора твърди, че от съдържанието на договорите и представените доказателства се доказва, че не са налице сделки от фактическа страна, поради което с начислените разходи за неустойки при „ПИ ЕЛ СИ БРОКЕРС 12“ ЕООД се цели намаление на финансовия резултат за процесната 2016 г., като е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - отклонение от данъчно облагане Моли чрез процесуалния си представител за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – „Пи Ел Си Брокерс 12” ЕООД гр. София, чрез адвокат – пълномощник В. Бърчев в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото относно обжалваната в настоящото производство част е установено следното: При ревизията е констатирано, че за 2016 г. „Пи Ел Си Брокерс 12” ЕООД е осчетоводило разходи за неустойки общо в размер на 689 250,00 лв. по договори, сключени с „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК[ЕИК] „ПИ EЛ СИ БРОКЕРС 1“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; и „ПИ ЕЛ СИ БРОКЕРС 3“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. След анализ на представените договори и доказателства, органите по приходите са приели, че с начислените разходи за неустойки при „ПИ ЕЛ СИ БРОКЕРС 12“ ЕООД се цели намаление на финансовия резултат за процесната 2016 г., като е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - отклонение от данъчно облагане. Във връзка с горното и на основание чл. 16, ал. 2, т.4 от ЗКПО с разходите за неустойка е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 г. в посока увеличение. Административният съд е отменил РА в тази му част след обсъждане на писмените доказателства и заключение по ССчЕ. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд с последователни и подробни мотиви, подкрепени от писмените доказателства и заключението на вещото лице, е приложил съответстващите на правния спор материалноправни норми и въз основа на тях е направил правните си изводи, които изцяло се споделят от настоящата касационна съдебна инстанция. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че няма категорични доказателства, от които да се направи заключение, че процесните договори са привидни, каквото е и становището на Върховната административна прокуратура по настоящото дело. Напротив, договорите, както и всички останали писмени доказателства, са представени още в ревизионното производство, и съдържат клауза за дължима неустойка в случай на неизпълнение. Вещото лице по ССчЕ е установило, че размерът и плащането на неустойката са правилно отразени счетоводно и при двете страни, като плащането е извършено чрез прихващане на взаимни насрещни задължения, за което са представени и налични по делото Протоколи за прихващане на вземания и задължения. Правилен е изводът на съда, че представените в ревизионното производство договори, уведомления и други между страните не могат да бъдат квалифицирани като такива с недостоверна дата и съставени единствено за нуждите на счетоводното отчитане на разходите за неустойки, тъй като спецификата на един документ като частен не обосновава пряк извод, че той е с невярно съдържание или е изготвен за целите на данъчното облагане. От съвкупната преценка на посочените доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция счита, че разходът за неустойка е документално обоснован и не може да се направи категоричен извод за това, че сделките са сключени с цел отклонение от данъчното облагане. Соченият в ревизионното производство субективен елемент - знаене за бъдещо неизпълнение на договорни клаузи, не е установен по делото чрез обективни факти, обстоятелства и съответните им доказателства. Само по себе си обстоятелството, че страната по договора се е отказала от него, в резултат на което е ангажирана договорната му отговорност за заплащане на предвидената неустойка, не обосновава извод, че сделката между страните е привидна. Поради изложеното касационната жалба на касатора следва да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното съдебно решение – потвърдено в тази му част. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на административния съд, и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2284 от 07.04.2021 г., постановено по адм. дело №1875/2020 г. по описа на Административен съд София град, в обжалваната му част. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бисерка Цанева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Димитър Първанов /п/ Станимира Друмева