Определение · № 3626/2022 · дело 9213/2021

По дело 9213 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3626 София, 15.04.2022 Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГЕОРГИ КОЛЕВ по адм. дело № 9213/2021 Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Винтерко - Бг" ЕООД гр. София, чрез пълномощника му срещу протоколно определение № 138 от 23.06.2021 г., постановено по адм. д. № 537/2021 г. по описа на Административен съд София – град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на "Винтерко - Бг" ЕООД против заповед № РА-50-451/05.06.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за план за застрояване на УПИ I-2682 „за офиси, хотел, магазини и п.г.“, кв. 143, м. „Кръстова вада – обслужващи обекти на Околовръстен път“, район „Витоша“, с предвиждане на ново средноетажно застрояване, съгласно приложения проект и без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица. С обжалваното определение жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство е прекратено. Съдът е приел, че жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ и няма правен интерес да оспорва заповедта. Така постановеното определение е правилно. Кръгът на заинтересованите лица с право на жалба срещу акт като оспорения се определя в чл. 131 от ЗУТ. Това са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионери според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени и кои са непосредствено засегнатите имоти. Хипотези в тази разпоредба са относими за имоти, предмет на устройствения план и за съседни имоти, в посочените от закона случаи. По делото не е спорно, че имотът, по отношение на който дружеството жалбоподател е заявило вещни права, се явява съседен за имота - предмет на плана. При това положение жалбоподателят разполага с правен интерес да оспорва процесното решение, ако имота му се включва в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването му, ако се променя предназначението на имота - предмет на плана или при намалени отстояния спрямо неговия имот, за което по делото няма никакви данни да е налице. Липсват данни и имота да попада сред имотите визирани в чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ в действащата редакция. В случая, както правилно е приел и административният съд, не е налице нито една от посочените в чл. 131, ал. 2 от ЗУТ предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес от оспорване на заповедта. Това е потвърдено и от назначените по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила не е уважил искането за повторна съдебно-техническа експертиза. И двете назначени и изслушани от съда експертизи са отговорили на поставените от жалбоподателя въпроси подробно, компетентно, обосновано, като са стигнали до еднозначен извод относно липсата на намалени отстояния. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК приложима по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК сочи, че при оспорване на заключението на вещото лице, съдът може (а не е длъжен) да назначи друго или повече вещи лица т.е. допускането на нова или разширена експертиза е предоставено на преценката на съда, като критериите за тази преценка са ясно и точно посочени в чл. 201 ГПК - дали заключението е пълно, ясно и обосновано и дали възниква съмнение относно неговата правилност. В случая съдът е приложил именно тези критерии и е стигнал до правилния извод за неоснователност на искането за повторна експертиза. Наличието на правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно, като липсата й води до недопустимост на оспорването, както законосъобразно е приел и административния съд. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение № 138 от 23.06.2021 г., постановено по адм. д. № 537/2021 г. по описа на Административен съд София – град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Колев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Севдалина Червенкова /п/ Стефка Кемалова