Решение · № 2932/2022 · дело 9634/2021

По дело 9634 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2932 София, 29.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на четиринадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАДЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУЦАРОВА РУМЯНА ЛИЛОВА при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията РУМЯНА ЛИЛОВА по адм. дело № 9634/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез упълномощения юрисконсулт Щ. Радев, срещу Решение № 3869 от 14.06.2021 г., постановено по адм. д. № 11287 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № Ж-702 от 28.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та) и настоящият касационен жалбоподател е осъден да й заплати сума в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при допуснато от съда нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Поддържа се становище, че АССГ погрешно е приел, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа, няма право да изследва как ще се отрази на качеството на доставяната на потребителите електрическа енергия присъединяването към тази мрежа на фотоволтаичната електрическа централа (ФЕЦ) на „Метал груп Елит Билдинг“ ЕООД, находяща се в УПИ II-16, кв. 3, [населено място]. Неправилно е прието също така, че операторът е длъжен да присъедини всеки обект за производство на електрическа енергия, заявен по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6 от 24.02.2014 г.). Посочва се, че процесната ФЕЦ не може да бъде присъединена без извършване на реконструкция на мрежата, което изисквало технологично време. Съдът не взел предвид заключението на експертизата, а само отразил в решението приемането на експертното заключение по делото. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, както и отмяната на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт на КЕВР. С молба по делото от 08.02.2022 г. се претендират сторените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – КЕВР, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощения юрисконсулт Ненков, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представя подробни писмени бележки. Ответникът – „Метал груп Елит Билдинг“ ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от неговия управител О. Атанасов, който оспорва касационната жалба като неоснователна, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на Глава десета, Раздел I АПК, във връзка с чл. 22 от Закона за енергетиката (ЗЕ), чл. 24 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3 от 21.03.2013 г.). Образувано е било по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № Ж-702 от 28.10.2020 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., във връзка с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ, на това дружество са дадени задължителни указания да издаде на „Метал груп Елит Билинг“ ЕООД, в определен срок, становище с посочени условия за присъединяване, съгласно Глава пета, Раздел II от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 ЗЕВИ за присъединяване на „ФЕЦ 30 kWp“, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ в имот в УПИ II-16, кв. 3, [улица], [населено място], Община Павел баня, обл. Стара Загора, за която присъединяването е отказано от „Електроразпределение Юг“ ЕАД със Становище № 4417881/01.06.2020 г. Наред с това на електроразпределителното дружество е даден 7-дневен срок да предостави на Комисията доказателства за изпълнението на задължителните указания, считано от датата на приключване на тяхното изпълнение. По делото пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза (от л. 189 до л. 194 от първоинстанционното дело) по въпроси, формулирани от дружеството-жалбоподател пред АССГ. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост на предявената пред него жалба, но по същество я преценил като неоснователна. Приел е, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, в рамките на очертаната му от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените административнопроизводствени правила, в изискуемата от закона писмена форма и е в съответствие с целта на закона. Съдът отчел, че заявената за присъединяване ФЕЦ с мощност 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ II-16, кв. 3, [улица], [населено място], Община Павел баня, обл. Стара Загора, е предвидена за изграждане по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Посочил е, че анализът на Раздел II от Глава пета на Наредба № 6 от 24.02.2014 г., съдържащ правната регламентация относно реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, показва, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности – да прекрати процедурата (чл. 88, ал. 7), мотивирано да откаже присъединяване (чл. 90, ал. 1) или да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето (чл. 91, ал. 1). Съобразил, че в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. не е предвидено изрично, че в случай на прекратяване на процедурата по чл. 88, ал. 7 актът може се обжалва пред КЕВР. Като взел предвид обаче, че обжалване се предвижда за благоприятния акт – писменото становище с условията за присъединяване, общото правило на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ и обстоятелството, че прекратяването на процедурата има идентични на отказа последици, формирал извод, че не е налице причина да бъде ограничена възможността на лицата да обжалват пред КЕВР прекратяването по чл. 88, ал. 7 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. Съдът констатирал, че при разглеждане на подаденото заявление от „Електроразпределение Юг“ ЕАД не са изпълнени предпоставките по чл. 