Решение · № 2906/2022 · дело 7624/2021

По дело 7624 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2906 София, 29.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Тодор Мерджанов изслуша докладваното от председателя СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. дело № 7624/2021 Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Добрич срещу решение № 169/28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 382/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Добрич в частите, в които е отменен по оспорване на „Булмикс Интернешънъл“ АД – гр. София Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗ – 107 – 355/28.12.2016 г, издаден от старши инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ – гр. Добрич, мълчаливо потвърден от директора на посочената по - горе дирекция за установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за имот, находящ се в гр. Добрич с партиден номер 5803F51798 за 2011 г. за разликата над 2 096 лв. до 3 467,14 лв.; за 2012 г. за разликата над 2 096 лв. до 3 467,14 лв.; за 2013 г. за разликата над 2 096 лв. до 3 467,14 лв.; за 2014 г. за разликата над 2 096 лв. до 3 467,14 лв.; за 2015 г. за разликата над 2 096 лв. до 3 467,14 лв. и за 2016 г. за разликата над 2 096 лв. до 3 467,14 лв., както и за лихва за периода 2011 г. – 2016 г. за разликата над 3 613,19 лв. до 5 979,73 лв., както и за такса за битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669,25 лв., за 2012 г. за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669,25 лв.; за 2013 г. за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669,25 лв.; за 2014 г. за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669,25 лв.;за 2015 г. за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669,25 лв. и за 2016 г. за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669,25 лв. и за дължима лихва за периода 2011 г. – 2016 г. за разликата над 3 603,77 лв. до 32 198,64 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. В останалата част жалбата е отхвърлена, но не е депозирана касационна жалба и не е предмет на настоящия касационен контрол. В обжалваната част се релевират оплаквания, че решението е недопустимо - чл. 209, т. 2 АПК, а също и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е разгледал възражения, които не са били предмет на административното обжалване пред директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Добрич предвид, че „Булмикс Интернешънъл“ АД не е направил оплаквания относно вида на облаганите обекти и правния статут на сградите, които са били предмет на данъчно облагане. В касационната жалба се съдържа оплакване, че в нарушение на чл. 224 АПК съдът не е съобразил дадените му указания от ВАС и не е взел предвид обстоятелството, че правният спор между страните е бил разгледан от ВАС и същият се е произнесъл по него със съдебен акт и според него съдът е следвало единствено да изследва кои от сградите са били декларирани през 2016 г. и са идентични със сградите, декларирани през 2010 г. и 2011 г. с предходни декларации. По отношение на сградите, които не са били предмет на данъчно облагане през предходните години съдът е следвало само да назначи съдебно – счетоводна експертиза, която да определи размера на задълженията за всяка сграда поотделно, като вземе предвид информацията от писмо от 01.12.2016 г. на началник отдел „УТСК“ в Община Добрич. Въпреки направените възражения съдът е назначил и съдебно – технически експертизи за изясняване според касатора на недопустими и неотносими за правния спор въпроси относно правния статут на сградите на дружеството – жалбоподател и това довело до необосновано забавяне, отлагане и протакане на съдебния процес за да може да се погасят поради изтичането на абсолютна погасителна давност на задълженията. Направен е извод в касационната жалба, че като не е изпълнил указанията на ВАС, които са задължителни първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение. Относно оплакванията за неправилност на обжалваното решение според касатора неправилно съдът е приел, че оспореният АУЗД е немотивиран и необоснован от фактическа и правна страна. Неправилно съдът бил определил и в нарушение на събраните по делото доказателства, че конструкцията на сградите е била неправилно определена от административния орган и това довело до изчисляване на по – големи задължения за имота от действителните. Изводите на съда касационният жалбоподател е определил като направени в противоречие със събраните доказателства, че имотите на жалбоподателя до 2016 г. са били правно и фактически един и същи имот с едно лице и един изход към улица, което