Решение · № 3667/2022 · дело 8059/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 3667
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 8059/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 8059 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3667 София, 18.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА СЛАВИНА ВЛАДОВА при секретар Илияна Венелинова Иванова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от съдията ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА по адм. дело № 8059/2021 Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на „ВИА КВГ“ ООД, „ХИМИНДЪСТРИИС“ ООД и И. Жиров против решение № 1299 от 01.03.2021 г., постановено по адм.д. № 1773/2020 г. по описа на Административен съд София – град, както и по частна жалба на „СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД против цитираното решение в частта, имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството и производството по делото в тази му част е прекратена. Касаторите „ВИА КВГ“ ООД и „ХИМИНДЪСТРИИС“ ООД, чрез процесуалния си представител, навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му като и двете дружества претендират присъждане на направените по делото разноски. Касаторът - И. Жиров, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Частният жалбоподател - „СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД навежда доводи за неправилност на решението, в частта му, имаща характер на определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Главния архитект на Столична община, в писмени становища, оспорва касационните и частната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Ваташки, в писмен отговор, поддържа касационната жалба на „ХИМИНДЪСТРИИС“ ООД. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът – А. Ваташки не изразява становище по касационните и частната жалби. От „ХИМИНДЪСТРИИС“ ООД, „СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД и „ВИА КВГ“ ООД са постъпили писмени становища по касационните и частната жалби, в които са развити доводи за тяхната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност, както на касационните жалби, така и на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни, но при извършена проверка за допустимост, намира същите за частично недопустими, подадени извън срока по чл. 230 АПК, в частта на решението, имащо характер на определение. Видно от приложените по делото съобщения за уведомяване касационните жалбоподатели са уведомени за обжалваното решение на 10.03.2021 г. - „ВИА КВГ“ ООД чрез адв. Тодоров, на 23.03.2021 г.- „ХИМИНДЪСТРИИС“ ООД чрез адв. Игнатова и на 30.03.2021 г. - И. Жиров чрез адв. Михайловска. Срокът за обжалване на решението, в частта му, имаща характер на определение, съгласно чл. 230 АПК е 7 дневен и съгласно чл. 60, ал.5 ГПК е започнал да тече от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и е изтекъл на 17.03.2021 г. (сряда) за „ВИА КВГ“ ООД, на 30.03.2021 г. (вторник) за „ХИМИНДЪСТРИИС“ ООД и 06.04.2021 г. (вторник) за – И. Жиров - работни дни. Касационните жалби са подадени съответно на 24. 03. 2021 г., на 05. 04. 2021 г. и на 07. 04. 2021 г. след изтичане на срока за оспорване на решението в частта му, имаща характер на определение. Също така следва да се отбележи, че подадените касационни жалби са процесуално допустими само по отношение на частта от решението, с която са отхвърлени жалбите на касаторите против заповед № РА50-13/15.01.2020 г. на главния архитект на Столична община, в частта й за кв. 58, УПИ I - „за спорт, детска площадка, озеленяване и корекция на река“, тъй като само в тази част решението е неблагоприятно за касаторите. В останалата част, с която се оставя без разглеждане жалбата на „СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД, обжалваното решение, имащо характер на определение не е неблагоприятно за касаторите, поради което касационните жалби в тази им част са недопустими. Ето защо касационните жалби в частта на решението, имащо характер на определение следва да бъдат оставени без разглеждане, а в тази част производството по дело следва да бъде прекратено, на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 3 и чл. 210, ал. 1 АПК. В останалата част касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от лица с правен интерес от обжалването, а разгледани по същество са основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбите на „ВИА КВГ“ ООД като собственик на имот с идентификатор 68134.1006.876, на „ХИМИНДЪСТРИС“ ООД като собственик на имот с идентификатор 68134.1006.844 и на И. Жиров като собственик на имот с идентификатор 68134.1006.842 против заповед № РА50-13/15.01.2020 г. на главния архитект на Столична община в частта й за УПИ I - „за спорт, детска площадка, озеленяване и корекция на река“, кв. 58, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ, чл. 110, ал. 1 т. 1 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал.1 ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ, устройствените категории по т. 3, т. 4, т. 12, т. 16 и т. 34 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, е наредено служебно изработване на проект на ПУП – изменение на план за регулация и план – схеми по смисъла на чл.108, ал.2 ЗУТ на м. „Манастирски ливади – изток“, район „Триадица“. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Констатира, че в обхвата на проекта, видно от самия текст на заповедта от кв. 58 се включват УПИ I - „за спорт, детска площадка, озеленяване и корекция на река“ и УПИ IV- 465. Позовава се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и прави извод, че по действащия ПУП от 2001 г. в кв. 58, УПИ I - „за спорт, детска площадка, озеленяване и корекция на река“ попадат изцяло ПИ с идентификатори 68134.1006.876 и 68134.1006.842 и частично ПИ с идентификатор 68134.1006.844, които се явяват и засегнати от заповедта, а ПИ с идентификатор 68134.1006.879, собственост на „СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД не попада в обхвата на разработката за изменение на ПУП, съответно по отношение на това дружество не е в сила разпоредбата а чл. 135, ал. 6 ЗУТ, спираща действието на устройствения план в частите, за които се отнася, поради което прави извод, че „СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД не се явяват заинтересована страна, която може да обжалва заповедта. Приема за неоснователни направените възражения за нищожност на заповедта, тъй като в случая посочената от жалбоподателите разпоредба на чл. 124а, ал. 1 ЗУТ е неприложима, предвид специалната норма на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, определяща компетентността на органа, по чието нареждане се разрешава изработването на проекта за изменение на ПУП. Посочва, че с процесната заповед, освен изменението на плана за регулация, се нарежда да се изготвят служебно и план-схеми на хидротехническите съоръжения по чл. 108, ал. 2 ЗУТ, с които да бъдат определени и бъдещите им параметри. Излага съображения, че по отношение на включване в обхвата на проекта за изменение на ПУП на УПИ I - „за спорт, детска площадка, озеленяване и корекция на река“ от кв. 58 са налице условията за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 ЗУТ и по чл. 134, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като са възникнали общински нужди за изграждане на обекти на инженерната инфраструктура, а също и с оглед обстоятелството, че към момента планът не осигурява възможност за застрояване по действащите устройствени правила и нормативи вследствие на установени хидрогеоложки условия, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта, с която е наредено служебно изработване на проект на ПУП-ИПР и план-схеми по смисъла на чл. 108, ал. 2 ЗУТ, в частта й за кв. 58, УПИ I - „за спорт, детска площадка, озеленяване и корекция на река“ не е нищожна. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган – главния архитект на Столична община във връзка с предоставените му, съгласно §1, ал. 3 ДР ЗУТ, функции от кмета на Столична община със заповед № САГ17-РД09-622/19.06.2017 г., да издава заповеди по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Неоснователни са твърденията на касаторите за нищожност на заповедта във връзка с издаването й от некомпетентен орган при противоречие с разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, тъй като предмета на изменението засяга повече от три квартала. Правилно първоинстанционният съд приема, че цитирана разпоредба в случая е неприложима като излага мотиви за приложението на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилни са изводите, че заповедта е издадена в установената писмена форма и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед може да бъде издадена служебно, съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като в посочената хипотеза не е необходимо искане от лица, посочени в чл. 131 ЗУТ. По изложените съображения посочването на Инициативен комитет на кв. „Манастирски ливади-изток“ в заповедта, в качеството му на лице по чл. 131 от ЗУТ, чието качество не е установено от административния орган, не обосновава допуснато съществено процесуално нарушение, предвид посоченото основание за издаване на заповедта - чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Неправилни са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 5 ЗУТ се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, послужили като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. Това е предварителна процедура, при която не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В тази процедура се проверява налице ли е искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ или служебно задание по ал. 5 на разпоредбата, представена ли е скица – мотивирано предложение за изменението, както и се прави преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен, като в този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - адм. д. 7539/21 г.; № 7144/21 г.; 7304/2021 г.; 5623/20 г. и др. В случая съдът не обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и не проверява съответствието на предложението за изменение на ПУП с ОУП на София. В заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза не е даден категоричен отговор за съответствие на разработката с ОУП на гр. София. В съдебно заседание по делото, проведено на 04.11.2020 г. вещото лице прави изявление, че мотивираното предложение не отговаря на ОУП, а след това сочи, че устройствена зона СМФ не изключва корекция на река, инженерна инфраструктура и озеленяване, което изявление е в противоречие с т. 12 от Приложение към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Заключението на съдебно-техническата експертиза е оспорено в писмена молба от 03.11.2020 г.(л. 418), в която е поискано и назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, което оспорване, по изложените в молбата съображения, е основателно. Следователно по делото не е установено по несъмнен начин съответствието на предложението за изменение на ПУП с ОУП и правилата и нормите по устройство на територията, които факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съдът не извършва проверка и не излага мотиви в тази насока, което препятства настоящата инстанция да провери правилността на обжалваното съдебно решение. Частната жалба, против решението в частта, имаща характер на определение, с която жалбата на „СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД против заповед № РА50-13/15.01.2020 г. на главен архитект на Столична община е оставена без разглеждане, на основание чл. 159, ал. 4 АПК, също е основателна. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за „СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД не е налице правен интерес от обжалване на цитираната заповед. Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ посочва кои са заинтересованите лица при съгласуването и одобряването на подробните устройствени планове и техните изменения, а в ал. 2 от цитираната норма са посочени кои имоти са непосредствено засегнати от плана. По делото оспорващият се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 68134.1006.879 по КККР на гр.София. За да направи извод за недопустимост на оспорването първоинстанционния съд се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза и прави извод, че имотът на дружеството не попада в УПИ I - „за спорт, детска площадка, озеленяване и корекция на река“, кв. 58 по действащия ПУП, одобрен 2001 г., а попада в терен за процедиране на отделни квартални ПУП инициирани от собствениците с цел урегулиране на поземлените имоти и осигуряване на възможност за застрояването им по правилата и изискванията на действащата нормативна уредба, без да е изяснено в кой УПИ попада имота и дали това УПИ е предмет на разработката. Следователно изводът на съда за липса на правен интерес от оспорването на „СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД е направен, без да се изясни включен ли е имотът на дружеството в разработката, поради което и в тази част обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от административния орган комбинираната скица, описана в писмото на ГИС София (л. 147), но неприложена по делото в частта и относно процесните имоти, както и да назначи съдебно-техническа експертиза, която да се изготви от вещо лице архитект, който да даде отново отговори на поставените от жалбоподателите въпроси, в т.ч. и в писмената молба на „ВИА КВГ“ ООД от 03.11.2020 г. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на: „ВИА КВГ“ ООД, „ХИМИНДЪСТРИИС“ ООД и на И. Жиров против решение № 1299 от 01.03.2021 г., постановено по адм.д. № 1773/2020 г. по описа на Административен съд София – град в частта му, с която жалбата на СЕХТ ИМОТИ“ ЕООД против заповед № РА50-13/15.01.2020 г. на главния архитект на Столична община е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 8059/2021 г. по описа на Върховен административен съд в тази му част. ОТМЕНЯ решение № 1299 от 01.03.2021 г., постановено по адм.д. № 1773/2020 г. по описа на Административен съд София – град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението, в частта му, с която жалбите на „ВИА КВГ“ ООД, „ХИМИНДЪСТРИИС“ ООД и на И. Жиров са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните, в останалата му част не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Колев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илияна Дойчева /п/ Славина Владова
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026