Решение · № 3571/2022 · дело 10753/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 3571
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 10753/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 10753 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3571 София, 14.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДОБРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ МИТЕВ ЕМИЛ ДИМИТРОВ при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от съдията ЕМАНОИЛ МИТЕВ по адм. дело № 10753/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник, срещу Решение № 4017 от 18.06.2021 г., постановено по адм. дело № 7244/2020 г. от Административен съд София-град. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Агрозем 05“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощник, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като обосновано и правилно. Претендира присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, за които представя писмени доказателства и списък. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/199 от 02.06.2020 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР) за кампания 2018 г. за оторизирана субсидия в размер на 0 лева по заявление за подпомагане с УИН 22/230618/91960. След анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 661765. За кампания 2018 г. (трета година от поетия от него ангажимент) е подал заявление за плащане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, заведено с УИН 22/230618/91960, като е заявил искането си за плащане по Мярка 11 "Биологично земеделие" (Мярка 11), Направление "Биологично растениевъдство" за 14 парцела, от които 10 парцела с код на дейност БРП-10 и 4 парцела с код БРП-1. Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и договори за сертификация и анекси към тях. С оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. № 02-220-2600/199 от 02.06.2020 г. заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил молителя, че оторизираната субсидия по Мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 е 0 лева. Конкретните мотиви за отказа за подпомагане са посочени в табличен вид, като поясненията към колоните на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставената му от закона компетентност, в изискуемата от закона писмена форма. Приел е още, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактическите и правни основания за издаването му, с което е нарушено императивно изискване на закона. Административният орган не е изложил въз основа на какви обстоятелства е приел, че са налице неспазени изисквания за управление и базови изисквания от Методиката. Не е посочил и конкретните изисквания, които не са спазени от кандидата. Съдът е приел, че евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от посочената в акта Методика, а извършеното в акта бланкетно посочване, че площите са недопустими за подпомагане "след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г." не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона. В цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата. Съдът не е приел за основателно възражението, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово задължение е довело до немотивираност на оспореното уведомително писмо, поради което съдът е приел, че оспореният акт е немотивиран, а липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен контрол и е основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 АПК, само на това основание. На следващо място съдът е установил, че жалбоподателят е имал сключен договор с контролираща фирма, съгласно който фирмата изпълнява изискванията за сертификация и контрол със стандартите на биологично производство. През 2018 г. заявителят е бил проверяван, както от контролиращата фирма, така и от Регионалния технически инспекторат София. Констатираните при тези проверки документални пропуски или технически грешки са били отстранени своевременно от жалбоподателя, за което контролиращата фирма е уведомила административния орган. При така изложените мотиви съдът е отменил оспорваното Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/199 от 02.06.2020 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като го е осъдил да заплати направените от оспорващия разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че посочените данни от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са относими към неспазване „ … на базови изисквания, изисквания по управление и други изисквания …“, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства се посочват кои точно от базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си също не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В процесното уведомително писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Още повече, сам органа изрично сочи, че се касае за трета година от поетия ангажимент. При тези данни правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспорвания административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Изложените от решаващият съд мотиви се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника сумата от 500 (петстотин) лева, на осн. чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляващи разноски за тази инстанция. Независимо от факта, че не е направено възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК настоящата инстанция намира, че представените доказателства за изплащане на сумата от 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение се явява прекомерно завишена с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4017 от 18.06.2021 г., постановено по адм. дело № 7244/2020 г. от Административен съд София-град. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" София да заплати на „Агрозем 05“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 500 (петстотин) лева разноски по делото за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Диана Добрева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Еманоил Митев /п/ Емил Димитров
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026