Определение · № 3789/2022 · дело 2946/2022

19 април 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
3789
Година на номера
2022
Дело №
2946/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 2946 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3789 София, 19.04.2022 Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН ВАСИЛЕВ ХАЙГУХИ БОДИКЯН при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТОДОР ТОДОРОВ по адм. дело № 2946/2022 Производство по реда на глава тринадесета - чл. 229, Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Градски транспорт“ ЕАД гр. Варна подадена чрез юрк. П. Стоянов срещу определение № 464 от 16.02.2022 г. по адм. дело № 107/2022 г. на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу предписание изх.№ ЗП-01-2/11.01.2022 г., издадено от главен инспектор в Дирекция "ОЗ", отдел "ДЗК" при МЗ, Регионална здравна инспекция-Варна /РЗИ-Варна/ и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът – А. Атанасов, държавен здравен гл. инспектор в дирекция "Обществено здраве" на РЗИ-Варна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличието на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Градски транспорт“ ЕАД срещу предписание изх.№ ЗП-01-2/11.01.2022 г., с което във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването и постъпил сигнал в РЗИ - Варна, на дружеството и изпълнителния директор е възложено, в автобусите за обществен превоз да не се допускат пътници без правилно поставени лични предпазни средства (маски). За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото, първоинстанционният е приел, че оспореното предписание не представлява принудителна административна мярка, подлежаща на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. Приложимата уредба са нормите на Закона за здравето и чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс. Оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален административен акт. Даването на процесните предписания е в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяването на държавен здравен контрол, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето /ЗЗ/. Освен предписването на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки държавните здравни инспектори могат да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки - чл. 19, ал. 2, т. 13 от ЗЗ. Тези мерки съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗ се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции.Такава заповед не е издадена. В разглеждания случай предписанието, макар да има задължителен характер за адресата си /арг. от чл. 44 от ЗЗ/, не съставлява принудителна административна мярка и същото подлежи на косвен контрол. То е издадено от проверяващия орган при изпълнение на контролните функции и задачите за спазване на хигиенните изисквания, възложени му с нормата на чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. С оглед на така установената от закона компетентност на административните органи в РЗИ предписанията по чл. 38, ал. 1 от ЗЗ не могат да бъдат приравнени на принудителна административна мярка. Едва неизпълнението на предписанията би довело до налагане, и то от друг орган, на принудителна административна мярка съгласно чл. 38, ал. 2 и 3 от ЗЗ. Законосъобразността на предписанията ще бъде подложена на инцидентен съдебен контрол в производството по оспорване на наложена принудителна административна мярка. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, отразена в определение № 5419 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. №5046/2015 г., VI о., определение № 6199 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2014 г., VI о., определение № 4102 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2013 г., определение № 9630 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. №7595/2012 г., VI о., определение № 641 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16045/2010 г., V о., определение № 11186 от 14.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2007 г., V о., определение №10719 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д.№ 10940/2015 г., VI о. и др./ Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство - то се прекратява, когато актът не подлежи на обжалване. Жалбата, подадена против неподлежащ на оспорване акт, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като я оставил без разглеждане на това основание, Административен – Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на частния жалбоподател за сторените по делото разноски, се явява неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 464 от 16.02.202 г. по адм. дело № 107/2022 г. на Административен съд – Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Тодор Тодоров секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Росен Василев /п/ Хайгухи Бодикян

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026