Решение · № 3129/2022 · дело 444/2022

По дело 444 / 2022 РЕШЕНИЕ № 3129 София, 04.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на десети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛАВОВСКА ТИНКА КОСЕВА при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Христо Ангелов изслуша докладваното от председателя АННА ДИМИТРОВА по адм. дело № 444/2022 Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Гард - С " ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 6490/08.11.2021 г. по адм.дело №7793/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 000030 - 2575/28.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - материално правно незаконосъобразно, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касация - изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуални представители, в писмени бележки и съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното: АССГ е бил сезиран с жалба на "Гард - С " ООД, гр. София, срещу решение № 000030 - 2575/28.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, издадено на основание постъпило искане на дружеството да му бъдат възстановени преведените по сметка на НАП на 05.04.2021 г. и 22.03.2021 г. държавни такси по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 25 000 лв. и такса по чл.1, ал.3 от Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта (ТТЗХ), в размер на 2000 лева, като недължимо платени. С диспозитива на решението си изпълнителният директор на НАП е оставил без уважение искането на заявителя за възстановяване на платена държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ в размер на 25 000 лева и държавна такса по чл.1, ал3 ТТЗХ. В мотивите на обжалвания административен акт е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала в гр. Добрич по влязло в сила решение №000030 - 453/18.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП се дължат в условията на кумулативност следните такси: 1. Държавна такса по чл.30, ал.1 ЗХ във връзка с чл.3, ал.1, т.4, буква "б" от ТТЗХ (за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза) в размер на 15 000 лева в хипотезата на зала с 30 броя игрални места. 2. Държавна такса по чл.30, ал.6 изречение първо ЗХ ( в зависимост от срока на издадения лиценз) - 25 000 лева в хипотезата на срок на лиценза за 5 години. 3. Държавна такса по чл.1, ал.3 ТТЗХ в размер на 2000 лв. ( за потвърждаване на извършените инвестиции). Административният орган е изложил мотиви, че трите такси се дължат на различни основания - новата разпоредба на чл.30, а.6 ЗХ е такса за издаване и поддържане на лиценз според критериите "срок на лиценза" и "брой жители на населено място", която не изключва дължимостта на таксата по ч.30, ал.1 ЗХ. Отделно от това в производството по първоначално издаване на лиценз, искателят следва да докаже размера на извършените инвестиции и средствата за организиране на играта в размерите по чл.5, ал.1, т.3 ЗХ, а съгласно чл.1, т.3 ТТЗХ за потвърждаването им се дължи такса. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу решението на изпълнителния директор на НАП, АССГ е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Неспазването на посочения в закона срок за издаване на лиценза не представлява съществено административно процесуално нарушение на процедурата по издаване на настоящето решение. Процедурата по издаване на лиценза се е развила в хипотезата на пар.86, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗХ ДВ бр.69/2020 г., според която образуваните и неприключили до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, се довършват при досегашните изисквания в 9 месечен срок от влизане в сила на този закон. Тази разпоредба няма отношение към дължимостта на таксата по чл.30, ал.6 ЗХ. Двете претендирани за възстановяване от жалбоподателя, заплатени от него такси са били събрани дължимо при действаща законова уредба и липсва възможност за връщането им. Решението е неправилно - материално правно незаконосъобразно. Основателно е оплакването на касатора, че АССГ при постановяването му не е взел предвид текста на чл.30, ал.7 от Закона за хазарта, съгласно която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал.1. Този законов текст е под номерацията чл.30, ал.7 ЗХ от ДВ бр.69/2020 г., но съществува със същото съдържание от 01.01.2014 г., като е изменена формулировката и е със същия изказ от 01.01.2015 г., номерирана като чл.30, ал.5 ЗХ. Тоест цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от касатора такси, същата е съществувала и към момента на подаване на заявлението му за издаване на първоначален лиценз - 10.12.2019 г., както и към момента на издаване на решението за издаване на лиценз за организиране на игри с игрални автомати -12.03.2021 г., поради което доводите на АССГ, че се касае за нова норма, неприложима към процесното правоотношение е неправилен. Хазартните игри с игрални автомати се облагат с алтернативен данък по чл.245, ал.1, т.1 ЗКПО (нормата се намира в част пета на ЗКПО, озаглавена "Алтернативни данъци"), поради което чл.30, ал.7 ЗХ, предишна чл.30, ал.5 ЗХ до изменението ДВ бр.69/2020 г. изключва дължимостта както на таксата по чл.30, ал.6 ЗХ, която е различна от дължимата по чл.30, ал.1 ЗХ, така и таксата чл.1, ал.3 ТТЗХ в размер на 2000 лв. ( за потвърждаване на извършените инвестиции), за която административният орган в обжалвания си акт също е изложил доводи, че е за потвърждаване на инвестициите по чл.5, ал.1, т.3 ЗХ и е различна от дължимата по чл.30, ал.1 ЗХ такса за разглеждане на документите за издаване на лиценз. Предвид изложеното разпоредбата на чл.30, ал.7 ЗХ изключва дължимостта и на двете претендирани от касатора такси, които са различни от единствено дължимата от него такса по чл.30, ал.1 ЗХ за разглеждане на документите по искането за лиценз и цитираната от представителя на ВАП разпоредба на чл.30, ал.2 ЗХ, според която не подлежат на възстановяване платените държавни такси за разглеждане на документи по искания за издаване на лицензи се отнася само до таксата по чл.30, ал.1 ЗХ, която не е предмет на спора, но не и до претендираната от касатора такса по чл.1, ал.3 ТТЗХ. Предвид изложените двете претендирани за връщане заплатени от касатора такси от 25 000 лева по чл.30, ал.6 ЗХ и за потвърждаване на инвестицията от 2000 лева по чл.1, ал.3 ТТЗХ са недължимо платени. АССГ е постановил материалноправно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено предвид разпоредбата на чл.146, т.4 АПК, да се отмени обжалвания административен акт като материалноправно незаконосъобразен и преписката да бъде върната на основание чл.173, ал.2 АПК за ново произнасяне на изпълнителния директор на НАП по заявлението на касатора със задължителни указания по приложението на материалния закон. На основание чл.143, ал.1 АПК на касатора следва да се присъдят разноските по настоящето дело в размер на 374 лева държавна такса за касационното производство, платими от НАП. С оглед изхода на делото не следва да се присъжда претендираното от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 6490/08.11.2021 г. по адм.дело №7793/2021 г. на Административен съд - София - град И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 000030 - 2575/28.06.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, по жалба на "Гард - С " ООД, гр. София. ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за ново произнасяне по заявлението на "Гард - С " ООД, гр. София, със задължителни указания по приложението на закона в мотивите на настоящето решение. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати 374 (триста седемдесет и четири) лева разноски по делото на "Гард - С " ООД, гр. София, [улица], ет.[номер] , ап.[номер], представлявано от Г. Чавдаров. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Анна Димитрова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илиана Славовска /п/ Тинка Косева