Решение · № 3612/2022 · дело 12400/2021

По дело 12400 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3612 София, 14.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Венелинова Иванова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА СОЛАКОВА по адм. дело № 12400/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Тети-90“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Пенчев срещу решение №1095 от 28.10.2021 г., постановено по адм.д.№424/2021 г. по описа на Административен съд - София област. С твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК , се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът - началник на РДНСК - Софийска област не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно и постановено в унисон с изяснената напълно по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-Сф-9/31.03.2021 г. издадена от началник РДНСК - Софийска област, с която на основание чл.225, ал.1 и ал.2, т.2 във връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж „Автомобилна рампа с подпорни стени“, съставляващ част от строеж на търговски крайпътен обект „Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради“, изграден в ПИ 57921.14.10 /земеделска земя/, в землището на с. Потоп, община Елин Пелин. След подробно обсъждане на доказателствата по делото, административният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 „г“ от ЗУТ във връзка с чл.13 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, изграден в противоречие с изискванията на чл. 148, ал. 1 ЗУТ след 2018 г., непопадащ в режим на търпимост по § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Прието е, че е налице визираното в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като процесният незаконен строеж, описан детайлно в заповедта и Констативния акт №134/09.02.2021г. е изграден без строителни книжа. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.2 от АПК. В хода на производството е установено, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на материалните и процесуални изисквания. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативния акт №134/09.02.2021г. не са оборени в съдебното производство с доказателства, а изискуемите по чл. 148, ал. 1 във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строителни книжа не се представят, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграждане на строежа без строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/. Изложеното сочи безспорно на установен незаконен строеж, подлежащ на премахване, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е "до 31.03.2001 г." по смисъла на ал. 1, § 127. Неоснователно е възражението за неправилно определяне категорията на строежа, тъй като той не съставлява самостоятелен обект, поради функционалната си свързаност с останалите обекти в описания комплекс „Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради“. Това обстоятелство безспорно сочи на приложимост на чл.137, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТ във връзка с т.144 от Приложение №1 към чл.2, ал.4 и 10 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.13 от същата наредба. В случая е приложима нормата на чл.137, ал.4 от ЗУТ, визираща, че строеж, който по попада в различни категории се категоризира в по-високата категория. Неоснователно е и възражението за липса на компетентност на издателя на процесната заповед, тъй като нормата на чл.225, ал.1 от ЗУТ, предоставя изрично възможност на началникът на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ да делегира правомощия за издаване на заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. От приложената заповед №РД-13-171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК е видно, че издателя на процесната заповед /началник на РДНСК - София област/ е надлежно упълномощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от вида на процесния. Не намира законова основа и възражението за изготвяне на констативния акт в отсъствие на представител на собственика на незаконния строеж, тъй като такова изискване не е въведено от законодателя. Освен това с надлежното упражняване на правото за оспорване на заповедта, нейния адресат разполага с право на защита, което включва и процесуалната възможност за оборване на констатациите на органите на ДНСК, респ.РДНСК. Доводът за недостатъчност на определения срок за доброволно изпълнение не води до незаконосъобразност на процесната заповед дори и да беше основателен, тъй като в т.2 от диспозитива на заповедта е описана последващата процедура по принудително изпълнение- с отправяне на покана за доброволно изпълнение по чл.277, ал.1 АПК. От друга страна длъжникът по изпълнението разполага с редица процесуални права, визирани в дал V на АПК, а изпълнението на акта /доброволно или принудително/ е негова последица и не касае законосъобразността на разпоредените на адресата задължения. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания на чл.209 от АПК , обжалваното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не е заявена претенция в тази насока от ответника. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №1095/28.10.2021 г. по адм.д.№424/2021 г. по описа на Административен съд - София област. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Солакова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мариета Милева /п/ Бранимира Митушева