Решение · № 3621/2022 · дело 640/2022

По дело 640 / 2022 РЕШЕНИЕ № 3621 София, 15.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ЧАКЪРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДИМИТРОВ МАРИЯ НИКОЛОВА при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Рая Бончева изслуша докладваното от председателя ДОНКА ЧАКЪРОВА по адм. дело № 640/2022 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Форумтранс България“ЕООД против решение №1764/11.11.2021 г., постановено по адм. д. 749/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде отменена. Подборни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и в пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски. Ответникът министърът на земеделието оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение №1764/11.11.2021 г., постановено по адм. д. 749/2021 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на „Форумтранс България“ ЕООД срещу Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В диспозитива на съдебното решение не е конкретизирана частта от административния акт, която е оспорвана от „Форумтранс България“ЕООД, но от мотивите е възможно да се приеме, че предмет на съдебен контрол е само частта, с която извън одобрения окончателен специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ са останали изцяло или отчасти площите на пет, заявени от „Форумтранс България“ЕООД, парцела, а именно: З.ЗЗха от БЗС № 36938-236-10-1; 2.98ха от БЗС № 36938-236-15-1; 0.16ха от БЗС № 36938-236-16-1; 0.71ха от БЗС № 36938-236-8-1 и 0.65ха от БЗС № 36938-236-9-1, находящи се в землището на с.Кирово, общ. Средец, Обл. Бургас, но и при това описание съдът не е съвсем прецизен в индивидуализацията на спорните площи. При анализа на събраните по делото доказателства, съдът обсъжда общо само ФБл (физически блок) 36398-236, при което дори да се приеме, че е допусната техническа цифрова грешка, не се отчита различието между специализираните слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Въпреки този обобщен подход, административният съд е приел за установено, че оспореният акт е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон, при допусната нарушение на административно производствените правила, което обаче не е съществено. Първоинстанционният съд е посочил, че кредитира заключението на двете вещи лица, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на съдебния акт като потвърждаващо констатациите в протокола от специализираната проверка за правилно определяне на допустими и недопустими за подпомагане площи, независимо, че съдебните експерти изрично посочват, че липсва подобно записване в протокола от теренната проверка. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че съдът е обосновал правни изводи без да е установил непротиворечиво и ясно фактическата обстановка по спора. Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че кредитира заключението на вещите лица и обясненията им в съдебно заседание, след което е възпроизвел част от съдържанието на експертизата, но не е формирал собствени фактически констатации – липсва ясна и непротиворечива индивидуализация на частите от Заповед №№ РД 09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, които са предмет на оспорване – площите, които са останали извън окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ са описвани общо като неясни и неизмерени части от ФБл 36398-236, независимо от наличието на по-конкретни данни за тях (З.ЗЗха от БЗС № 36938-236-10-1; 2.98ха от БЗС № 36938-236-15-1; 0.16ха от БЗС № 36938-236-16-1; 0.71ха от БЗС № 36938-236-8-1 и 0.65ха от БЗС № 36938-236-9-1). В мотивите на съдебното решение са използвани като взаимозаменяеми понятия (площи, ФБл, парцел), които имат различно съдържание и значение, употребявани са изрази, лишени от смисъл – (точки, определени като недопустими) и са цитирани правни норми без да е конкретизирано коя от хипотезите в тях е съдът приема за приложима за случая и какви конкретни факти, обосновават подобен правен извод. Въпреки липсата на яснота относно приетото от съда като основание за изключване на неясно определени площи от специализирания слой „Площи,, допустими за подпомагане“, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 172а от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преенката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането какво приема за установено въз основа на тях. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Единственото конкретно обсъждане в съдебното решение е по повод твърдението на „Форумтранс България“ЕООД за допуснато нарушение на администартивнопроизводствените правила, при което АС-Бургас се е съобразил с установената съдебна практика, че присъствието на земеделския стопанин при извършване на теренните проверки не е задължително, за да мотивира извод, че липсата на редовното уведомяване за тяхното провеждане не съставлява основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл основните оплаквания в касационната жалба са неоснователни, но при новото разглеждане на спора, решаващият съд, след изясняване на делото от фактическа страна с формиране на собствени фактически установявания, трябва да съобрази доколко действително допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила се е отразило върху съдържанието на оспорения административен акт, за да прецени неговия характер по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Допуснатото нарушение при постановяване на съдебното решение е особено съществено поради забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, поради което касационната инстанция не разполага с възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон, респективно да разгледа по същество останалите доводи на страните по същество на спора. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери и правилността на оспорения административен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1764/11.11.2021 г., постановено по адм. д. 749/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас съобразно изложените мотиви в настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Донка Чакърова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Емил Димитров /п/ Мария Николова