Решение · № 2997/2022 · дело 7575/2021

По дело 7575 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2997 София, 30.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Пенка Котанидис и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. дело № 7575/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Кулова, срещу Решение № 1178/10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 914/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на „Петков и Ташев“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-45-0078957/10.02.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, според които процесната заповед не е мотивирана по отношение срока на наложената мярка. Посочва, че съгласно чл. 186 от ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ при установяване на нарушение от процесния вид. Излага аргументи, че наложената мярка е съобразена с принципа за съразмерност и целите, регламентирани в чл. 22 от АПК. Представя НП №41363- F037131/04.03.2013г., издадено от Зам.директора на ТД на НАП Пловдив. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – „Петков и Ташев“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. М. Чушков, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представя банково бордеро за заплатена изцяло имуществена санкция по Наказателно постановление №581396-F590256/08.06.2021г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е била ЗНПАМ № ФК-45-0078957/10.02.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „Петков и Ташев“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – бърза закуска, находящ се в гр. Пловдив, стопанисван от търговеца, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Фактическо основание за издаване на Заповедта е осъществена проверка в търговския обект на 03.02.2021 г., при която е извършена контролна покупка от приходните органи на 1 бр. баничка и 1 бр. боза на обща стойност 1,80 лв., заплатени в брой, като не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от собственика на обекта. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. Прието е, че за контролната покупка не е издаден фискален бон, с което е изпълнен фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, но определеният срок на мярката се явява явно несъразмерен спрямо извършеното нарушение, като е налице нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, както и несъответствие с чл. 22 от ЗАНН. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Само формално в Заповедта е посочено, че „продължителността на срока на ЗПАМ е съобразена с вида дейност, осъществявана в обекта – бърза закуска, както и с работното време на търговския обект, както и с неговото местонахождение“, като в действителност не е извършена преценка кое конкретно е мотивирало органът да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между 30 нормативно предвидени възможности. Не е съобразено обстоятелството, че нарушението се явява първо, данъчно задълженият субект няма задължения към бюджета, както и фактът, че констатираната разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство е 1,80 лв. – сумата, за която не е издаден фискален бон при контролната покупка, т.е. всичко това налага извод, че не е налице необходимост от промяна в начина на извършване на дейността, каквито аргументи се излагат в касационната жалба. Поради това, от една страна, издадената заповед се явява немотивирана в частта за срока на определената мярка, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, а от друга – определеният срок се явява явно несъразмерен спрямо охраняваните обществени отношения и допуснатото нарушение, в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК, както правилно е постановил и административният съд. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС допуска налагането на ПАМ, "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Производствата по ЗАНН и АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. Поради изложеното в случая не е от значение обстоятелството, че е издадено НП, както и че имуществената санкция е заплатена. Плащането на имуществената санкция не налага преустановяване и отмяна на ПАМ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1178/10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 914/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Христо Койчев /п/ Александър Митрев