се опровергава и от съдебно – техническата експертиза от 2017 г. В тази връзка касаторът се позовава на чл. 18, ал. 3 ЗМДТ относно обстоятелството, че данните от кадастъра са релевантни и за данъчното облагане на имотите, поради което счита, че е без значение по делото фактът, че по регулационния план на гр. Добрич имотите на длъжника са били обединени в едно УПИ, XIII в кв. 1 по плана на промишлена зона „Север“. Касаторът възразява и относно приетото от съда, че е следвало административният орган да определи ТБО по количеството на отпадъците, както и че декларациите, подадени от дружеството са за друг имот, а не за имот, партиден № 5803F51798. Относно необлагането на силозите в касационната жалба са изложени подробни оплаквания, свързани с това дали представляват сгради или преместваеми обекти, като в тази връзка е цитирана съдебна практика на ВАС по адм. дела № 11392/2014 г., № 6614/2001 г., № 13256/2013 г., както и се позовава на разяснения на НАП № 08С25/06.10.2014 г. и № 26Б374/04.01.2016 г. относно „метални силози“ и че те представляват сгради, както и на чл. 6, ал. 1, б. „б“ от приложение № 2 на ЗМДТ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне жалбата на дружеството срещу процесния АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Ответникът по касационната жалба „Булмикс Интернешънъл“ АД – гр. София чрез депозиран по делото писмен отговор и писмено становище от адв. К. Кръстев, я оспорва и моли решението в обжалваните му части да се остави в сила като правилно по изложените в него подробни съображения. Претендира се и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението в обжалваните му части като правилно, следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, Първо отделение сита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоначално от първоинстанционния съд е било постановено решение, с което изцяло е бил отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗ – 107 – 355/28.12.2016 г. по отношение на ДНИ и ТБО за периода 2011 г. – 2016 г. С решение № 8677/10.06.2019 г. по адм. дело № 1399/2018 г. на ВАС, Седмо отделение е отменено първоинстанционното решение и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В отменителното решение са дадени указания за изясняване на въпроса относно това кои са сградите, декларирани през 2016 г. и са идентични със сградите, декларирани с декларацията от 2010 г., коригирана с декларацията от 2011 г., за които са платени съответните ДНИ и ТБО, съгласно приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. По отношение на сградите, които не са били предмет на облагане по предходните декларации първата касационна инстанция е дала указания за допускане на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, която да изчисли размерът на ДНИ и ТБО за всяка сграда поотделно, като се вземе предвид информацията за характеристиките на сградите по писмо от 01.12.2016 г. на началник отдел „УТСК“ при Община Добрич. В отменителното решение е указано да бъде задължен административният орган да представи доказателства за реално предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на процесните сгради за релевантния период, тъй като представените доказателства в тази насока не са пълни и затова се налага при новото разглеждане на делото съдът да даде конкретни указания какви доказателства следва да представи административният орган. При новото разглеждане на делото за да отмени частично посочения по – горе Акт за установяване на задължения за ДНИ за периода 2011 г – 2016 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК първоинстанционният съд е приел въз основа на двете съдебно – технически експертизи, едната от които е приета при първоначалното разглеждане на делото е установено, че част от сградите, които „Булмикс Интернешънъл“ АД е декларирал през 2016 г. са идентични със сградите, декларирани през 2010 г. и 2011 г. (в таблицата към последната съдебно – техническа експертиза). Прието е от съда, че за тези сгради за периода 2011 г. – 2016 г. е заплатен ДНИ. За част от сградите съдът е приел въз основа на констатираното от вещите лица, че част от сградите на място не съществуват и това било установено още към 01.12.2016 г. от началник отдел „УТСК“ при Община Добрич, но въпреки това данък бил начислен и за тях. За друга част от обектите съдът е приел, че те не са сгради и това подробно било описано в двете съдебно – технически експертизи. Относно металните силози (липове) съдът се е позовал на вещите лица, които в експертизите си са категорични, че те не са трайно закрепени към земята и като цяло отговарят на изискванията на чл. 91 от Наредба № 7/2003 г. Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, според която с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради. Предвид, че в националното ни законодателство липсва според съда дефиниция на понятието „сгради“, същият се е позовал на чл. 37, ал. 2 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА), според който ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на думата с допълнителна разпоредба се определя смисъла за съответния нормативен акт и затова съдът е посочил, че думата „сгради“ трябва да се приема в общо приетия смисъл и се е позовал на Тълковен речник, издателство „Наука и изкуство“, 2008 г., стр. 872, според който „сграда“ е постройка със стени и покрив. Въз основа на посочените разпоредби и във връзка с чл. 164 от Закона за благоустройството на населените места, в сила от 01.01.1950 г., чл. 110 от Закона за собствеността (ЗС) и № 5, т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ) съдът е установил, че за разликата от понятието „сгради“ преместваем е обект за обслужваща дейност, който може да бъде преместван в пространството. В тази част изцяло е използвал, макар да не го е отразил коректно в в съдебния си акт мотивите на решение по адм. дело № 11392/2014 г. на ВАС, Седмо отделение. Отнесени към конкретния спор съдът е счел, че въз основа на посочените разпоредби и писмените доказателства по делото и заключенията на съдебно-техническите експертизи, е направен извод, че силозите не са сгради, а съоръжения - сглобяеми конструкции, сглобяват се на място посредством болтове и в тях се съхранява зърно. Посочено е в решението, че независимо, че съгласно според едното вещо лице силозите не са преместваеми обекти, като е разграничил тези от метал и другите, които са от бетон, които не могат да се отделят от терена, тъй като ще се разруши конструкцията им. Съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че процесните силози са метални и въпреки, че са нанесени на кадастралната карта, те са означени с кръгчета, което означава, че не са сгради. Относно сградите съдът е обсъдил и посоченото в подадената от дружеството декларация, в която видът на конструкцията на сградите е М1, а в служебната кореспонденция, представена с административната преписка е посочено М3. Въз основа на така установеното първоинстанционният съд е приел, че жалбата е частично основателна за установения в административния акт ДНИ за периода 2011 г. – 2016 г. – главници и лихви. По отношение на установеното задължение в административния акт на ТБО за периода 2011 г. – 2016 г. съдът макар да се е позовал на чл. 71, т.1 ЗМДТ, според който ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината, но въз основа на данните по делото е приел, че е установено, че Община Добрич е създала необходимата нормативна уредба по чл. 9 ЗМДТ и е осигурила възможност „Булмикс Интернешънъл“ АД, като собственик на недвижими имоти да ползва тази услуга, която общината предоставя. В тази връзка са обсъдени представените по делото пътни листове, удостоверяващи, че сметопочистващата фирма реално е извършвала услугата на територията на общината. За услугата по поддържане на чистотата на обществените територии съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ решаващият съд е приел, че услугата е предоставена предвид заповедите на кмета на Община Добрич по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за процесния период. Прието е и, че имотите на дружеството попадат в тези територии. Според съда съгласно представеното по делото писмо с изх. № 11 – 09 – 18/11.02.2020 г. от кмета на Община Добрич, в което е посочено, че общината е разделена на четири района, като в границите на първия район попада и имотът на праводателя на „Булмикс Интернешънъл“ АД – „Добруджански протеин“ АД, както и какви контейнери са поставени. Относно наличието на депо в решението се сочи, че по делото не се спори, че такова съществува и то е функциониращо. Изводът на съда е, че през процесните данъчни периоди услугите по трите компонента по чл. 62 ЗМДТ са действително предоставени. Въпреки това съдът е приел, че не е следвало с административния акт да се начисляват задължения за ТБО на основата на данъчната стойност на сградите, вместо на база на подадените декларации за съдове за отпадъци по чл. 14 ЗМДТ през 2016 г. Съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 67, ал.1 ЗМДТ, според която размерът на ТБО се определя според количеството битови отпадъци. За таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване съдът е посочил, че е налице правилото по чл. 67, ал. 4 ЗМДТ – пропорционално върху основа, определена от съответния