Решение · № 3361/2022 · дело 9582/2021

8 април 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
3361
Година на номера
2022
Дело №
9582/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.

Текст на акта

По дело 9582 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3361 София, 08.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от съдията СТАНИМИР ХРИСТОВ по адм. дело № 9582/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, както следва: Касационна жалба от Председателя на Патентно ведомство на Република България, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Б. Китанова против Решение № 3466/27.05.2021 год., постановено по адм. дело № 8729/2020 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение № 44 от 04.02.2020 год. на Председателя на Патентно ведомство и Решение № 42 от 04.02.2020 год. на Председател на Патентно ведомство и делото, като административна преписка е изпратено на административния орган за ново произнасяне. Заявено е твърдение, че оспорения съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е посочено, че при постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд не е съобразил принципите, във връзка с прилагането на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, като се е ангажирал единствено с извършване на сравнителен анализ между знаците, в резултат на което е приел наличие на ниска степен на визуално сходство между процесната и по-ранната марка, а по отношение на фонетиката е възприел извода на вещото лице за наличие на сходство в средна степен. Оспорен е извода на съда за липса на сходство между знаците, предвид факта, че марката въздейства и чрез словния си елемент „shoes“, което води до различно цялостно впечатление. По мнение на касатора, допълнителната дума „shoes“ не променя близкото въздействие на марките в конфликт, тъй като не само има относително малка тежест при възприемането на знака, но е и описателна, т.е. лишена от отличителност, спрямо процесните стоки и услуги. В заключение, съдебният акт е оспорен и в частта за разноските, като са развити доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Китанова поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски по представен списък. Касационна жалба от ECCO SKO A/S, Дания, чрез представител по пълномощие – адв. Ф. Божинова от Софийска адвокатска колегия срещу Решение № 3466/ 27.05.2021 год., постановено по адм. дело № 8729/2020 год. по описа на АССГ. Заявено е, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място е оспорен мотива на първоинстанционния съд, че противопоставените марки не са сходни, поради което не може да настъпи вероятност за объркване/свързване. В подкрепа на това оспорване е заявено, че заключението по допуснатата от съда съдебно-маркова експертиза е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, поради което, така представеното заключение е било оспорено и е поискано допускане на повторна експертиза, което искане не е било уважено от съда. Това обстоятелство е прието като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до необоснованост и материална незаконосъобразност на съдебния акт. Оспорен е и анализа на първоинстанционния съд относно фонетичното сравнение, като е посочено, че фонетично по-ранната марка „е-к-о“ изцяло се съдържа в по-късната марка и е напълно разпознаваема в нея, което е сериозен индикатор за сходство. Предвид така развитите доводи е обобщено, че степента на фонетичното сходство между марките е над средната. Оспорени са и мотивите на съда по отношение на смисловото сравнение на двете марки, като според оспорващия, съда неправилно се е позовал на италианското значение на думата „ECCO“, доколкото, италианският език не е особено познат в България. В съответствие с така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Н. Стоянова от гр. Габрово, чрез представител по пълномощие – адв. Д. Банкова-Ганева от Софийска адвокатска колегия оспорва касационните жалби, като заявява твърдение, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – „ЕКОШУУЗ“ ЕООД, чрез представител по пълномощие – адв. Д. Банкова-Ганева от Софийска адвокатска колегия оспорва касационните жалби, като заявява твърдение, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационните жалби за допустими - подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. При постановяване на оспорения съдебен акт, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Със заявка № 129297/05.09.2013 год., Н. Стоянова от гр. Габрово е сезирала Патентно ведомство с искане за регистрация на марка „ЕКОSHOES“ комбинирана за стоките и услугите от клас 16, клас 25, клас 35 и клас 40 от МКСУ. На 30.07.2014 год. в Патентно ведомство е постъпила опозиция от името на ECCO SKO A/S, Дания, срещу регистрацията на марката за всички стоки от клас 25 от МКСУ и част от услугите от клас 35 от МКСУ. Опозицията е с правно основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и твърдението, че опонентът е притежател на фамилия от по-ранни марки, между които и рег. № 8626954 ЕССО, словна с която е направено сравнение с поисканата за регистриране марка, с цел процесуална икономия. По повод постъпилата опозиция, в съответствие с разпоредбата на чл. 38г, ал. 1 от ЗМГО (отм.) и след