Решение · № 3441/2022 · дело 10336/2021

По дело 10336 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3441 София, 12.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар Венета Василева и с участието на прокурора Даниела Попова изслуша докладваното от съдията СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА по адм. дело № 10336/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Национален институт по метеорология и хидрология, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Б. Филипова, против решение № 4706/14 юли 2021 г., постановено по адм. д. № 7672/2020 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) против ЗАПОВЕД № РА 50-312 от 24 април 2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на осн. чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2, чл. 17, ал. 2, т. 3 и ал. 3, чл. 133, ал. 2 и ал. 4, чл. 31, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 32, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, чл. 108, ал. 5 ЗУТ, т. 12 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и Протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-9 от 11 февруари 2020 г. е одобрен проект за 1. Проект за план извадка - изменение на ПУР между о.т. 10а и о.т. 2, прилежаща на нов кв. 1-В "Младост 1-А - разширение и м. БАН VІІ-VІІІ км. ІІ етап", район Младост; 2. Проект за план извадка - ПР на нов УПИ ІV-6172, 6173 за "офиси , жилищна сграда, тп и пг"; 3. Проект за план извадка - ПЗ на нов УПИ ІV-6172, 6173 за "офиси , жилищна сграда, тп и пг". В мотивната част на обжалваната заповед са посочени фактически основания, съответни на параметрите, определени със ЗУТ и ОУП на Столична община за района. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно съдът се е произнесъл по допустима жалба. В обжалваното решение са изложени правилни и обосновани мотиви касателно основателността на жалбата. Предмет на оспорената заповед е план-извадка и за целта първоинстанционният съд правилно е констатирал, че условията, предвидени в чл. 133 ЗУТ са изпълнени и налице. Съгласно чл. 133 ЗУТ в процеса на изработване на подробни устройствени планове, инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба изработването на плана-извадка по ал. 1 се допуска след приемане на предварителния проект за подробен устройствен план от съответния експертен съвет. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в конкретният случай посочените предпоставки за изпълнени. По арг. от чл. 133 ал. 4 ЗУТ когато планът-извадка изменя действащ подробен устройствен план, планът-извадка се изработва като проект за изменение на действащия план и е приложима разпоредбата на чл. 108 ал. 2 ЗУТ , а именно - проектът се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. Правилно съдът е приел, че в случая проектът е съгласуван със „Софийска вода“, ЧЕЗ Разпределение България АД, Топлофикация София ЕАД , Виваком БТК ЕАД, както и предвид височината на бъдещото застрояване - е съгласуван с ГД „ГВА“. Във връзка с възражението, че НИМХ не е сезиран с искане за съгласуване на проекта на процесния план-извадка по реда на чл. 128, ал. 6 ЗУТ, който изисква проектите за ПУП да се съгласуват със заинтересованите централни и териториални организации, а при необходимост и със специализираните контролни органи: Централни и териториални са органите на изпълнителната власт, посочени в чл.19 от Закона за администрацията, а специализираните контролни органи осъществяват контролни функции в специфични области и съгласуването с тях е предвидено само по необходимост. Съгласно чл. 3 от Правилника за устройството и дейността на НИМХ, същият е национална научна организация за осъществяване на оперативни дейности в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията, за научни изследвания, за научноприложна, иновативна и образователна дейност. Предвид спецификата, свързана с изискването за сервитут на метеорологичната площадка, от страна на НИМХ на 11 октомври 2019г. е подадено възражение с вх.N РМЛ- ВК08-/2/ до Главния архитект на София с доводи, относими към преценката спазени ли са техническите регулации на СМО, което се извършва чрез процедурите за съгласуване на устройствените схеми и планове, респ. план-извадка (чл. 108 ал.2 ЗУТ) и даване на становища по инвестиционни проекти по реда на Закона за устройство на територията. Подадени са възражения с вх. N РМЛ19-ВК08-1350-/3/ от 16.10.2019г. и с вх.N РМЛ18-ДИ05-322 от 20.12.2019гг.и от Българска академия на науките/ БАН/ със сходни доводи. Проектът с постъпилите възражения е разгледан на заседание на ОЕСУТ по протокол N ЕС- Г-9/ 11 февруари 2020 г., т.е. неоснователно е оплакването, че в рамките на административното производство, касационният жалбоподател не е уведомен, не е участвал и административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 АПК. В случая жалбоподателят се е възползвал от правото си на съдебно оспорване, изложил е доводите и аргументите си пред съда, ангажирал е доказателства в подкрепа на твърденията си. Ето защо, предвид упражненото право на съдебно оспорване и задължението на съда да събере доказателства, и провери обжалвания акт на всички основания по чл.146 АПК, правото на защита по никакъв начин не е накърнено и непроизнасянето в хода на административното производство по направеното възражение не води до друг краен резултат. Доколкото предназначението на административно-производствените правила е да обезпечи издаването на един законосъобразен по съдържание акт, то до отмяна водят само нарушения, които, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение по същество, т.