общински съвет - в случая в акта тя е определена върху по – високата между данъчната оценка и отчетната стойност, а именно – върху данъчната основа. В решението се излагат мотиви, че от доказателствата по делото се установява, че е налице дублиране на земята и част от сградите в отделните декларации от 2011 г. и 2016 г., поради което подадените декларации за определяне на ТБО според количеството отпадъци за единия имот, следва да ползват и другия имот ведно с построените върху него сгради, респ. платените задължения за ТБО (в частта за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа) за единия имот следва да се считат такива и за другия имот независимо, че са заведени по отделни партиди. Изводът на съда е, че неправилно в оспорения акт са начислени задължения за ТБО на основата на данъчната основа на сградите, вместо на база на подадените декларации за съдове за отпадъци и в тази част актът е отменен и съдът е приел, че следва ТБО да се определи според количеството генерирани отпадъци. Решението в обжалваната част е правилно постановено. По оплакването за недопустимост на решението в обжалваните му части. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че решението в обжалваните му части е недопустимо. Това отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК е налице, когато съдът при преценката си е излязъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран от жалбоподателя. Обстоятелството, че първата касационна инстанция на ВАС е дала конкретни указания, не означава, че съдът не може да извърши преценката на всички спорни и неизяснени обстоятелства, извън тези, посочени в отменителното решение. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че спорът е бил разгледан по същество от първият касационен съдебен състав. След като решението при първоначалното разглеждане на делото изцяло е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав означава, че касационната инстанция не е разгледала спора по същество. Последното за да е налице означава при отмяна на първоинстанционното решение, касационната инстанция да разреши спора по същество, което означава да замести първата съдебна инстанция и да се произнесе по целия предмет на спора, т.е. по отношение дължимостта или не на установените с административния акт задължения на ДНИ и ТБО. По оплакванията за неправилност на решението в обжалваните му части. При новото разглеждане на делото съдът е изпълнил всички указания, дадени в отменителното решение на първата касационна инстанция. Спорът между страните по делото е за облагане само за сградите в имот с партиден № 5803F51798 (част от които е установено чрез съдебните експертизи, приети по делото, че вече не съществуват) в имотите на „Булмикс Интернешънъл“ АД. Не се спори по делото, че дружеството през 2007 г. с предишно наименование „Агро Мел БГ“ АД е придобило посочения недвижим имот от вливащото се в него „Добруджански протеин“ АД при общо правоприемство. Първоинстанционният съд правилно е установил, че на основание чл. 17 ЗМДТ на 27.06.2007 г. „Булмикс Интернешънъл“ АД е подал данъчна декларация и с нея е декларирал процесния имот, придобит от вливането на „Добруджански протеин“ АД – земя и 19 бр. сгради. На 16.06.2010 г. е подадена данъчна декларация на основание чл. 14 ЗМДТ за имота отново за земя и 19 бр. сгради. На 07.10.2011 г. е подадена коригираща декларация и с нея са декларирани още 24 бр. сгради и на 15.08.2016 г. са подадени още две коригиращи декларации – едната за земя и 23 бр. сгради, а другата – за още 54 бр. сгради със застроена площ от 74169 кв.м. В декларациите от 2011 г. и 2016 г. имотът е посочен като поземлен имот с идентификатори 72624.610.278 и 72624.610.3. Към всяка една от декларациите в табличен вид са посочени описание на земята и на сградите като площ, дата на придобиване, етажност, предназначение, конструкция, отчетна стойност и др., като по отношение на конструкциите те са посочени с М1. Установено е по делото, че имотите с идентификатор 72624.610.278 и 72624.610.3 са били предмет на делба, като дружеството е придобило имот с идентификатор 726624.610.278, в който се намират и сгради. Въз основа на назначената при повторното разглеждане на делото съдебно – техническа експертиза се установява, че с декларация по чл. 17 ЗМДТ през 2007 г. „Булмикс Интернешънъл“ АД е декларирало земя и сгради с отчетните им стойности, но вещото лице е установило, че по тази декларация не може да се извърши идентификация на сгради. Прието е в заключението, че през 2010 г. дружеството е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за земя и сгради, описани с площ, година на