надлежно разменени уведомления между страните и заявени от тях възражения и ангажирани доказателства, състав на отдела по опозиция е постановил решение от 15.04.2016 год., с което: 1. На основание чл. 38г, ал. 10 от ЗМГО (отм.) отказва частично регистрацията на марката по отношение следните стоки и услуги: - клас 25: гети, обувки, боти, ботуши, галоши, цървули (и от кожа), сандали, пантофи, чехли за баня, стелки, приспособления за обувки срещу подхлъзване, подметки за обувки; - клас 35: групиране за сметка на трети лица на различни стоки (с изключение транспорта им), което да позволи на потребителя да ги види и купи по удобен начин, услуги на магазини за търговия на дребно на: гети, обувки, боти, ботуши, галоши, цървули (и от кожа), сандали, пантофи, чехли за баня, стелки, приспособления за обувки срещу подхлъзване, подметки за обувки. 2. На основание чл. 38г, ал. 9 от ЗМГО (отм.) отхвърля опозицията по отношение следните стоки и услуги: - клас 25: облекло, включително уникални облекла, трикотажно и плетено облекло, тениски, блузи, блузони, пуловери, палта, кожени дрехи, кожуси, шуби, якета, анцузи, анораци, гащеризони, елечета, жилетки, пелерини, манта, дъждобрани, ръкавици (облекло), еластични корсети (бельо), колани, пояси (за облекло), яки (облекло), чорапи, шапки, включително и спортни, ленти за глава, каскети, кепета, козирки, качулки и други принадлежности за глава, воали, шалове, вратовръзки; - клас 35: услуги на магазини за търговия на дребно на: облекло дъждобрани, ръкавици (облекло), колани, пояси (за облекло), яки (облекло), чорапи, шапки, ленти за глава, каскети, кепета, козирки, качулки и други принадлежности за глава, воали, шалове, вратовръзки. Така постановеното решение на опозиционния състав в частта с която се отказва частично регистрацията на марката е оспорено от заявителя Н. Стоянова. По повод това оспорване, Председателят на Патентно ведомство е постановил Решение № 44/04.02.2020 год., с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 5 от ЗМГО е оставил без уважение жалбата срещу решение от 15.04.2016 год. на състав по опозиция за частичен отказ на регистрацията на марка с вх. № 129297 - „ЕКОSHOES“ комбинирана. Решението на опозиционния състав в частта с която се отхвърля като неоснователна опозицията също е било оспорено от опонента ECCO SKO A/S, Дания. По повод това оспорване, Председателят на Патентно ведомство е постановил Решение № 42/04.02.2020 год., с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 4 от ЗМГО е отменил решение от 15.04.2016 год. на състава по опозиция, в частта, с която опозиция с вх. № 5568/30.07.2014 год. срещу регистрацията на марка с вх. № 129297 - „ЕКОSHOES“ комбинирана е отхвърлена като неоснователна за част от стоките и услугите от класове 25 и 35 от МКСУ и е върнал за повторно разглеждане. Мотивите на Решение № 44/04.02.2020 год. и на Решение № 42/04.02.2020 год. на Председателя на Патентното ведомство са идентични, като са обосновани с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 т. 2 от ЗМГО. Прието е, че между сравняваните марки е налице сходство, което се дължи на общия за сравняваните знаци елемент „ЕКО/ЕССО“, като допълнителната дума „shoes“ (по-късната марка) не променя близкото въздействие на марките в конфликт, тъй като не само има относително малка тежест при цялостното възприемане на знака, но може да се разпознае като лишена от отличителност, спрямо процесните стоки и услуги. Обоснован е извода, че марките в конфликт ще се квалифицират като ползващи обща концепция, базирана на словните елементи „ЕКО/ЕССО“, поради което, атакуваната марка ще се определи като възпроизвеждаща посланието на марката на опонента или неин вариант. Предвид направения извод за наличие на идентичност и сходство на марките, както и на стоките и услугите е прието съществуването на вероятност за объркване на потребителите по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Недоволна от така постановените актове, заявителката Н. Стоянова от гр. Габрово е оспорила Решение № 44/04.02.2020 год. и № 42/04.02.2020 год. на Председателя на Патентно ведомство, относно марка „ЕКОSHOES“, заяв. № 129297, по повод което оспорване е образувано административно дело № 8729/2020 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ). По делото е представено Уведомление от 27.10.2020 год., издадено от Патентно ведомство, от което се установява, че на 27.10.2020 год. в Държавния регистър на марките е вписано прехвърляне на изключителното право върху заявка за регистрация на марка с вх. № 129297 „ЕКОSHOES“ комбинирана за всички стоки и услуги за които е регистрирана марка от Н. Стоянова от гр. Габрово на „ЕКОШУУЗ“ ЕООД със седалище и адрес на управление, гр. Габрово, представлявано от управителя Н. Стоянова. В хода на съдебното дирене е допусната съдебно-маркова експертиза, заключението по която е изцяло кредитирано от съда. С Решение № 3466/27.05.2021 год., постановено по адм. дело № 8729/2020 год., състав на АССГ е отменил Решение № 44/04.02.2020 год. и Решение № 42/04.02.2020 год. на Председателя на Патентно ведомство и е изпратил делото, като преписка на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания на съда. За да постанови този резултат, първоинстанционният