Решение · № 3439/2022 · дело 6970/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 3439
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 6970/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6970 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3439 София, 12.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Емил Дангов изслуша докладваното от председателя СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. дело № 6970/2021 Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Реам“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния представител адв. М. Стайков, срещу решение № 870/15.02.2021 г. постановено по адм. дело № 2437/2019 г. по описа на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220418001196-091-001/19.10.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение № 14/04.01.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който е ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл. 177 от ЗДДС за задължения в размер на 173 085,90 лв. - главница и и лихви в размер на 25 159,27 лв. за д. п. м. 1, м. 2, м. 3 м. 4 и м. 5.2017 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че преценката на съда за кумулативното наличие на предпоставките по чл. 177 от ЗДДС е неправилна. Установените при ревизията обстоятелства и характера на отношенията между „Реам“ ЕООД и „ИНФРАКОМПЛЕКТ ГРУП“ АД не са достатъчни, за да доведат до ангажиране на солидарна отговорност за неплатени от доставчика задължения за ДДС. По сделките между двете дружества са извършени разплащания, но неоснователно този факт е игнориран. При тези съображения моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново по същество, с което РА бъде отменен изцяло, както и присъждане на разноски по водене на делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директор на Дирекция на "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Манчева, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, извърши преценка за допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е РА № Р-22220418001196-091-001/19.10.2018 г., издаден от Г. Мирчев – възложил ревизията и А. Николова – ръководител на ревизията, орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 14/04.01.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения, произтичащи от ангажирана отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС за дължим ДДС от „ИНФРАКОМПЛЕКТ ГРУП“ АД в размер на 173 085,90 лв. – главница и лихви в размер на 25 159,27 лв. по данъчни фактури, издадени през периодите от 01.01.2017 г. до 31.05.2017 г. От фактическа страна съдът е приел, че основната стопанска дейност на „Реам“ ЕООД е свързанa с отдаване под наем и експлоатацията на собствени недвижими имоти, а от 2017 г. и търговия с тръби от полиетилен и полипропилен за инсталации на сгради. През посочените периоди дружеството е получило фактури за покупката на стоки от „ИНФРАКОМПЛЕКТ ГРУП“ АД. Конкретно установените обстоятелства при ревизията установяват наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 2 ЗДДС - осъществени са доставки на услуги между регистрирани по ЗДДС субекти („Реам“ ЕООД и „ИНФРАКОМПЛЕКТ ГРУП“ АД); начисленият от доставчика ДДС не е внесен; получателят на услугата е упражнил право на пълен данъчен кредит, като е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. За да мотивира изводите си, съдът се е позовал на данните от Търговския регистър и базата данни на НАП, според които в управлението и капитала на двете дружества участват едни и същи физически лица – П. Станчев и Е. Станчев, които са в роднинска връзка. Е. Станчев е изпълнявал длъжности и в двете дружества – в качеството на „търговски представител“ за периода от 31.07.2013 г. до 01.06.2017 г. в „ИНФРАКОМПЛЕКТ ГРУП“ АД и като управител на „Реам“ ЕООД през периода 23.05.2015 г. до 14.07.2017 г. От дружествата са подавани съответните декарации обр. 1 в тази връзка. Процесните фактури са издадени именно в периода 01.01.2017- 31.05.2017 г. Паричните задължения по фактурите са погасени основно чрез прихващане по двустранни протоколи между „ИНФРАКОМПЛЕКТ ГРУП“ АД и „Реам“ ЕООД, прихващане с вземания на Е. Станчев, както и цедиране на вземания и тристранни протоколи с други контрагенти - „Балкан Полимерс“ ЕООД, И. Тошева-Станчева, „Kobalt” LTD. и др. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза като съответстващо на останалите доказателства по делото. Противно на твърденията в касационната жалба, административният съд не е допуснал нарушение на задължението си да изследва обективно фактите и да извърши проверка на констатациите на органите по приходите в РА и РД към него, събраните доказателства са обсъдени последователно. Спор по фактите не се повдига от касатора, доколкото същият твърди единствено неправилна интерпретация на вече посочените по-горе обстоятелства. Представената молба от 15.03.2022 г. и приложените решения на Окръжен съд – Стара Загора, с които „ИНФРАКОМПЛЕКТ ГРУП“ АД е обявено в неплатежоспособност, считано от 30.11.2018 г., и е открито производство по несъстоятелност, както и за заличаване на дружеството, не обосновават тезата му и променят крайното решение на съда за обоснованост на изводите на данъчната администрация и наличие на всички основания за приложение на чл. 177 от ЗДДС в случая. По възражението, че установените при ревизията свързаност и отношения между двете дружества, не могат да презумират знание за невнасяне на ДДС от страна на доставчика, следва да се отбележи следното: От доказателствата по делото е видно, че във всички двустранни споразумителни протоколи, с които се уреждат задълженията по фактурите между „ИНФРАКОМПЛЕКТ ГРУП“ АД и „Реам“ ЕООД са посочени имената на П. Станчев и Е. Станчев. Не е юридически издържано твърдението, че това оборва предположението, че данъкът няма да бъде внесен от страна на неговия пряк доставчик. Както правилно е посочено и в обжалваното решение, основният според момент относно предпоставките за приложението на чл. 177 от ЗДДС е дали ревизираният субект знаел ли е и бил ли е длъжен да знае, че ДДС по доставката няма да бъде внесен. Обосновано е прието, че същото не би могло да остане неизвестно на представителя на дружеството, още повече, че същият практически е участвал в управлението на двете дружества. След като купувачът не е платил ефективно на доставчика си дори размера на начисления ДДС по сделката, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС в републиканския бюджет. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. В случая е констатирана свързаност и близки отношения между дружествата и техните представители, включително и обстоятелствата, свързани с ползване на общ склад в гр. Враца през периода на извършване на доставките, съвпадение на седалището и адресът на управление на „ИНФРАКОМПЛЕКТ ГРУП“ АД и „Реам“ ЕООД, подаването на СД по ЗДДС от един и същ електронен адрес за кореспонденция с НАП и др. Независимо, че тези обстоятелства не са въздигнати от закона в отделни хипотези за знание или задължение за знание, с оглед съвкупната преценка на доказателствата същите потвърждават по логичен път извода, че е по-вероятно данъкът да не бъде внесен, отколкото обратното. По делото пред първа инстанция в о.с.з., проведено на 30.11.2020 г., е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава направените изводи. Решаващият съд е обсъдил заключението, като е посочил, че въпреки извършеното частично плащане по фактура № 2000003387/03.04.2017 г. по банков път в размер на 8 270 лв., това не води до различно третиране и незаконосъобразност на издадения РА. Постановеното от Административен съд София – град решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно искане на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото на ответника се следват разноски в размер на 5 495 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 870/15.02.2021 г. постановено по адм. дело № 2437/2019 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА „Реам“ ЕООД,[ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 495 (пет хиляди четиристотин деветдесет и пет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Свилена Проданова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Росица Драганова /п/ Таня Комсалова
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026