Решение · № 3017/2022 · дело 625/2022

По дело 625 / 2022 РЕШЕНИЕ № 3017 София, 31.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ДОБРИНКА АНДРЕЕВА при секретар Радка Христова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от председателя МАРИНИКА ЧЕРНЕВА по адм. дело № 625/2022 Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Биофрог ЦЗ“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Кимак, със седалище и адрес на управление гр. София,[жк], срещу решение № 1225 от 16.12.2021 г., постановено по преписка № КЗК-905/15.11.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството. Твърди неправилност на решението на КЗК поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред КЗК и ВАС. Ответната страна - управителя на „Пътнически превози“ ЕООД - гр. Сливен, чрез пълномощника си адв. Драшков в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба и счита решението на КЗК за правилно. Претендира сторени пред ВАС разноски и прави възражение за прекомерност на поисканите от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на КЗК не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството по преписка № КЗК-905/15.11.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на „Биофрог ЦЗ“ ЕООД срещу Решение № D9999795/27.10.2021 г. (деловоден) на управителя на „Пътнически превози“ ЕООД - гр. Сливен, за прекратяване на процедура от вида „Открита“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Закупуване и доставка на електрически автобуси и станции за зареждането им“, в рамките на проект BG16M1OP002-5.004-0011-C01 „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух в община Сливен “, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Кохезионния фонд и от държавния бюджет на Република България“, открита с Решение № D78821/22.12.2020 г. на възложителя. В жалбата си пред КЗК „Биофрог ЦЗ“ ЕООД оспорва прекратяването на процедурата на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, като посочва, че с оглед конкретната фактическа обстановка не са налице предпоставките за прекратяване по цитираната точка и счита решението за немотивирано. Поддържа, че възложителят бланкетно е изложил някакви общи и абстрактни съображения, които не дават отговор на въпроса защо се прекратява процедурата. Смята, че щом има подадени оферти, но по независещи от участника причини е останала само една, конкуренцията е вече реализирана. Излага, че в настоящия случай са разгледани две технически предложения в условията на конкурентна среда, т. е. осигурена е състезателност. „Биофрог ЦЗ“ ЕООД също така поддържа, че формирането на оценката по показателя „Предложена цена“ винаги зависи от минималната предложена цена, но измежду получените подходящи оферти. В заключение жалбоподателят е посочил, че липсват собствени мотиви на възложителя, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствени правила. За да постанови оспореното пред настоящия съд решение, КЗК е разгледала и обсъдила всички възражения на жалбоподателя и ги е отхвърлила като неоснователни. В решението на КЗК безспорно е установено, че в процесната обществена поръчка са подадени общо три оферти за участие. Едната е на жалбоподателя и тя е оценена от помощния орган с максималния брой от 100 точки съгласно методиката. Втората е на „Бест Карс Логистикс“ ООД - тя не е декриптирана и съответно не е разглеждана. Третата е на „Екселор Холдинг Груп“ ЕООД – участникът е отстранена на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, тъй като не отговаряла на предварително обявените условия. Въз основа на извършеното оценяване, съобразно Методиката за оценка от документацията за обществената поръчка, и при спазване на разпоредбите на чл. 61, ал. 4 от ППЗОП, комисията с Протокол № 1 е класирала на първо място участника „Биофрог ЦЗ“ ЕООД, гр. София – офертата му е получила 100 точки. В случая, след отстраняване на два от общо тримата участници в процедурата е прието, че само една от офертите отговаря на всички въведени от възложителя изисквания за изпълнение на поръчката, а оттам и че само една от офертите е такава, отговаряща на предварително утвърдените условия по смисъла на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. С оглед обстоятелството, че е останала само една подходяща оферта, която отговаря на предварително обявените условия и която е разгледана и оценена, комисията е предложила на възложителя в рамките на своята оперативна самостоятелност да приложи хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП и да прекрати процесната обществена поръчка. Възложителя е приел предложението и мотивите на помощния си орган да прекрати процедурата и в тази връзка е издал оспореното пред КЗК Решение № D9999795/27.10.2021 г. за прекратяване на процедурата на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП. В оспореното решение на КЗК е посочено, че когато е подадена само една оферта или само една оферта е подходяща, процедурата не се е провела в максимални условия на състезателност и в тези случай възложителите са ограничени в избора си на изпълнител. Според Комисията принципът за свободна конкуренция се намира в неразривна връзка с целта на закона за ефективно разходване на публичните средства (чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗОП), а в тези хипотези съществува вероятност целта на закона да не е постигната по най- добрия начин. Според КЗК при прекратяване на процедурата на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП е налице специален случай, в който е възможен избор на изпълнител, но е трудно да се прецени дали това е най-добрият изпълнител по критериите на възложителя. КЗК е констатирала, че възложителят е изложил собствени мотиви, доколкото изцяло е възприел мотивите на своя помощен орган и се е позовал на тях, поради което нарушение, още повече съществено, не е допуснато. В заключение КЗК е приела, че съображенията на възложителя изложени в решението за прекратяване на обществената поръчка са конкретни и кореспондират с фактическата обстановка по преписката. Възражението на „Биофрог ЦЗ“ ЕООД за съществено нарушение на административнопроизводствени правила е прието от КЗК за неоснователно. В решението е посочено, че действията на помощната комисия са в унисон с чл. 60, ал. 1 от ППЗОП, съгласно която разпоредба същата изготвя доклад за резултатите от работата си, който съдържа - в случай на прекратяване на процедурата - посочване на правното основание и съответни мотиви. Комисията е приела, че в настоящия случай това е изпълнено, а възложителят е разполагал с възможност да приеме предложението за прекратяване или да сключи договор за възлагане на обществена поръчка с единствения класиран участник. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението на КЗК е постановено при нарушение на материалния закон. Безспорна е практиката на ВАС, че правната възможност за прекратяване на обществената поръчка съществува по силата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, като разпоредбата дава оперативна самостоятелност на възложителя, при наличие на една подходяща оферта (обстоятелство, относно което не се спори по делото), да прекрати обществената поръчка с мотивирано решение. Докато в чл. 110, ал. 1 ЗОП законодателят лимитативно е изброил случаите, в които при условията на обвързана компетентност възложителят задължително прекратява процедурата за възлагане на обществената поръчка с мотивирано решение, в настоящия случай решението за прекратяване на обществената поръчка е издадено на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП - възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя, т. е. в тези случаи възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност. Независимо от осъществените процедурни действия от помощната комисия и по конкретно предложението й, крайното решение е на възложителя. Предвид това и установеното по делото от фактическа страна, се налага изводът, че възложителят законосъобразно се е възползвал от нормативноустановената възможност, при наличието само на една оферта, отговаряща на предварително обявените в документацията условия, обезпечаващи подаването на реално изпълними, конкурентни предложения, да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка. Изрично е разписано, че в този случай, упражняваният от страна на КЗК контрол за законосъобразност се свежда до проверка дали изложените в решението на възложителя съображения кореспондират с материалноправните изисквания за приложимостта на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП и изложени ли са от възложителя мотиви за това. Правилно в тази връзка органът по преразглеждането е извършил проверка на обстоятелството дали действително е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя и наличието на мотиви за постановеното прекратяване. В случая законосъобразно е прието, че само една от офертите отговаря на всички въведени от възложителя изисквания за изпълнение на поръчката, а оттам и че само една от офертите е такава, отговаряща на предварително утвърдените условия по смисъла на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. Налице са и достатъчни мотиви, обосноваващи приложението на последната разпоредба, като органът по преразглеждане надлежно е обосновал съображението си, че при допускане само на една оферта, липсва реална конкуренция и процедурата не се е провела в максимални условия на състезателност, поради което е невъзможно да се сравни тази оферта в пазарна среда, с цел постигане ефективност при разходване на публични средства и спазване на принципите на чл. 2 ЗОП. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че КЗК е допуснала съществено нарушение като не е отделила спорното от безспорното и е допълнила мотивите на възложителя. С решението си Комисията не е допълвала, нито превратно е тълкувала мотивите на възложителя, а е осъществила дължимата проверка относно това дали оспореното решение на възложителя съдържа мотиви съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП и с оглед направените в жалбата възражения ги е анализирала. В тази връзка правилно е прието от КЗК, че в решението на възложителя са налице подробни мотиви, обосноваващи приложението на цитираната разпоредба. В решението си възложителят е посочил, че предвид избрания от възложителя критерий за оценка на офертите в обществената поръчка, а именно „оптимално съотношение качество/цена“, то формирането на оценката по показателя „Предложена цена“ зависи от минималната предложена цена измежду получените подходящи оферти. В случая, след като е останала само една подходяща оферта е обективно невъзможно конкурентно формиране на оценката по показателя „Предложена цена“. На следващо място възложителят е посочил, че предвид наличието на само една подходяща оферта и необходимостта от осигуряване на принципите на публичност и прозрачност при разходване на европейски средства, с каквито в конкретния случай се осигурява финансирането на обществената поръчка, следва да се осигури възможност за реална конкуренция и избор на изпълнител след класиране по избрания критерий за възлагане. Изложените мотиви по никакъв начин не са в разрез с целта на закона, формулирана в чл. 1 ЗОП. Публичността, прозрачността, контролът, равнопоставеността и свободната конкуренция при провеждане на обществените поръчки за разпределение на обществени финансови средства са основни принципи на ЗОП, като законодателят предоставя самостоятелна възможност на възложителя да извърши преценка на конкретната ситуация и да реши да продължи ли процедурата при един допуснат участник, или да я прекрати. Аспектите на преценката са различни и зависят от предмета на поръчката, средствата, с които разполага възложителя, остротата на нуждата, която изпълнението е призвано да удовлетвори, времето, с което той разполага за сключване на изпълнителския договор и други специфични елементи на процедурата. Предвид изложеното и противно на твърдяното от касационния жалбоподател в настоящия случай са били налице условията на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, поради което правилно е прекратена процедурата на това основание, поради което Решение № D9999795/27.10.2021 г. на управителя на „Пътнически превози“ ЕООД - гр. Сливен, е законосъобразно. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. В обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно е искането на ответника - управителя на „Пътнически превози“ ЕООД - гр. Сливен за заплащане на направените по делото разноски, които по представения списък са 6000 лв. и с оглед липсата на възражение за прекомерност, следва да се присъдят в цялост. Относно искането на жалбоподателя за възлагане на направените разноски в производството по преписката, и с оглед неоснователността на жалбата, същото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 216, ал. 6 ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1225 от 16.12.2021 г., постановено по преписка № КЗК-905/15.11.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА „Биофрог ЦЗ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София,[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Пътнически превози“ ЕООД - гр. Сливен направените по делото разноски в размер на 6000 /шест хиляди/ лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариника Чернева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Диана Гърбатова /п/ Добринка Андреева