Решение · № 3468/2022 · дело 7718/2021

12 април 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
3468
Година на номера
2022
Дело №
7718/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 7718 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3468 София, 12.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА МАДЛЕН ПЕТРОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от съдията МАДЛЕН ПЕТРОВА по адм. дело № 7718/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, град София, чрез юрк. П. Тодорова против решение № 2975/10.05.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4915/2020 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-22221018004539-091-001/08.05.2019 г. издаден от М. Хаджийска, началник сектор Ревизии в ТД на НАП – София като орган възложил ревизията и М. Вълева главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София като ръководител на ревизията и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите за възлагане на нова ревизия. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Касаторът твърди, че компетентността на възложителя на ревизията произтича от заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – София, с която на М. Хаджийска в качеството й на началник сектор Ревизии в дирекция Контрол са възложени функциите на компетентен орган по чл. 112, ал.2, т.1 и чл. 119, ал.2 от ДОПК. Заповедта е представена по делото. Твърди, че по делото са налице всички доказателства за издаването на ревизионния акт от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са извършени съществени нарушения на административно производствените правила, които да водят до неговата нищожност. Искането е за отмяна на решението . Претендира разноски. Ответникът – „Опус Солюшънс“ ЕООД, чрез адвокат С. Иванов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения за липса на доказателства за компетентност на издателите на оспорения ревизионен акт, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е бил ревизионен акт № Р-22221018004539-091-001/08.05.2019 г. издаден от М. Хаджийска, началник сектор Ревизии в ТД на НАП – София като орган възложил ревизията и М. Вълева главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София като ръководител на ревизията, с който на „Опус Солюшънс“ ЕООД, гр. София са установени задължения по ЗДДС в размер на 93 888.37 лева и лихви в размер на 49 380.39 лева. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е обявил ревизионния акт за нищожен. За да постанови този резултат съдът е приел, че въпреки дадените изрични указания с определение от 30.06.2020 г., ответникът не е представил доказателства за длъжностното качество на възложителя на ревизията М. Хаджийска и на членовете на ревизиращия екип І М. Вълева – ръководител на ревизията и П. Стоименов – член на ревизиращия екип. При липсата на такива доказателства съдът е обосновал извод, че оспореният акт е издаден от некомпетентни органи по приходите и е прогласил неговата нищожност. На основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК съдът е приложил нормата на чл. 173, ал.2 АПК и е изпратил преписката на началник сектор Ревизии при ТД на НАП за извършване на нова ревизия от компетентни органи по приходите. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Органите, които притежават правомощия за възлагане на ревизия са посочените в чл. 112, ал. 2 ДОПК органите по приходите. Съгласно чл. 113, ал.1, т.2 от ДОПК ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията се определят в заповедта за възлагане на ревизията. Всеки от тях следва да притежава качеството орган по приходите. Органи по приходите са органи на Националната агенция за приходите, които са посочени в чл. 7, ал. 1 от ЗНАП. По силата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП – орган по приходите е изпълнителният директор на НАП, както и неговите заместници. Началниците на сектор са орган по приходите съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП. За ръководителя на ревизията нормата на чл. 113, ал. 6 ДОПК (в сила от 01.01.2017 г.) предвижда, че е орган по приходите по чл. 7, ал. 1 ,т. 4 от ЗНАП - служител, заемащ длъжност "държавен експерт по приходите", "държавен инспектор по приходите", "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". От така действащата правна уредба следва, че качеството орган по приходите е изискване за материална компетентност на органите по възлагане на ревизия по чл.112, ал. 2, на ревизиращия екип по чл. 113, ал.1, т. 2 във връзка с ал. 6 от ДОПК и съответно за издателите на ревизионния акт по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Това е фактически въпрос, който подлежи на доказване във всеки конкретен случай. По общото правило на чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяването му, е на решаващия орган, който съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК е страна в съдебното производство. В конкретния случай, съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК и с определение от 30.06.2020 г. е дал изрични указания на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“, град София да сочи доказателства за длъжностното качество както на органа, възложил ревизията – М. Хаджийска, така и на ръководителя на ревизията – М. Вълева и на П. Стоименов – член на ревизиращия екип. По делото пред първата инстанция не са представени доказателства, че посочените лица заемат съответно длъжността началник сектор Ревизии, главен инспектор по приходите и старши инспектор по приходите в ТД на НАП – София. Писмени доказателства, че посочените лица за заемали съответната длъжност към момента на възлагане на ревизията, съставянето на ревизионния доклад и издаването на ревизионния акт, не са представени и пред касационната инстанция по реда на чл. 219, ал.1 от АПК. С оглед на изложеното крайният извод на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано качеството орган по приходите на възложителя на ревизията по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП и на членовете на ревизиращия екип, в това число и ръководителят на ревизията по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, както и че не е установена материалната компетентност на органите, издали ревизионния акт, е законосъобразен. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че компетентността на органа, възложил ревизията е установена от представената по делото заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – София, с която на М. Хаджийска в качеството й на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" са възложени функциите на компетентен орган по чл. 112, ал.2, т.1 и чл. 119, ал.2 от ДОПК. Тази заповед не удостоверява обстоятелството, че лицето заема съответната длъжност в Националната агенция за приходите, която го определя като орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. За установяване на качеството орган по приходите не е достатъчно само длъжността да е посочена в заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. При наличните по делото доказателства следва да се приеме, че решението, с което е прогласена нищожност на оспорения ревизионен акт и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите за провеждане на нова ревизия на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК, е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на искане по разноските и доказателства за направени разходи по водене на делото в настоящото производство, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2975/10.05.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4915/2020 г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Емилия Миткова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Светлозара Анчева /п/ Мадлен Петрова

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026