Решение · № 3422/2022 · дело 12497/2021

По дело 12497 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3422 София, 11.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на четиринадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ РАЕВА СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от председателя ТАНЯ ВАЧЕВА по адм. дело № 12497/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Рибна индустрия" ООД със седалище в гр. Монтана, подадена чрез пълномощник, против решение № 442/ 28.10.2021 г. по адм. д. № 273/2021 г. на Административен съд - Монтана, с което съдът е отхвърлил жалба на дружеството срещу уведомително писмо за извършени плащания изх. №01-2600/2485/26.04.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, Дирекция "Рибарство и аквакултури", за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Според касатора решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил отсъствието на мотиви в оспорения акт и недопустимо е заместил органа при определяне на приложимото право. Сочи, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по административната преписка и е достигнал до неправилен правен извод за недопустимост на претендираните разходи. Поддържа становище за вътрешна противоречивост на изводите на съда и погрешно интерпретиране на доказателствата. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, Дирекция "Рибарство и аквакултури", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена молба. Иска разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че по силата на сключен между "Рибна индустрия" ООД и ръководителя на Управляващия орган на Програма "Морско дело и рибарство" административен договор за безвъзмездна финансова помощ е изпълнен проект "Изграждане на ферма и риболюпилня за интензивно отглеждане на африкански сом в рециркулационна система в УПИ VI, кв.56, с.Долно Белотинци, общ.Монтана, обл.Монтана – сектор "Рециркулационни системи". На 29.11.2019 г. бенефициерът е подал искане за окончателно плащане по договора, по което органът се е произнесъл с акт от 8.01.2020 г. С него е верифицирал част от заявените суми и е отказал да верифицира като недопустими разходи 38374, 60 лв. и 10479, 42 лв. Дружеството е оспорило отказа по съдебен ред и с влязло в сила решение по адм. д. № 514/2020 г. на Административен съд - Монтана отказът е отменен като незаконосъобразен, а преписката е върната на органа за ново произнасяне по искането за плащане в тази част. В хода на процедурата бенефициерът е подал искане за плащане №2/11.02.2021 г. чрез ИСУН, с приложени доказателства, което искане е отхвърлено от системата като подадено след изтичане на срока за изпълнение на инвестицията съгласно одобрените общи условия на програмата. В изпълнение на дадените от съда указания административният орган е издал оспореното в настоящото производство пред Административния съд - Монтана уведомително писмо изх. №01-2600/2485/26.04.2021 г. С него заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, Дирекция "Рибарство и аквакултури", е обективирал повторно отказ от плащане на 38374, 60 лв. и 10479, 42 лв., като е посочил, че тези одобрени за подпомагане разходи по сключени от бенефициера два договора не са заявени във финансовия отчет, не са отразени в съответния бюджетен ред и за тях не са представени разходооправдателни документи към искането. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Неправилен е изводът, че актът е издаден в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният съд - Монтана е приел, че в уведомителното писмо са посочени фактическите основания за постановения отказ и то е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за неверифицираните суми. Съдът е установил, че органът не е посочил правните основания, на които е издал акта си, но е приел извод за съответствие на акта с изискуемата от закона форма, тъй като оспореният отказ да се извърши плащане на определени суми по административен договор е втори по ред и адресатът на акта е запознат с мотивите на органа какво точно не е представил при подаване на искането за плащане, поради което не е нарушено правото му на защита. Атакуваното уведомително писмо, издадено в процедура по глава пета, раздел първи и раздел втори на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по направено от бенефициера искане за плащане от 29.11.2019 г., е индивидуален административен акт, с който се засягат права и законни интереси на бенефициера по договора. С писмото е формирано едностранно властническо волеизявление за отказ от верификация на предявени за плащане разходи по представен от дружеството отчет за изпълнението на проекта по ДБФП. Относно формата на индивидуалния административен акт, издаден по реда на чл. 55 и сл. ЗУСЕСИФ специални правила не са предвидени, поради което се прилагат общите правила на АПК. Като такъв акт уведомителното писмо следва да отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Оспореният акт не съдържа приложимо правно основание, както правилно е посочил и съдът. За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая, а изводите му следва да бъдат съответни на посочена в нормативен акт правна квалификация. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Допустимо е мотивите на административния акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но в конкретния случай издателят на акта не е направил такова позоваване. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ ръководителят на УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Видно от изложението в оспореното писмо, органът е отказал верифициране на сумите, защото одобрените за подпомагане разходи по сключени от бенефициера два договора не са заявени във финансовия отчет, не са отразени в съответния бюджетен ред и за тях не са представени разходооправдателни документи към искането. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК за правна квалификация на акта винаги е основание за неговата отмяна, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. В случая издателят на акта е изложил лаконично факти и обстоятелства, без да ги подведе под някоя от хипотезите на чл. 57 ЗУСЕСИФ, като е посочил само защо не е приложил процедурата по чл. 63, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕСИФ. Оспореният административен акт е издаден в производство по верификация на разходи по направено от бенефициера искане. Разпоредбата на чл. 57 ЗУСЕСИФ регламентира предпоставките за допустимост на разходите. По всяко искане за плащане органът дължи произнасяне с мотивиран административен акт, като посочи кои са допустими/недопустими разходи по проекта на посочени в нормативен акт основания. Предвид изложеното неправилен е изводът на съда, че актът е издаден в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като е втори поред акт в производството, образувано по искане на бенефициера и същият е запознат с мотивите на органа, поради което не е нарушено правото на защита на адресата. Изискването за мотиви от правна страна, изведени от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. В случая Административният съд - Монтана недопустимо, вместо органа, е конкретизирал и анализирал факти, въз основа на които е формирал правен извод, без правните основания да бъдат посочени от органа, т.е съдът вместо органа е извел правната му воля. Предвид изложеното, касационният съдебен състав приема изводът на съда за законосъобразност на административиня акт поради издаването му в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, за неправилен. Оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с установената форма, поради което не следва да бъде проверявано съответствието му с материалния закон и целта на закона. Като е приел обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, а вместо него по същество да бъде постановено друго, с което уведомителното писмо бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от дружеството заявление. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно. То е доказано за сумата от 4435,66 лв., предвид представените документи за направени съдебни разходи. Пред първоинстанционния съд разноските на дружеството са в размер на 390, 83 лв. платена държавна такса и 2394 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представени документи (л. 279-283 от делото на АС - Монтана). Пред настоящата инстанция касаторът е заплатил 390, 83 лв. държавна такса, както и 1260 лв. разноски за защита от адвокат (л. 36-42 от делото). До приключване на устните състезания, в представена писмена молба ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на разноските на касатора, представляващи платено адвокатско възнаграждение, без да изложи конкретни съображения. Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в настоящата редакция, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10000 лв. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника не надвишава неоправдано определения по Наредбата минимум, доколкото материалният интерес по делото е 48854 лв. съгласно административния акт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения, т.е. съдът не е задължен да определя разноски в минимален размер по Наредбата винаги, когато има подадено в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Това е така, защото уговорените възнаграждения за адвокатска услуга са по сключени двустранни възмездни договори при съобразяване с принципа на свободата на договаряне. В случая, пълномощникът на касатора е проявил процесуална активност при водене на делото, а претендираните разноски не надхвърлят неоправдано предвидения в Наредбата минимален размер. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №442/ 28.10.2021 г., постановено по адм. д. № 273/2021 г. по описа на Административен съд - Монтана, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършени плащания изх. № 01-2600/2485/26.04.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, Дирекция "Рибарство и аквакултури", и ВРЪЩА преписката на административиня орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" №136, да заплати на "Рибна индустрия" ООД, гр. Монтана, ул. "Климент Охридски" №5а, ет.5, ап. 510, направените по делото разноски в размер на 4435,66 лв. (четири хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки). Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Вачева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Юлия Раева /п/ Станимир Христов