административен съд на първо място е приел, че оспорените решения са постановени от материално компетентен административен орган, съответстват на изискванията за форма и съдържание, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Относно материалната законосъобразност на административните актове, първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е преценил наличието на идентичност или сходство между по-ранната марка и атакуваната марка, преценявайки визуалното, фонетичното и смислово различие или сходство. По отношение на визуалното сходство, съда е приел, че освен чрез словния си елемент ЕКО, атакуваната марка въздейства и чрез словния си елемент SHOES, което намалява визуалното сходство между двете марки и води до различно цялостно впечатление. По отношение на фонетичното различие или сходство между марките, съда е приел, че доколкото заявената марка ЕКОSHOES се състои от 8 букви и 2 срички, а по-ранната се състои от 4 букви и една сричка, както и предвид добавения словен елемент „шууз“ при заявената марка се намалява фонетичното сходство. По отношение на смисловото сходство между сравняваните марки, съда е приел липсата на такова, доколкото марките нямат сходно семантично съдържание, а носят различни концептуални послания и различни смислови представи. След като е направил анализ за визуално, фонетично и смислово сходство между марките, съда е извършил и сравнение на марките в цялост. В резултат на този анализ е прието, че процесната и противопоставената марка имат различно визуално въздействие в ниска степен, фонетично сходство в средна степен и вложен в тях различен концептуален смисъл и различно послание, което е обосновало извод, че атакуваната марка и по-ранната марка, разгледани в тяхната цялост не са сходни, което няма как да доведе до вероятност от объркване и свързване с по-ранната марка. В този смисъл, не е изпълнен един от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на чл. 12, ал 1, т. 2 от ЗМГО, указващ забрана за регистрация на заявената марка с вх. № 129297 ЕКОSHOES комбинирана. При така установената фактическа обстановка, настоящият касационен състав приема решението на първоинстанционния административен съд за валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административните актове със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на двете решения на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Настоящият съдебен състав не споделя развитите в касационната жалба на ECCO SKO A/S, Дания твърдения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото, първоинстанционния съд не е уважил искане за допускане на повторна съдебно-маркова експертиза. По повод формулирано искане, с нарочно протоколно определение, съдът е мотивирал липсата на основанията по чл. 201 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като е приел, че представеното заключение е достатъчно обосновано и не възниква за съда съмнение за неговата правилност. Както се посочи, административният орган е постановил процесните решения с правно основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, която норма указва, че когато е подадена опозиция съгласно чл. 52, не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че фактическият състав на опозицията по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО изисква да се установи: 1.) идентичност или сходство на заявената с по-ранната марка; 2.) идентичност или сходство на стоките на двете марки; 3.) поради установената идентичност или сходство е налице вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Трите елемента следва да са налице кумулативно като са възможни различни съчетания между идентичност и сходство на стоките и марките, както и различна степен на сходство. В случая, обосновано първоинстанционният съд е посочил, че при преценката за сходство между конфликтните марки, съществуването на вероятност от объркване на потребителите следва да се преценява в цялост, като се отчитат всички фактори, относими към конкретния случай. Цялостната оценка на вероятността от объркване, по отношение на визуалното, звуковото или концептуалното сходство между съответните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като по-специално се държи сметка на техните отличителни и доминиращи елементи. В този смисъл, следва да се има предвид, че средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло. При това е възможно, даден елемент от комбиниран знак да не запази самостоятелното си отличително положение, доколкото този елемент образува с друг или други елементи, взети заедно, единица с различно значение в сравнение със значението на въпросните елементи, разгледани по отделно. Настоящият случай, разгледан в светлината на горните доводи потвърждава извода на първоинстанционния съд, че между конфликтните марки липсва сходство в степен, която да доведе до объркване потребителите. По отношение на визуалното сходство между марките, следва да се отчете тяхното визуално въздействие, което се формира от тяхното графично изобразяване. Следва да се има предвид, че при визуалното сходство между словни марки (каквито са процесните) от съществено значение са дължината на думите, брой еднакви букви, срички или думи, строеж на думите