88, ал. 7 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., при които операторът на разпределителната мрежа може да прекрати процедурата – след като е поискана от лицето допълнителна информация и същата не е предоставена, съответно ако документите са непълни или не отговарят на изискванията на тази наредба и непълнотите или несъответствията в тях не са отстранени, въпреки че на лицето е указано да стори това. В конкретния случай операторът на мрежата е пристъпил директно към прекратяване на процедурата без да поиска от лицето допълнителна информация. Посочил е, че поставеното в становището от електроразпределителното дружество условие, произвежданата енергия от фотоволтаичната централа да се консумира изцяло от обекта на потребителя, присъединен в същия имот и да не се отдава в разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, не се явява искане за предоставяне на допълнителна информация. Приел, че цитираното условие е насочено към изменение волята на заявителя. Счел, че неизпълнението му не може да се квалифицира като неотстраняване на непълноти по смисъла на чл. 88, ал. 7 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. По тези причини направил извод, че в случая не се спазени задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-6 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. и лицето, подало заявлението, било лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Приел е, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е спазило разпоредбите на чл. 88 и прекратяването на процедурата съставлява неизпълнение на неговото лицензионно и законово задължение да се произнесе по един от начините, предвидени в чл. 90 и чл. 91 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. Съдът приравнил становището на настоящия касационен жалбоподател на отказ, доколкото процедурата е прекратена, въпреки че не са спазени условията за това по чл. 88, ал. 3 - 7 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. Приел, че е налице нарушението, твърдяно от „Метал груп Елит Билдинг“ ЕООД пред КЕВР, поради което дадените задължителни указания за отстраняването му са законосъобразни, респ. законосъобразно е и оспореното Решение № Ж-702 от 28.10.2020 г. на регулаторния орган. По тези съображения АССГ отхвърлил подадената пред него жалба като неоснователна. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Административният съд е приел и оценил относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е доказателствата в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, като въз основа на това е издирил и приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности с предвидените в тях условия. В случая, с Решение № Ж-702 от 28.10.2020 г. на КЕВР това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Оспореният в първоинстанционното производство административен акт на регулаторния орган е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. и по-конкретно в Раздел II на Глава пета, озаглавен „Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване“. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. По предписанието на чл. 90, ал. 1 от тази наредба операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване му. В конкретния случай, „Метал груп Елит Билдинг“ ЕООД, чрез неговия управител О. Атанасов, е подало на 20.05.2020 г. Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на ФЕЦ с мощност 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ II-16, отдаден на дружеството под наем и находящ се на [улица]в кв. 3, в [населено място], Община Павел баня, обл. Стара Загора, при условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Заявителят е посочил всички изискуеми данни по чл. 88, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. и е приложил необходимите документи по чл. 88, ал. 2 от същата, а именно Нотариален акт № 126, том II, per. № 2894, дело № 325 от 2006 г., Скица № 176 от 29.04.2020 г. за УПИ II-16 и Договор за наем на недвижим имот от 11.05.2020 г. С тях удостоверил, че е наемател на имота и построената в него сграда, както и че имотът се намира в урбанизирана територия, а сградата, построена в него, е присъединена към електроразпределителната мрежа. Не се установява по делото операторът на разпределителната мрежа да е поискал допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки един производител и обект за производство, които отговорят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. Безспорно е установено, че в случая от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД не се спазени етапите на процедурата по чл. 88, ал. 3-7 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. и лицето, подало заявлението, е било лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Обосновано съдът е заключил, че при това положение „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е спазило разпоредбите на чл. 88 и прекратяването на процедурата съставлява неизпълнение на неговото лицензионно и законово задължение да се произнесе по един от предвидените в чл. 90 и чл. 91 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. начини, като мотивирано откаже присъединяването или предостави писмено становище с условията за присъединяване. В допълнение към изложените от АССГ аргументи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, следва да се съобрази също така, че съгласно Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-140-07/13.08.2004 г. (от л. 88 до л. 103 от адм. д. № 11287/2020 г.), издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР), на „Електроразпределение Юг“ ЕАД се дава право да извършва дейността по разпределение