построяване, етаж, предназначение, площ, конструкция и подобрения. Подробно в експертизата са изброени сградите, посочени в декларацията от 2010 г. и които са идентични с посочените такива в декларацията от 2016 г., но заключението му е, че не може да се даде пълна идентификация поради липсата на яснота между наименованията на сградите и тези, отразени в кадастралната карта. Изрично експертът е посочил кои са сградите по декларациите от 2010 г. (основна и коригиращи), които не могат да се идентифицират - помпено помещение, портиерна и сграда „Цех № 1“. По същия начин вещото лице е приело, че не могат да се идентифицират декларираните през 2011 г. сгради относно сграда за енергопроизводство. По отношение на силозите в съдебно – техническата експертиза при новото разглеждане на делото е прието, че те могат да се демонтират, т.е. те са преместваеми сгради. Техническата експертиза изрично е приела, че металните силози, каквито са процесните не представляват сгради и съществено се различават от бетоновите силози, а и тъй като те не представляват самостоятелни обекти, се нанасят в специализирани карти по чл. 32 ЗКИР. В случая категорично е установено, че спорните силози са метални и отделните им елементи се свързват чрез болтова връзка и затова не е налице трайно прикрепване към земята. Установено е от експерта, че процесните силози са метални с цилиндрична форма, завършваща конусовидно, а при разпита на вещото лице, изготвило съдебно – техническата експертиза при новото разглеждане на делото изрично е посочил, че в тези силози „не може нито да се влезе, нито да се излезе“, т.е. те не могат да се третират като сгради. Правилно първоинстанционният съд подробно е изследвал понятието „сгради“ и се е позовал на общоприетия смисъл на това понятие и отнесено към спора изводът му е, че силозите не са сгради. Съдът обосновано е приел, че макар процесните силози да са метални, те са изградени от отделни елементи, които са сглобени на място, което позволява във всеки един момент разглобяването им на съставни части. С оглед вида и характера на силозите, които са предназначени за съхранение на зърно, пясък и др. насипни продукти, както и установено от експертизата, че те не представляват сгради, законосъобразно съдът е приел, че не е следвало с процесния акт да бъдат облагани с ДНИ и ТБО. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не е допуснал нарушения по повод дадените указания от първата касационна инстанция, а е изпълнил своето правомощие по чл. 160, ал.1 ДОПК да разгледа спора по същество относно материалната законосъобразност на оспорения акт. Предвид дадените указания в отменителното решение на първата касационна инстанция да бъдат установени сградите, посочени в декларациите на дружеството от 2016 г., които са идентични с предходно подадените декларации през 2010 г. и 2011 г. и които не са били предмет на облагане от органа по приходите при Общи на Добрич, установено е по делото, че част от сградите са съборени, като за тях експертите, респ. решаващият съд правилно са изразили категорично становище, че по отношение на тях не е следвало да се начислява ДНИ и ТБО. В тази връзка следва да се приеме, че решаващият съд е изпълнил указанията на първата касационна инстанция. Съдът обосновано е приел за неправилно разбирането на администрацията, основано на Приложение № 2 ЗМДТ, тъй като то не определя обектите на данъчното облагане, а е относимо само към данъчната оценка на недвижимите имоти. В тази връзка следва да се възприеме становището на съда, че видът на конструкцията на сградите е съществен елемент от данъчната оценка на сградите съгласно Приложение № 2 към чл. 21, ал. 1 ЗМДТ и промяната му (от М1 към М3) е повлияла на размера на задължението за ДНИ в акта, които са изчислени върху данъчните оценки, без да се вземат предвид данните от декларациите. Относно задълженията за ТБО правилно съдът е приел, че и трите услуги – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на отпадъците в депа и почистване на териториите за обществено ползване, са се предоставяли от Община Добрич съгласно чл. 62, т.1, 2 и 3 ЗМДТ. Установено е още при първоначалното разглеждане на делото, че са налице заповеди на кмета на Община Добрич, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне границите, в които общината е организирала сметосъбирането и сметоизвозването на територията на общината, като от определените четири района, в първия район се намира имотът на „Булмикс Интернешънъл“ АД. Установено е, че по договор за концесия за 15 година „РЕБ – РВЕ Ентзоргунг България“ ЕООД да извършва сметосъбирането и сметоизвозването, както и е сключен договор с „А.