Решение · № 2989/2022 · дело 7564/2021

По дело 7564 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2989 София, 30.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Емил Дангов изслуша докладваното от съдията РОСИЦА ДРАГАНОВА по адм. дело № 7564/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „СТАЕВ“ ЕООД, подадена чрез адв. Н. Апрахамова, срещу Решение № 1006/18.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1100/2020 г. от Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16001619003018-091-001/10.01.2020 г. и РА за поправка на РА № П-16001620014654-003-001/21.01.2020 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив и потвърдени с Решение № 144/25.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП в частта на установени задължения по ЗДДС в общ размер на 32 554,14 лв. и лихви за просрочие в размер на 8 697,14 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда по отношение липсата на реалност на доставките от „Франко трейд 2013“ ЕООД, „Големия“ ЕООД, „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Интелект Строй Груп“ ЕООД, „Ви енд Ал“ ЕООД, „Евро Стандарт 2016“ ЕООД, „Еуробул“ ЕООД и „МД Метали 2017“ ЕООД. Развива съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт, както и за неправилна преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с техническата и кадрова обезпеченост на преките доставчици. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменен РА или алтернативно, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на ПАС, както и за присъждане на сторените разноски. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП – Пловдив не изпраща представител. В писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за втора инстанция в размера по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е РА № Р-16001619003018-091-001/10.01.2020 г. и РАПРА № П-16001620014654-003-001/21.01.2020 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта на установените допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 32 554,14 лв. и начислени лихви в размер на 8 893,99 лв. в резултат на непризнат данъчен кредит за отделни данъчни периоди, включени в обхвата на ревизията - от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. От фактическа страна съдът е приел, че РА е издаден при надлежно възложено ревизионно производство и от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Основната дейност на „СТАЕВ“ ЕООД е търговия на дребно със строителни материали, машини, съоръжения, резервни части и битова техника. Дейността се извършва в два собствени обекта, находящи се в гр. Пловдив и гр. Пазарджик. През ревизирания период дружеството е получател по облагаеми с ДДС доставки от редица дружества, между които и следните: „Франко трейд 2013“ ЕООД, „Големия“ ЕООД, „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Интелект Строй Груп“ ЕООД, „Ви енд Ал“ ЕООД, „Евро Стандарт 2016“ ЕООД, „Еуробул“ ЕООД и „МД Метали 2017“ ЕООД. Извършените процесуални действия и установените обстоятелства при ревизията по отношение на посочените дружества са описани подробно в обжалваното съдебно решение. Последните се свеждат до неоткриване на доставчиците на декларираните адреси за кореспонденция, наличие на регистрирани ЕКАФП, за които обаче няма отчетени обороти, липса на данни за кадрови и технически ресурс за извършване на СМР и за наличие на обекти и складови бази на доставчиците, липса на данни за произхода на стоките и материалите, липса на първични счетоводни документи във връзка с доставките, включително голяма част от същите не са били представени от самото ревизирано лице (фактури, приемо-предавателни протоколи и т.н.). Тъй като от негова страна е упражнено право на данъчен кредит по издадените от доставчиците фактури и с оглед на горепосочените обстоятелства, ревизиращият екип е счел, че са налице основания за корекция на декларираните резултати по ЗДДС. Правото на данъчен кредит е отказано предвид липсата на реално осъществени доставки на строителни материали и извършени СМР. За да отхвърли жалбата, съдът е мотивирал извод, че констатациите на органите по приходите са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. Първоинстанционният съдебен състав е обсъдил заключенията на приетите съдебно-икономическа и техническа експертизи като е извършил съпоставка с другите събрани доказателства. Въз основа на тази преценка съдът е приел, че процесните доставки не са реализирани от доставчика, посочен във фактурите, поради което не е налице действително осъществена по тях доставка като предпоставка за упражняване на право на данъчен кредит. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата. Решението е правилно. В касационната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд за липса на реални доставки. В действителност обаче се изтъкват отделни обстоятелства, които според касатора водят до заключение за реалност на процесните доставки. Така например, при доставчика „Интелект Строй Груп“ ЕООД са установени данни за 14 лица, назначени на длъжност „работник строителство“. Тъй като за някои от фактурите на същия доставчик са извършени частични плащания по банков път, това било „достатъчна индиция“ за възможността за извършване на строителната услуга. По отношение на останалите доставчици не са развити конкретни аргументи. Касаторът счита в тази връзка, че съдът не е съобразил тълкуването на закона, дадено в решения на СЕС и е достигнал до неправилни и необосновани изводи за липса на реални доставки и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е изследвал предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по всички процесни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство и е направил обоснован извод, че с оспорения РА това право законосъобразно е отказано от органите по приходите. Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение. Не може да бъде споделено твърдението, че единствено отразяването на фактурите в отчетните регистри на доставчиците за съответните периоди свидетелства в достатъчна степен за реалността на извършените стопански операции между субектите. При изграждане на изводите си по спорния въпрос - дали доставчиците, издатели на процесните фактури, имащи за предмет определени количества строителни материали, както и СМР във връзка с подобрения на търговските обекти, са осъществили действително доставките, първоинстанционният съд е съобразил това. Ненамирането на преките доставчици на регистрираните адреси и връчванията на исканията за представяне на документи по реда на чл. 32 ДОПК също не е отчетено като водещо обстоятелство за формиране на крайното решение по делото. Възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на писмените доказателства относно доставките са неоснователни и вътрешно противоречиви. Неправилно се поддържа, че съдът е надценил убедителността на частните документи, изходящи от преките доставчици на „СТАЕВ“ ЕООД, както и че именно липсата им е отчетена в противоречие със закона и съдебната практика. Събраните доказателства, включително приетите заключения на вещите лица по делото и възраженията на жалбоподателя, са разгледани последователно от съда. Доказателствата за реалността на доставките следва да кореспондират помежду си, да са логично и взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и събитията, т.е. да са безспорни, а не да почиват на предположения и догадки. Постоянна е практиката на ВАС, съгласно която осчетоводяването и плащането на цената по фактурите могат да бъдат само косвено доказателство за реалност на доставките. Непредставянето на по-голямата част от процесните фактури и редовни платежни документи към тях подкрепят тезата за недействителност на трансакциите, които следва да стоят зад тях. Така например, за доставчика „Големия“ ЕООД са представени две от общо четири фактури, а за доставчиците „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Ви енд Ал“ ЕООД, „МД Метали 2017“ ЕООД, „Евро Стандарт 2016“ ЕООД и „Еуробул“ ЕООД не са представени данъчни фактури въобще. Като причина за непредставяне в цялост на документация относно сделките (вкл. част от счетоводството, оборотни ведомости, инвентаризационни описи, приемо-предавателни протоколи, количествени сметки, стокови разписки и др.) е изтъкнат възникнал по-рано пожар в офисите на „СТАЕВ“ ЕООД. Твърденията в тази насока не са установени по надлежния ред и поради това правилно не са кредитирани от първоинстанционния съдебен състав. Респективно, в случая по отношение на по-голямата част от доставките е невъзможно да бъде констатирано наличието на съответните данъчни документи по чл. 71, т.т. 1-11 от ЗДДС, водещи до възможност за упражняване на правото на данъчен кредит. Относно констатациите за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, принципно правилно касаторът се позовава на практиката на СЕС и даденото с нея тълкуване на Директива 112/2006/ЕО. Тя не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Съгласно изводите на СЕС, липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не е основание за отказ на субективното право на данъчен кредит, но след доказване реалността на пряката сделка. В случая именно тя е спорна. Преценката за нейното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция, извършваща преценката съобразно националните правила за доказване (решение на СЕС по дело С-285/11). Както бе отбелязано по-горе, изводът на първоинстанционния съд за липса на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС е логичен като формиран след съвкупна преценка на доказателствата, а не само на база отделни отричащи или обслужващи тезата на касатора факти като напр. липса на кадрова и техническа обезпеченост у предходните доставчици. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд - Пловдив е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 1 767,54 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1006/18.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1100/2020 г. от Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА СТАЕВ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 1 767,54 лева /хиляда седемстотин шестдесет и седем лева и 54 ст./. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Свилена Проданова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Росица Драганова /п/ Таня Комсалова