Решение · № 2968/2022 · дело 10782/2021

По дело 10782 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2968 София, 30.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН ВАСИЛЕВ ХАЙГУХИ БОДИКЯН при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Емил Георгиев изслуша докладваното от председателя ТОДОР ТОДОРОВ по адм. дело № 10782/2021 Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на „Диагностично - консултативен център ХХІІ - София“ ЕООД, гр. София против решение № 4715 / 14.07.2021 г. по адм. дело № 1789 / 2021 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът - „Медицински център Младост -1“, гр. София в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли отхвърлянето й като неоснователна. Ответникът - Б. Христова , чрез адвокат В. Тончев изразява становище за неоснователност на оспорването. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците - Националната експертна лекарска комисия, гр. София; Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Йоан Кръстител“ ЕАД; Агенция за хората с увреждания; ТП на НОИ София - град; РД „Социално осигуряване“ София - град не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 4715 / 14.07.2021 г. по адм. дело № 1789 / 2021 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалба на „Диагностично - консултативен център ХХІІ - София“ ЕООД срещу Експертно решение № 1221 от заседание № 098 / 18.11.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечно-съдови заболявания. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че на Б. Христова на 13.05.2020 г. е бил издаден амбулаторен лист №437 от невролог – д-р С. Янкова, в който е била отразена анамнеза и предписана медикаментозна терапия. Издаден е амбулаторен лист №223 от 14.05.2020 г. от д-р Х. Иванова, специалист вътрешни болести, в която била описана анамнеза, аналогична от снетата от д-р Янкова. Било е отразено и посещение за експертиза на работоспособността. Впоследствие е бил издаден болничен лист №Е20200064845 от членове на ЛКК при МЦ "Младост мед-1", в който е била уточнена диагноза по [диагноза], с посочен домашно-амбулаторен режим на лечение за период от 20 календарни дни – в периода от 13.05.2020 г. до 01.06.2020 г. включително. Болничният лист е бил обжалван от „ДКЦ ХХІІ – София“ ЕООД, като с експертно решение на ТЕЛК №2563 от зас. 135 от 18. 08. 2020 г., взето по документи, същият е отменен, тъй като в него не се съдържали данни за предписана терапия. Б. Христова е обжалвала решението на ТЕЛК пред НЕЛК, която с ЕР №1221 от зас. 098 от 18.11.2020 г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССБ го е отменила и е потвърдила оспорения болничен лист. Административният съд е приел съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице, специалист по нервни болести и професионални заболявания, чието заключение не е било оспорено от страните. Вещото лице е дало заключение, че специалистът – невролог правилно е преценил необходимостта от по-продължителна времена неработоспособност – 20 дни, като болничният лист с такава продължителност е бил издаден от ЛКК. Съгласно приложената по делото медицинска документация в периода 13.05.2020 г. – 01.06.2020 г. е била налице временна неработоспособност на Б. Христова. Заключението на експертизата е било кредитирано изцяло от съда, като изготвено от компетентно вещо лице, отговорило в пълнота на поставените въпроси. Актовете на експертизата за оценка на работоспособността, каквито са болничният лист и експертните решения на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертни заключения за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права. Обосновани са изводите на административния съд, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява правилността на експертното решение на НЕЛК, респективно на потвърдения с него болничен лист. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване законосъобразно е ползвал заключението на съдебно-медицинска експертиза. Съдът обосновано е кредитирал приетото заключение като компетентно изготвено, отчитайки също, че не е било оспорено от страните по делото. Относно изискванията за издаване на ЕР на НЕЛК в битността му на административен акт, съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обосновани изводи, че не са допуснати нарушения на изискванията по чл. 146 АПК, които да представляват основание за неговата отмяна. Правилни са изводите на съда относно значението на установените нарушения при попълване на медицинската документация, а именно на чл. 27, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника), съгласно която при издаване на болничен лист ЛКК вписва в медицинския протокол по чл. 24, ал. 8 всички реквизити по чл. 23, ал. 1, т. 2 – такъв протокол не е бил съставен. Това нарушение е прието от съда за несъществено и неводещо до незаконосъобразност на болничния лист, тъй като е установено, че по същество актът е издаден при наличие на основание за издавеното му – обективно доказано състояние на временна неработоспособност. В тази връзка първоинстанционният съд правилно се е позовал и на съдебна практика, цитирана в решението, според която осигуреното лице не следва да търпи неблагоприятни правни последици от неизвършено вписване на данни в медицинския протокол по чл. 24, ал. 8, което при това не е свързано с негово виновно поведение. Не могат да бъдат споделени и останалите доводи на касатора за неправилност на изводите на съда за законосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, респективно на процесния болничен лист, свързани с нарушение на разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза и Правилника. Съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че няма допуснати такива нарушения, като същите се възприемат изцяло от касационната инстанция. Пред административния съд в хода на съдебното дирене е установено, че от заболяването на освидетелстваното лице е възникналата вследствие на това заболяване временна неработоспособност. Обосновано съдът е ценил приобщената по делото рентгенография, компютърна томография, извършения преглед-консултация на пациент, свидетелските показания на разпитания свидетел и най-вече съдебномедицинската експертиза. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба, Б. Христова разноски за касационната инстанция, редуцирани до сумата от 500,00 лева, макар съобразно доказателствата по делото (договор за правна защита и съдействие от 27.09.2021 г. (стр.25) и разписка от същата дата(стр. 50)) да възлизат на сумата от 870,00 лева. Редукцията се налага от естеството и предмета на спора и направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност. Процесуално неиздържано е представителят на Б. Христова да заявява повторно неприсъдените му деловодни разноски за първата инстанция и пред касационната, без да е атакувал, постановените съдебни актове на Административен съд София - град досежно тези акцесорни претенции. Заявените разноски пред първоинстанционния съд са недължими в настоящото производство като неизвършени по делото пред Върховния административен съд още повече, че с определение № 6600 / 08.09.2021 г. по адм. дело № 1789 / 2021 г. Административен съд София – град се е произнесъл при условията на чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК по този въпрос. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4715 / 14.07.2021 г. по адм. дело № 1789 / 2021 г. на Административен съд София – град. ОСЪЖДА „Диагностично-консултативен център ХХII – София“ ЕООД да заплати на Б. Христова, от гр. София сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски за касационната инстанция, под формата на адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Тодор Тодоров секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Росен Василев /п/ Хайгухи Бодикян