Решение · № 3368/2022 · дело 10215/2021

По дело 10215 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3368 София, 11.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията ХРИСТО КОЙЧЕВ по адм. дело № 10215/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Сара Консулт Инженеринг“ ЕООД против решение № 4509/07.07.2021г., постановено по адм. дело № 3263/2021г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22220219005776-091-001/03.11.2020г., и Ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ № П-22220220193905-003-001/27.11.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 150/27.01.2021г. на директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 10 572.48лв. главница за данъчни периоди 11.2016г., 05.2017г., 10.2017г. и 12.2017г. и лихви в размер на 3 427.56лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че според чл. 71 от ЗДДС предпоставка за ползване на ДК е наличие на фактура, която да притежава всички реквидити съгласно ЗДДС, като при липса на даден реквизит, правото на приспадане се преценява с оглед останалите данни, индивидуализиращи сделката, като в тази връзка сочи решение на СЕС по обединени дела С-95/07 и С-96/07. Твърди че в конкретния случай се касае до допуснати от дружеството грешки свързани с неправилното отразяване на фактурите в отчетните регистри и е следвало решаващия орган да извърши коригиране по инициатива на лицето, предвид чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. Сочи, че е представил пред ревизиращите органи всички документи от които произтича правото му на ДК, като поради технически грешки в СД и дневниците за покупки са отразени други фактури и такава информация е била подадена до НАП. Твърди се, че дружеството разполага с всички фактури за извършените сделки, от които произтича правото му на ДК и те са надлежно отразени в счетоводството му и поради това е направен опит за корекция в електронната информационна система на НАП който не е успешен. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-22220219005776-091-001/03.11.2020г., и Ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ № П-22220220193905-003-001/27.11.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 150/27.01.2021г. на директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 10 572.48лв. главница за данъчни периоди 11.2016г., 05.2017г., 10.2017г. и 12.2017г. и лихви в размер на 3 427.56лв. Административният съд въз основа анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен, предвид следното: 1. За данъчен период 11.2016г. РЛ е упражнило право на ДК в размер на 22.67лв. по фактура № 1090005631/25.08.2016г., с посочен издател „Авто-Хит“ ЕООД, но след извършена насрещна проверка е установено, че дружеството е издало на РЛ 12 фактури, но посочената не е измежду тях. На основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС е прието, че РЛ не следва да ползва право на ДК поради липса на издаден данъчен документ. 2. За данъчен период 11.2016г. е установено, че РЛ е ползвало право на ДК по фактура с посочен издател „Теолино пласт София“ ООД. След извършена насрещна проверка е установено, че доставчика е издал фактура със същия номер и дата, но с посочени в нея различни данъчна основа и ДДС. В предвид на това ревизиращия орган е достигнал до извод, че дружеството неправомерно е упражнило право на ДК в размер на 2 442.52лв., вместо на 112.49лв., като за разликата в размер на 2 300лв. е отказано право на ДК. 3. За данъчен период 05.2017г. РЛ е упражнило право на ДК по фактура с посочен издател от „Диана“ ООД, като е установено, че в дневниците за продажба на доставчика такава фактура не е отразена и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС е отказано право на ДК. 4. За данъчен период 10.2017г. касатора е упражнил право на ДК по фактури издадени от „Алверс Комерс“ ООД. След извършване на насрещна проверка при доставчика е установено, че той не е издавал за процесния период фактури с посочените при РЛ номера и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС е прието, че РЛ неправомерно е ползвало право на ДК. 5. За данъчен период 12.2017г. РЛ е упражнило право на ДК по фактура с посочен издател „Ролпласт“ ЕООД. Установено е, че при доставчика е налична издадена такава фактура но с посочен друг размер на ДДС, а именно 96.50лв., вместо 579лв. При така установеното е отказано право на ДК в размер на разликата т.