Решение · № 3583/2022 · дело 560/2022

По дело 560 / 2022 РЕШЕНИЕ № 3583 София, 14.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОРИСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията ЛЮБОМИРА МОТОВА по адм. дело № 560/2022 Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Тунджа, подадена чрез процесуалния представител адвокат К. Карагьозов, против решение № 245/30.11.2021 г., постановено по адм. дело № 269/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменена негова заповед № РД-07-0804/21.06.2021 г., изменена със заповед № РД-07-0862/02.07.2021 г., и Община Тунджа е осъдена да заплати направените от „Рибкомерс-98“ ЕООД разноски по делото. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Според касатора съдът неправилно счел за неосъществен фактическият състав на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, тъй като от доказателствата по делото е видно, че поради констатирани нарушения на договора, същият е бил едностранно прекратен с отправено писмено предизвестие от наемодателя. Счита, че процесната заповед е издадена при наличието на двете кумулативни изисквания на чл. 65, ал. 1 – имотът да е собственост на Община Тунджа и същият да се държи без основание, като същевременно наемателят да отказва да го предаде доброволно по реда на чл. 52, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, приета от Общински съвет – Тунджа. Ответникът – „Рибкомерс-98" ЕООД, в писмен отговор, чрез пълномощника адвокат И. Благоев, и в проведеното съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като счита решението на административния съд за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по делото не се установява еднозначно общинския имот да се държи от ответника без основание, поради което правилно съдът е приел, че заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е постановена след като не са налице всички предпоставки на посочения текст. Намира, че първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Сливен е образувано по жалба на "Рибкомерс-98" ЕООД против заповед № РД-07-0804/21.06.2021 г. на кмета на Община Тунджа, изменена с негова заповед № РД-07-0862/02.07.2021 г., с която, на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, е наредено изземването от дружеството – жалбоподател на поземлен имот с идентификатор 46783.74.364, НТП "Язовир", целият с площ 264575 кв. м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Маломир и е насрочено принудително изземване на имота – общинска собственост за 14.07.2021 г. от 10.00 часа. Съдът е обсъдил сключения договор за наем № 2090/26.04.2013 г. между Община Тунджа като наемодател и "Рибкомерс-98" ЕООД като наемател, по силата на който наемодателят се задължава да предостави за ползване под наем на наемателя общински язовир с площ от 222, 386 дка, представляващ ПИ № 000364 по КВС на землището на с. Маломир, за срок от 10 години, считано от 01.05.2013 г., за рибовъдна дейност, а наемателят се задължава да заплати годишна наемна цена в размер на 6630 лева без ДДС. Разгледани са основанията, на които договорът може да бъде прекратен. Административният съд е приел за установено и че за процесния язовир е съставен Акт за публична общинска собственост /АПОС/ № 5235 от 26.03.2018 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Ямбол, с идентификатор на поземления имот: 46783.74.364. По заявление вх. № 5300-967/25.07.2013 г., подадено от управителя на „Рибкомерс- 98" ЕООД, било издадено Разрешително за ползване на воден обект № 0019/13.09.2013 г. от кмета на Община Тунджа, с което на дружеството е разрешено ползване на повърхностен воден обект - язовир "Маломир - № 000364", общинска собственост, представляващ поземлен имот № 000364 в землището на с. Маломир, община Тунджа, с площ 264, 600 дка, с обща площ за ползване - 222, 386 дка, с разрешена цел „аквакултури и свързаните с тях дейности“ и срок на действие от 13.09.2013 г. до 01.05.2023 г., съгласно сключения договор с Община Тунджа. Съдът е съобразил постъпилата в Община Тунджа Докладна на кмета на с. Маломир от 11.02.2021 г., както и извършената на 07.03.2021 г. теренна проверка на поземления имот, при която и в резултат на геодезически измервания е установено, че част от имота е разоран и засят, като разораната площ е в размер на 114,380 дка. Анализирал е разменената кореспонденция между Община Тунджа и „Рибкомерс-98" ЕООД предхождаща издаването на оспорената заповед, включително отправеното предизвестие за прекратяване на процесния наемен договор с писмо с изх. № 5300-365 от 16.03.2021 г. от кмета на Община Тунджа, отправената покана за доброволно предаване на имота с негово писмо изх. № 5300-365-/2/от 08.04.2021 г., уведомлението по чл. 26 от АПК с писмо с изх. № 5300-722 от 18.05.2021 г. за започналото производство по издаване на индивидуален административен акт по реда на чл. 65 от ЗОбС, както и всички становища, възражения и заявления на „Рибкомерс-98" ЕООД във връзка с цитираните писма. При тези фактически установявания съдът е приел, че е налице първата предпоставка на състава по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът е публична общинска собственост, но че не е налице втората - имотът да се владее или държи от оспорващото дружество без основание. В тази връзка е изложил мотиви, че в договора за наем липсва изрично посочване на правното основание, на което е сключен, но доколкото в т. 9 от него е направено препращане към чл. 52, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, приета от Общински съвет – Тунджа /Наредбата/, то според чл. 52, ал. 1 от нея наемните правоотношения се прекратяват по реда на ЗЗД на основанията, предвидени в чл. 15, ал. 1 от ЗОбС. При това приложение намера приложение хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗОбС, според която наемните правоотношения се прекратяват на основания, определени в договора. Първостепенният съд, като е разгледал основанията за прекратяване на договора, предвидени в т. 13 и т. 14, е приел, че видно от записа на т. 14, в нея липсва предвидена възможност наемодателят да прекрати договора с едностранно предизвестие. Изложил е съображения, че макар в разпоредбата да е включено отправяне на 10-дневно предизвестие в случай на нарушаване на т. 3 от договора, същата изисква и съгласие на