и др. В случая, оспорената марка вх. № 129297 ЕКОSHOES е комбинирана и включва словните елементи ЕКО и SHOES, като словния елемент ЕКО е с по-едър и удебелен шрифт и в буквата О е поставена буквата s, даваща началото на втория словен елемент SHOES. По-ранната марка с рег. № 8626954 е формирана от словния елемент ЕССО, изписан с главни латински букви, без характерни особености. Съпоставката между така описаните марки показва, че оспорената марка въздейства визуално, както посредством словния елемент ЕКО, така и със специфично изписания словен елемент SHOES и доколкото, по-ранната марка ЕССО не съдържа особености при изписването, води до различно цялостно впечатление, което създава у отделния потребител. В този смисъл, визуалното сходство между двете марки следва да се определи в ниска степен. По отношение на фонетичното сходство между марките, обосновано първоинстанционния съд се е позовал на Методически указания за прилагане на чл. 11 и чл. 12 от ЗМГО, утвърдени на 27.11.2019 год. от Председателя на Патентно ведомство. Съгласно посочените указания, фонетичното сходство при словните марки се определя от дължината на думата, броя на буквите, броя на сричките, броя на съвпадащите звуци, взаимно разположение на еднакви или близки звуци или звукосъчетания, характерни особености на еднакви части на думата, като се отчита началото на думата, типични окончания и типични звукосъчетания в средата на думата. В случая, оспорената марка се състои от 8 букви, разпределени в две срички, докато по-ранната марка е с 4 букви, образуващи една сричка. Действително, първата част на двете марки – ЕКО и ЕССО имат еднакво фонетично звучене, но по отношение на оспорената марка следва да се отчете и типичното звучене в средата – ш-у-у-з, което подкрепя извода на вещото лице по съдебно-марковата експертиза, изцяло възприето от първоинстанционния съд за наличие на фонетично сходство от средна степен. Относимо към фонетичния анализ на двете марки е и посоченото в Методическите указания, че когато марката съдържа дума на чужд език, трябва да се има предвид, че потребителите може да не са запознати с този език, или дори да разбират смисъла на чуждата дума, имат склонност да я произнасят така, както би се произнасяла според фонетичните правила на българския език. В този смисъл, следва да се отчете обстоятелството, че по-ранната марка съдържа дума на чужд език – ЕССО, която част от потребителите биха произнесли на български, така както е изписана, а не така както следва да се преведе – ЕКО. Основателни са мотивите на първоинстанционния съд и относно смисловото сходство между оспорената и по-ранната марки. Действително елемента „еко“ и в двете марки обосновава наличието на идентично смислово значение – екологично, природосъобразно и т.н. Различното в случая е смисловото значение на втората част от оспорената марка – SHOES (обувки). Именно този втори словен елемент от оспорената марка дава различното смислово значение – ЕКОSHOES – екологични обувки. В този смисъл, настоящият касационен състав не споделя развитите и в двете касационни жалби твърдения, че словния елемент SHOES има относително малка тежест и не променя близкото въздействие на марките в конфликт. Смисловото сходство по отношение на думата „еко“ само по себе си не притежава самостоятелна идентичност, доколкото този критерий е относим към неограничен брой стоки и услуги – еко храни, еко облекла, еко козметика и др. Смисловата отлика в случая се съдържа именно в частта SHOES (обувки), което дава идентичност на оспорената марка, за разлика от по-ранната. В съответствие с развитите мотиви, относно необходимостта от цялостен анализ на различните фактори на въздействие върху потребителя, в случая обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че общата преценка на визуалното, фонетичното и смисловото въздействие на двете марки е различно. С оглед на това правилно е прието, че оспорената марка и по-ранната марка, разгледани в тяхната цялост не са сходни, което води до липса на вероятност от объркване. Предвид горното, в случая не е налице първия кумулативно изискуем елемент от състава на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО - идентичност или сходство с по-ранна марка, поради което, въведената с разпоредбата забрана за регистрация на оспорената марка е неприложима. Доколкото, описаните в нормата критерии са в условията на кумулативност, липсата на който и да е от тях обосновава неприложимост на забраната, без да е налице необходимост от анализ и на останалите критерии. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021 г. и доказателства за реално плащане, в полза на ответника Н. Стоянова следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 960,00 лева с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3466/27.05.2021 г. по адм. дел № 8729/2020 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Патентно ведомство на Република България да заплати Н. Стоянова от гр. Габрово сумата от 960,00 (деветстотин и шестдесет) лева с ДДС разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Павлина Найденова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Даниела Мавродиева /п/ Станимир Христов

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026