е. в размер на 482.50лв. Първоинстанционния съд след анализ на доказателствата по делото, вкл. и заключението на ССЕ е приел изводите на ревизиращите органи за правилни. Посочено е, че на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС ДЗЛ упражнява правото на приспадане на ДК по отношение на доставки, по които е получател, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Според съда РЛ не е доказало наличието на предпоставки за ползване на ДК по доставки по които е получател, тъй като или не са му издадени фактури, от съответните сочени доставчици, които е осчетоводил или в издадените фактури са налице разминавания в посочените данъци, като липсва извършена корекция от РЛ или не е представил документи, даващи му право да претендира данъчно предимство в сочения от него размер. Решението е правилно. Касационната инстанция изцяло приема изводите на АССГ, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното решение е съобразено и с материално-правните норми касаещи данъчният кредит. Условията за упражняване правота на приспадане на данъчен кредит са уредени в нормата на чл. 71 от ЗДДС, като едно от основните изисквания е наличие на издаден данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът е посочен на отделен ред. В конкретния случай е установено, че РЛ е претендирало право на ДК по фактури с посочени издатели „Авто-Хит“ ЕООД, „Теолино Пласт София“ ООД, „Диана“ ООД, „Алверс Комерс“ ООД и „Ролпласт“ ЕООД. По отношение на „Авто-Хит“ ЕООД, „Диана“ ООД и „Алверс Комерс“ ООД е установено, че тези дружества не са издавали фактури с посочените и осчетоводени от РЛ номера. За да бъде признато право на ДК трябва ДЗЛ да разполага с оригинален първичен счетоводен документ, който да се съхранява в счетоводството му и да отразява вярно стопанската операция. Липсата на издаден такъв документ – фактура има за последица невъзможност да се приеме, че спорното право на данъчен кредит е надлежно упражнено. Правилно в тази насока АССГ е приел, че РЛ не е имало правната възможност, при липса на издадени фактури за извършени доставки от страна на сочените доставчици, да претендира упражняване право на ДК по процесните фактури. Правилно е прието, че по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 2 отДР на ДОПК, доказателствената тежест е на жалбоподателя, който е лицето ползващо се от правото на приспадане на данъчен кредит, и съответно следва да установи, че притежава данъчен документ съставен съгласно разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. В конкретния случай това не е сторено, с оглед на което първоинстанционният съд е достигнал до обосновани изводи, че за жалбоподателя не е налице условието предвидено в чл. 71, т. 1 от ЗДДС за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит. Правилно първоинстанциония съд и по отношение доставчиците „Теолино Пласт София“ ООД и „Ролпласт“ ЕООД е споделил изводите на ревизиращия орган, че допуснатите несъответствия в стойностите /данъчна основа и ДДС/ е довело до частичен отказ от право на ДК по издадените първични счетоводни документи. Касаторът не е представил допълнителни доказателства, както се твърди в жалбата, за извършени корекции по издадените фактури, нито такива за притежаване на необходимите документи за признаване право на ДК в посочения в счетоводните му регистри размер. Неправилно касатора се позовава на решение на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07 за да обоснове правото си на ДК по процесните фактури. В т. 63 от това решение е посочено, че принципът на данъчния неутралитет налага да се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания. В конкретния случай не става въпрос за допуснати от касатора пропуски при формалностите свързани с претендираното право на ДК, а с неверни данни касаещи стойностите по издадените фактури т.е. в конкретния случай РЛ е представило неверни фактури със завишени стойности с цел да му се приспадне по-голям данък, отколкото реално му се полага. При тези данни решението на СЕС по обединени дела С-95/07 и С-96/07 са неприложими в конкретния случай. Неправилно в касационната жалба се твърди, че данъчния орган не е изпълнил задължението си по чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. Нормата дава право на компетентния орган по приходите да предприеме действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период, при установяване неправилно отразени в счетоводните му регистри документи. За целта на първо място следва РЛ извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период и на второ следва да писмено уведоми компетентния орган по приходите. В конкретния случай липсват представени от страна на касатора доказателства за изпълнение на процедурата визирана в чл. 126, ал. 3 от ЗДДС, а решаващият данъчен орган няма изрично разписани законови правила служебно при извършване на ревизия да коригира допуснатите неточни отразявания на документи в счетоводните регистри на лицето претендиращо право на ДК. В обобщение ВАС счита, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба по делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 951.69лв. на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП като ответник по касация. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4509/07.07.2021г., постановено по адм. дело № 3263/2021г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА „Сара Консулт Инженеринг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,[жк], [жилищен адрес] представлявано от Д. Григоров да заплати на Национална агенция по приходите гр. София сума в размер на 951.69лв. /деветстотин петдесет и един и 0.69/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мирослав Мирчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Василка Шаламанова /п/ Христо Койчев