Решение · № 3506/2022 · дело 7765/2021

По дело 7765 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3506 София, 13.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на шести април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. дело № 7765/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрк. Ерска, срещу Решение № 456/19.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1203/2020 г. по описа на Административен съд София област, с което по жалба на „Комплекс Кредо“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С702-0036727/14.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, според които процесната заповед не е мотивирана по отношение срока на наложената мярка. Посочва, че съгласно чл. 186 от ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ при установяване на нарушение от процесния вид. Излага аргументи, че наложената мярка е съобразена с принципа за съразмерност и целите, регламентирани в чл. 22 от АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Комплекс Кредо“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Д. Агова, в писмено становище и в с.з. чрез процесуалния представител адв.В. Атанасов оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София Област е била ЗНПАМ № ФК-С702-0036727/14.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Комплекс Кредо“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ресторант в комплекс Кредо, находящ се в с. Трудовец, община Ботевград, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Фактическо основание за издаване на Заповедта е осъществена проверка в търговския обект на 27.09.2020 г., при която е извършена контролна покупка от приходните органи на кафе и вода на обща стойност 4,60 лв., заплатени в брой, като не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от собственика на обекта. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. Прието е от решаващата инстанция, че въпреки че за контролната покупка не е издаден фискален бон, с което е изпълнен фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, определеният срок на мярката се явява явно несъразмерен спрямо извършеното нарушение, като е налице нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, както и несъответствие с чл. 22 от ЗАНН. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Само формално в Заповедта е посочено, че „продължителността на срока на ЗПАМ е съобразена с вида дейност, осъществявана в обекта – ресторант, както и големината на търговския обект, както и с неговото местонахождение“, като в действителност не е извършена преценка кое конкретно е мотивирало органът да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между 30 нормативно предвидени възможности. Не е съобразено обстоятелството, че нарушението се явява първо, данъчно задълженият субект няма задължения към бюджета, т.е. всичко това налага извод, че не е налице необходимост от промяна в начина на извършване на дейността, каквито аргументи се излагат в касационната жалба. Поради това, от една страна, издадената заповед се явява немотивирана в частта за срока на определената мярка, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, а от друга – определеният срок се явява явно несъразмерен спрямо охраняваните обществени отношения и допуснатото нарушение, в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК, както правилно е постановил и административният съд. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такива се дължат на ответната страна в размер на 300 лева, изплатен адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за неговата прекомерност – в случая е определен в минимума, дефиниран в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който размер е претендирано присъждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456/19.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1203/2020 г. по описа на Административен съд София област. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Комплекс Кредо“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бисерка Цанева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Василка Шаламанова /п/ Христо Койчев