С.А. България“ ЕОД с предмет „почистване на улици, тротоари, пешеходни зони на територията на Община Добрич“, както и договор от 12.07.2010 г. за оператор на депо за неопасни отпадъци. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 67, ал.1 ЗМДТ предвид наличието на подадени декларации от дружеството за изчислението на тази такса според количеството отпадъци, каквато възможност е дадена от законодателя и в съответната наредба на общинския съвет съгласно чл. 9 ЗМДТ. Законодателят е приел в чл. 67, ал.1 ЗМДТ в приложимите редакции, че ТБО се определя според количеството битови отпадъци, а в ал. 2 е разпоредено, че когато тя не може да се определи според количеството, се определя върху данъчната оценка. Въз основа на доказателствата по делото и подадените от дружеството декларации, правилно в обжалваната част на съдебното решение е прието, че не е следвало административният орган да определя ТБО по данъчната им оценка, а по количеството отпадъци според декларираните от дружеството съдове за отпадъци. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Добрич Обосновано е посочено от съда, че с едната декларация през 2016 г. по чл. 14 ЗМДТ е деклариран от дружеството новопридобит имот, а с коригиращата декларация – промяна в обстоятелствата на същия имот, като и двете декларации се отнасят до придобития имот на основание универсално правоприемство чрез вливане на „Добруджански протеин“ АД., деклариран през 2007 г. Изводът на съда, че след като тези декларации са подавани по откритата партида на имота, придобит през 2007 г., не е следвало да се открива нова такава, тъй като те не се отнасят до няколко имота, а само до един. В този смисъл следва да се споделят мотивите на първостепенния съд, че е следвало да се изчисли ТБО за процесния периоди според количеството отпадъци предвид декларираните от дружеството съдове за отпадъци – пластмасови контейнери, поради което правилно съдът е отменил частично размерът на тази такса за проверявания период. При новото разглеждане на делото е допусната допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, която е изчислила дължимостта на ТБО, която е в общ размер за периода 2011 г. – 2016 г. от 12 543,25 лв., от които за сметосъбиране и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа – 1 902 лв. и за чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер от 10 641,25 лв. Вещото лице е изчислило ТБО според количеството отпадъци, предвид подадените от дружеството декларации, като е взело предвид количеството в една пластмасова кофа, което е събирано три пъти седмично. Освен това изрично в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от местната Наредба, посочена по – горе, респ. в чл. 16, ал. 4 в предходните редакции на същата Наредбае прието, че когато таксата (в частта на услугите „сметосъбиране и сметоизвозване” и „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения”) се определя според количеството на битовите отпадъци лицата по чл.13 подават декларации по местонахождението на имота до 31 декември на предходната година, а ако няма промяна в обстоятелствата, не се налага ежегодно подаване на декларация по образец. В тази връзка неоснователно се възразява в касационната жалба, че не за всяка от процесните години са подавани такива декларации, тъй като това възражение не е съобразено с посочените разпоредби на приложимата за това общинска Наредба. По възраженията в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, че се касае за един и същи имот с едно лице и изход към улица, а не няколко имота, то е неоснователно. Изрично в съдебно – техническата експертиза вещото лице е посочило, че в южната част от имота с идентификатор 72624.610.278 няма изход към улица и затова обосновано в съдебното решение е прието, че не може да се приеме, че декларациите за определяне на битовите отпадъци по тяхното количество са подавани за южната част от имота, входът на който е един и откъм северната част – с идентификатор 72624.610.3. С оглед изложеното по – горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са допуснати от съда сочените в касационната жалба нарушения, поради което решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника по касация в депозирания по делото писмен отговор, на същия не следва да се присъждат разноски за настоящата съдебна инстанция, тъй като няма данни такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169/28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 382/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Добрич в обжалваните части. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мадлен Петрова /п/ Весела Павлова