страните за прекратяване на договора, изразено чрез сключване на споразумение, а такова не само че не било налице, но и съществувал спор относно приетото от административния орган неизпълнение на договора. При това съдът е счел, че между страните е налице спор от гражданскоправен характер дали наемателят е изпълнил или не задължението си по т. 3 от договора /да ползва язовира за риборазвъждане/ поради което към датата на издаване на оспорената заповед за изземване, наемните правоотношения между Община Тунджа и оспорващото дружество не били прекратени по реда на ЗЗД , предвиден в чл. 52, ал. 1 от Наредбата. Съдът е формирал решаващ извод, че към датата на издаване на административния акт оспорващото дружество държи процесния имот с основание, а именно действащ договор за наем, поради което не била налице една от законовите предпоставки за прилагане на административната процедура за изземване на имота, съответно оспорената заповед била издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 65, ал. 1, предл. 2 от ЗОбС. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Спорният по делото въпрос е дали към датата на издаване на заповедта за изземване на поземлен имот с идентификатор 46783.74.364, НТП "Язовир", целият с площ 264575 кв. м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Маломир, сключеният с „Рибкомерс- 98" ЕООД договор за наем на имота е бил прекратен и дали дружеството е упражнявало фактическата си власт върху него без основание. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилна е преценката на административния съд, че са налице първите от посочените в хипотезата на нормата предпоставки - имотът е общинска собственост и се намира във фактическата власт на адресата на административния акт. Неправилен е обаче изводът на съда, че е налице годно основание, на което „Рибкомерс- 98" ЕООД държи процесния имот, тъй като сключеният договор за наем бил действащ, поради това, че бил налице спор относно неизпълнението на т. 3 от него. Противно на приетото, актът не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, защото са били налице материалноправните предпоставки за издаването му – имотът е общинска собственост, сключеният договор за наем № 2090/26.04.2013 г. е бил прекратен едностранно от наемодателя и ползването на имота е продължило без правно основание. Първоинстанционният съд неправилно преценил, че клаузата на т. 14 от Раздел III „Прекратяване на наемните отношения“ на договора, изключва възможността същият да бъде прекратен едностранно с предизвестие от наемодателя, без да се изисква съгласието на другата страна. Действително редакцията на посочената клауза е непрецизна, но настоящият съдебен състав намира, че при наличието на предвиденото в т. 13 на договора, според която наемните правоотношения се прекратяват при нарушаване на точки 3, 4 и 5 от него, и които касаят неизпълнение на договорни задължения от страна на наемателя, безспорно наемодателят има право да прекрати едностранно с предвиденото 10-дневно предизвестие сключеният договор. По делото категорично се установява, че отдаденият под наем общински имот се ползва не по предназначение – част от него в размер на 114, 380 дка е разорана и засята, и се ползва като земеделска земя, при положение че язовирът е отдаден под наем за рибовъдна дейност. Съгласно приложеното към административната преписка Разрешително за ползване на воден обект № 0019/13.09.2013 г., издадено във връзка със заявление вх. № 5300-967 от 25.07.2013 г., подадено от управителя на „Рибкомерс- 98" ЕООД и придружаващия го проект за дейността на ползването на обекта, разрешената цел за ползване е „аквакултури и свързани с тях дейности“, като условията и задълженията при ползването на водния обект съгласно т. 9 от Данните за ползването не включват изораване и засяване на свободната от вода част на язовира. Евентуалното извършване на такива действия не е било заявено от дружеството включително и в представения от него Проект за дейността на ползване на воден обект язовир Маломир, който включва характеристика на стопанството и инвестиционно намерение. Наемодателят, като е констатирал неизпълнение на задължението по т. 3 от договора – наемателят да ползва язовира за риборазвъждане и при поискване да предоставя безвъзмездно вода за напояване и водопой на животни, ако не нарушава кислородния баланс за отглеждане на рибата, е прекратил едностранно с 10-дневно предизвестие сключения договор, което води до извода, че е налице втората материалноправна предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС – имотът не се ползва на правно основание. Първоинстанционният съд неправилно е преценил, че е налице релевантен за настоящото производство спор за това дали наемателят е изпълнил или не задължението си по т. 3 от договора. По делото не са представени доказателства от които да е видно, че този спор е отнесен за разглеждане от компетентния за това граждански съд, което обстоятелство би било противопоставимо на преценката за законосъобразността на издадената от кмета на Община Тунджа заповед за принудително изземване на общинския имот. Несъгласието на ответното дружество с едностранното прекратяване на договора, съответно неговото твърдение за изправно поведение по сключения договор, не е признато със съдебно решение, нито са налице данни за образувано съдебно производство с такъв предмет. Изложените в обратния смисъл мотиви в обжалваното решение са необосновани и в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 65, ал. 1 от ЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на „Рибкомерс-98" ЕООД против заповед № РД-07-0804/21.06.2021 г. на кмета на Община Тунджа, изменена с негова заповед № РД-07-0862/02.07.2021 г, следва да бъде отхвърлена. Разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат, тъй като не са поискани. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 245/30.11.2021 г., постановено по адм. дело № 269/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Рибкомерс-98" ЕООД против заповед № РД-07-0804/21.06.2021 г. на кмета на Община Тунджа, изменена с негова заповед № РД-07-0862/02.07.2021 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Румяна Борисова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Любомира Мотова /п/ Светослав Славов