Определение · № 3698/2022 · дело 11080/2021

По дело 11080 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3698 София, 18.04.2022 Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА МАРТИН АВРАМОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРТИН АВРАМОВ по адм. дело № 11080/2021 Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 166, ал. 3 АПК. Я. Димов обжалва Определение № 2004/11.10.2021 г. по адм. дело № 2383/2021 г. на Административен съд - Бургас в частта, с която е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-670/16.09.2021 г. на кмета на община Царево, нареждаща, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗУТ, премахването на поставени без разрешение в нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ „24 бр. дървени навеси, с разположени под навесите каравани; метален павилион, павилион за магазин, 1 бр. бутка от PVC дограма, 1 бр. каравана на паркинг и търговски обект – заведение за хранене, разположен в южната част на имота“, находящи се в поземлен имот с идентификатор 10094.36.147, землището на [населено място], м. „Край морето“, община Царево. Ответникът - кметът на община Царево, е депозирал възражение, с което поддържа становище за неоснователност на частната жалба и претендира разноски. Частната жалба е недопустима. Атакуваното определение е постановено в производство, образувано по повод на оспорване на заповед за премахване на преместваеми обекти. Решенията, с които съдът се произнася по законосъобразността на индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, са окончателни – чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ. Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт – чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, притежава акцесорен характер. То е предпоставено от висящността и допустимостта на главното производство по оспорването на заповедта и следва неговата съдба. При установеното с чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ изключение от принципа по чл. 131 АПК на двуинстанционност на съдебните производства по кодекса, окончателността на крайния акт в основното производство обуславя съответна необжалваемост и на определението по спиране на изпълнението на административния акт, след като то е постановено от инстанцията, компетентна да се произнесе с окончателен съдебен акт. Разрешението произтича по аргумент за по-силното основание и от еднаквостта на инстанционния контрол спрямо съдебните актове, постановявани в производство, което се развива пред една и съща инстанция. Изключение съществува само за преграждащите развитието на делото актове – чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, между които обжалваното определение в оспорената му част не попада. Правомощието на административния съд да реши по окончателен начин въпроса за законосъобразността на административния акт включва в себе си и самостоятелната преценка на съдебната инстанция дали актът трябва да бъде изпълнен преди приключването на делото по оспорването му. Допустимостта на настоящото производство не може да се основе и на изрично уредената обжалваемост на определението по чл. 166, ал. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 166, ал. 3 АПК се намира в Глава десета на кодекса, регламентираща оспорването на административни актове пред първата инстанция. Приложимостта й предполага произнасяне по искане за спиране на изпълнението от първоинстанционен съд, разглеждащ оспорване на акт, който е предмет на проверка в двуинстанционно съдебно производство в съответствие с правилото по чл. 131 АПК. Приемането на противното виждане би разширило неоправдано инстанционната проверка по отношение на съдебен акт по съпътстващ главното производство въпрос при отсъствието на подобна възможност за самия акт по съществото на спора. Предпоставките за разглеждане на частната жалба подлежат на отделна обективна преценка от тричленния състав на ВАС, подчиняваща се на разпоредбите на АПК за обхвата на съдебните актове, за които е допустим контрол по реда на чл. 229 и следв. от кодекса. Затова указанието в определението, че то може да бъде обжалвано, не се отразява на съществуването на заявеното право на оспорване. Изложеното мотивира оставянето без разглеждане на частната жалба и прекратяването на образуваното по нея производство на основание чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 АПК. Процесуалният етап от развитието на делото изключва дължимостта от произнасяне на ВАС по искането на ответника за присъждане на разноските в настоящото производство. Този въпрос ще бъде решен от първоинстанционния съд – арг. чл. 226, ал. 3 вр. чл. 236 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Я. Димов срещу Определение № 2004/11.10.2021 г. по адм. дело № 2383/2021 г. на Административен съд - Бургас в частта, с която е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-670/16.09.2021 г. на кмета на община Царево. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 11080/2021 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Радкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Анелия Ананиева /п/ Мартин Аврамов