на електрическа енергия на обособената територия, описана в Приложение № 1 към лицензията, като се въвежда задължение при условията на всеобщо предлагана услуга, съгласно ЗЕ, да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията. Съгласно разпоредбата на т. 3.1.7. от лицензията лицензиантът се задължава да развива мрежата, като планира необходимите инвестиции в съответствие с принципа на икономическата целесъобразност и при икономически обосновани разходи с оглед задоволяване търсенето на електрическа енергия на територията на лицензията и осигуряване на транспортирането на електрическата енергия до потребителите. От друга страна разпоредбата на т. 3.4.1. задължава лицензианта да присъединява, при условията на равнопоставеност спрямо останалите потребители от същата група, всяко лице, разположено на територията на лицензията, което отговаря на изискванията на закона. В случая, със Становище № 4417881 от 01.06.2020 г. електроразпределителното дружество е отказало, на основание чл. 90, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. присъединяване на заявения от „Метал груп Елит Билдинг“ ЕООД обект, като се е позовало на причини от технически характер - капацитетът на извод 20 kV Тъжа, п/ст Сахране е изчерпан преди присъединяване на новата ФЕЦ и в случай, че бъде изградена ФЕЦ, ще се нарушат изискванията за качеството на електрическата енергия, доставяна до вече присъединени към мрежата обекти на клиенти. Не се твърди в становището, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 от посочената наредба и на чл. 116 ЗЕ, в който случай регулаторният орган би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от същия подзаконов нормативен акт. Отказът е обоснован с изчерпан капацитет на съоръженията, за които отговаря именно дружеството, като в него е посочено, че през следващите две години „не се предвижда ситуацията да се промени“. Тези формулировки в становището навеждат на извод за липса на инвестиционни намерения на дружеството за следващите две години в посока повишаване на този капацитет, което не може да обоснове отказ на посоченото правно основание. Същото не е сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже включване на обект за производство на електрическа енергия, отговарящ на критериите по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ изрично сочи, че за обектите, посочени в тази разпоредба, чл. 23 от същия, включително чл. 23, ал. 6 не се прилага. Следователно, изчерпването на одобрените електрически мощности за съответния район е непротивопоставимо на заявителите за обекти по чл. 24 ЗЕВИ. В допълнение, чл. 22 ЗЕВИ задължава настоящия касационен жалбоподател, съобразно целите в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, да предвиди електрически мощности за присъединяване за година напред. По предписанието на чл. 28, ал. 1 ЗЕВИ разходите за ремонт, реконструкция и модернизация на електрическите мрежи са за сметка на операторите им и тези разходи трябва да са предвидени в ежегодните им инвестиционни и ремонтни програми. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не взел предвид приетото по делото експертното заключение, което е основание да се направи извод, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за отмяна на решението. Действително съдът само е отразил дадените от вещото лице отговори на поставените въпроси в мотивите на съдебния акт, но практически те не са от решаващо значение за правилното решаване на делото. Видно от мотивите на оспореното решение на КЕВР, незадоволителното състояние на съоръженията би довело до влошаване на качеството на доставяната услуга, но задължение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е да поддържа, изгражда и реконструира своята мрежа. Така също регулаторният орган изрично се позовал на това, че електроразпрелителната мрежа не работи самостоятелно като „затворена мрежа на остров“. Произведената електрическа енергия, ако не се консумира на място, по съоръженията на „Електроразпределение Юг“ ЕАД ще бъде пренесена до други консуматори, а ако не се консумира от клиентите му, тя ще бъде върната в преносната мрежа и преразпределена към други клиенти. Доколкото тези съображения на КЕВР не са оспорени с конкретни възражения в жалбата до АССГ, в конкретния случай необсъждането на експертното заключение по поставените към вещото лице въпроси не се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да се отрази на правилността на съдебния акт, предмет на проверка. По така изложените съображения, изводът на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на спорното Решение № Ж-702 от 28.10.2020 г. на КЕВР е правилен. Комисията законосъобразно е разрешила спора по чл. 22 ЗЕ, давайки съответните указания на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Ето защо, доколкото при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните касационни пороци, които да съставляват основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, то следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора, касационният жалбоподател няма право на разноски. Основателно е искането на ответника по касация КЕВР за присъждане на разноските за настоящата инстанция. На КЕВР, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100,00 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3869 от 14.06.2021 г., постановено по адм. д. № 11287 по описа на Административен съд София-град за 2020 г. ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 100,00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Раденков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Таня Куцарова /п/ Румяна Лилова