е. нарушението на административно производствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Както правилно е приел първоинстанционният съд, не е налице съществено нарушение на административно производствените правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Основният въпрос, изследван в рамките на съдебното производство е дали застрояването предвидено в УПИ IV 6172, 6173 отговаря на техническите регулации на СМО и попада ли в защитната зона на ЦСМ. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно метеорологична експертиза и комплексна такава на вещо лице метеоролог и вещо лице архитект. Основният спорен въпрос тук е, дали с новото строителство би се нарушила функцията от дейността на НИХМ, съобразно международните договорености (Конвенцията на СМО и членството на Република България в тази организация, ратифицирана с Указ № 384 от 23 юли 1951 г.) и това нарушение да доведе до ликвидиране на станцията или иде реч до промяна в нейния клас. Установимо от комплексната СТЕ е, че според Наръчник за инструментите и методите за наблюдение СМО - № 8, Допълнение 1.Д: „Класификация на местоположението на наземни наблюдателни станции“- за метеорологичните станции се определят класове спрямо влиянието на околната среда върху 4 типа измервани величини: 1) температура и влажност; 2) вятър на повърхността; 3) валежи и 4) сумарна и разсеяна слънчева радиация. Вещите лица излагат становище, че всички те са зависими от влияние на околните обекти, като измерванията на температурата и влажността са повлияни от близките източници на топлина, а на вятъра – от високите обекти в околността. Според горецитирания Наръчник, за метеорологична станция Клас 1 – изискването е да няма влияние на източници на топлина (сгради, бетонни площадки, паркинги и др. под., както и водни басейни) в радиус от 100 м от измерващия уред. А по отношение измерването на вятъра – минималното отстояние на конструкции и групи дървета трябва да бъде 10 и 20 пъти съответно тяхната височина. Тази инстанция възприема изложените от решаващия съд изводи в мотивите на обжалвания акт относно това, че отклонението при измерването на температурата и влажността е незначително – под един процент над минимално допустимото и не намира за необходимо да ги преповтаря в това решение. Относно измерването на втората величина – „вятър на повърхността“. В това отношение и касателно изискуемите разстояния за новопроектираното строителство този съд намира следното. Горецитираният наръчник определя приблизително един хектар оптимална площ за необходим терен за станция, какъвто процесната няма. Видно от стр. 9 и 10 на КСТЕ е, че разстоянията между ултразвуковия ветромер и изброените обекти значително надвишават установените за метеорологична станция Клас 1 – и по-конкретно вече съществуващи жилищни блокове на разстояние съответно от 328 м. при необходимо 590; на 261 м, вместо на 570; на 332 м., вместо на 630 и т. н. конкретно изброени в заключението. Налага се извод, че измерването на тази величина е компрометирано, при това не от новопредвиденото строителство, а било такова от години. Важен критерий, който следва да се има предвид тук е, че международните договорености касаят параметрите на метеорологична станция като такава и съобразно нейния клас, а не процесната метеорологична станция, която, освен това не е предмет на това дело. Трябва да бъде отбелязано и обстоятелството, че процесният ПУП е в съответствие с ОУП, и това е критерият за законосъобразност, за който този съд следва да следи. В ОУП на СО, одобрен с Решение № 960 от 16 декември 2009 г. на Министерски съвет, имотите в обхвата на оспорената заповед попадат в устройствена зона Смф, т.е. „смесена многофункционална зона“ с показатели, на които отговарят тези по процесния план. Може да бъде направен извод, че предвиденото застрояване би могло да се реализира при зачитане в максимална степен техническите регулации на СМО, бъдещото застрояване няма да се отклонява радикално от задължения произтичащи от международни стандарти с които Р България е обвързана. Относно възражението за незаконосъобразното изменение на уличната регулация, съдът е изложил подробни мотиви за това, че с цялостния план за регулация на местността се предвижда съобразяване на уличната регулация със съществуващото на място изградено улично трасе, вкл. и тротоари. Тези мотиви са обосновани, потвърждават се от СТЕ и се споделят от касационната инстанция като, на осн.чл.221, ал.2 АПК, този съд препраща към тях. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направена претенция в тази връзка – следва да се присъдят разноски, платими от касатора на Столична община, в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и на „Делар“ЕООД, в размер на 300 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4706/14 юли 2021 г., постановено по адм. д. № 7672/2020 г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА Национален институт по метеорология и хидрология, БУЛСТАТ[номер], да заплати разноски за тази инстанция на Столична община в размер на 100 лева и на „Делар“ЕООД, в размер на 300 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Колев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Севдалина Червенкова /п/ Стефка Кемалова