Решение · № 3666/2022 · дело 10028/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 3666
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 10028/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 10028 / 2021 РЕШЕНИЕ № 3666 София, 18.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар Венета Василева и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от съдията АНЕЛИЯ АНАНИЕВА по адм. дело № 10028/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадено от: 1. „Венид“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, чрез адв. Стойков като процесуален представител и 2. Главния архитект на община Несебър, чрез пълномощника си адв. Дамянова, против решение № 1039 от 13.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1276/ 2020 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което обявена нищожността на разрешение за строеж № 317/05.12.2019 г., издадено от главния архитект на община Несебър. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяван на друго по същество, с който да се отхвърли подаденият срещу разрешението за строеж протест. Касаторите претендират присъждане направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на касационните жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. С обжалваното решение, по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас, административният съд прогласява нищожността на разрешение за строеж (РС) № 317/05.12.2019 г., издадено от главния архитект на Община Несебър, с което на „Венид“ ЕООД е разрешено строителство на комплекс „Венид еко вилидж“ – жилищни сгради и хотел, етапно строителство, първи етап - 36 бр. къщи, подетап къща 2.3 със застроена площ 65,50 кв. м. и РЗП – 151 кв. м., в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 11538.15.156 по КК на гр. Свети Влас, местност „Касада“. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ, в предписаната писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при тежна материална незаконосъобразност, обуславяща неговата нищожност. Като се позовава на приетите заключения на основна и допълнителна съдебно-геодезическа експертиза, съдебно-техническа и съдебно-екологична експертизи, достига до извод за допуснато изключително грубо нарушение на чл. 148, ал. 8, изр. 2 ЗУТ поради липсата на базова предпоставка за издаване на протестираното РС, а именно влязло в сила решение по ОВОС за частта от поземления имот, попадаща в проектозоната „Емине-Иракли“ на основание чл. 92, т. 1 ЗООС. На следващо място съдът приема, че РС като подетап от строителството на етап I „Източна жилищна група“, е постановено без никакво правно или фактическо основание, тъй като за същия ПИ вече има издадени и действащи три разрешения, с които е предвидено строителство в максимално допустимите параметри на устройствените показатели, заложени с изменения ПУП от 2012 г. Излага съображения, че след като в ЗУТ няма процедура по отказ на адресата от вече издадено и влязло в сила РС, нито е предвидана възможност за денонсирането му, главният архитект на общината няма юридическо основание да преурежда мълчаливо правата и задълженията, възникнали от него, докато продължава правното му действие, с изключение на изрично предвидените хипотези по чл. 154 ал. 5 ЗУТ, какъвто настоящият случай не е. Според съда с издаване на протестираното РС и сходните такива за първия етап на строителството на комплекса административният орган грубо нарушава предвижданията на ПУП за имота като създава фактическа, а не правна възможност за едновременното му застрояване и със сградите, предвидени по предходните РС от 2014 г., с което са нарушени изискванията на действащия ПУП по смисъла на чл. 152, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По тези съображения съдът намира подадения протест за основателен по изложените в него две групи аргументи, поради което прогласява нищожността на протестираното строително разрешение. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: В протеста на прокурора в Окръжна прокуратура Бургас, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство, са изложени доводи за нищожност на РС № 317/05.12.2019 г. на главния архитект на община Несебър поради допуснати съществени и тежки нарушения на процедурата по неговото издаване, относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Административният акт е нищожен, когато е засегнат от особено тежък порок, който не позволява същият да породи целеното от издателя действие. При съобразяване на посочения критерий съдебната практика определя за нищожни актовете, издадени от некомпетентен орган, когато са постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Настоящият състав приема, че в случая посочените условия не са изпълнени, поради което не споделя заключението на съда за постановяване на административния акт при допуснати изключително тежки нарушения на материалния закон. Правилно е заключението, че протестираното РС е валиден акт, издаден от компетентен орган съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Спазена е предвидената писмена форма съгласно чл. 148, ал. 9 ЗУТ във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, поради което не може да се изведе извод за липса на волеизявление на органа, съставляващо основание за неговата нищожност. Законосъобразно е прието от съда, че не са допуснати съществени нарушения на регламентираната процедура по издаване на административния акт. С протестираното РС № 317/05.12.2019 г. на главния архитект на Община Несебър, на „Венид“ ЕООД е разрешено строителство на комплекс „Венид еко вилидж“ – жилищни сгради и хотел, етапно строителство, първи етап - 36 бр. къщи, подетап къща 2.3 в ПИ с идентификатор 11538.15.156 по кадастралната карта на гр. Свети Влас, строеж пета категория, въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект. С административната преписка е представено писмо изх. № 208/13.01.2012 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас, съгласно което промяната на възложителя и промяната на показателите за застрояване не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и няма вероятност от въздействия върху най-близко разположената защитена зона „Емине” от мрежа Натура 2000, поради което не следва да се провежда процедура по реда на глава втора или трета от същата. Посочено е, че предвиденото изменение по реализация на плана не може да бъде отнесено към приложение № 1 и № 2 по чл. 92 и чл. 93 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), което да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда и не подлежи на регламентираните с глава шеста от ЗООС процедури по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка въздействието върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или задължителна оценка на въздействието върху околната среда, както и на процедури по реда на глава втора от наредбата на ОС. Според заключението на съдебно-техническата експертиза с разрешението за строеж се усвоява малка част от определените устройствени показатели по действащия подробен устройствен план (ПУП) – план за застрояване (ПЗ), одобрен със заповед № 7/18.01.2012 г. на кмета на община Несебър и не се допуска несъответствие с предвижданията за имота. Разрешеното с предходни РС № 481-483/2014 г. е за обекти от четвърта категория – средноетажно застрояване, а по протестираното РС е за обект от пета категория – нискоетажна жилищна сграда. Не се спори, че в случая е издадена виза за проектиране от 22.10.2019 г., в която са посочени одобрените показатели по действащия ПУП – ПЗ. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява още, че североизточната част на ПИ 11538.15.156, съответно процесният строеж, предмет на протестираното разрешение за строеж, попада в защитена зона BG0001004 „Емине – Иракли“ и е изцяло извън защитена зона BG0002043 „Емине“. При тези данни настоящият състав приема, че в случая инвестиционното предложение на „Венид” ЕООД за изграждане на „Венид Еко Вилидж” като жилищен комплекс от еднофамилни къщи и хотел, попада в обхвата на т. 10, б. „б“ от приложение № 2 към чл. 93, ал. 1 т. 1 ЗООС - инфраструктурни инвестиционни предложения за урбанизирано развитие, вкл. строителство на търговски центрове и паркинги. За него се изисква преценка на необходимостта от извършване на ОВОС съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС, вкл. и по отношение на вероятната степен на отрицателното въздействие на инвестиционното предложение върху защитената зона „Емине-Иракли” предвид частичното попадане на имота, в който е разрешено строителството в нея. По делото освен това е установено, че имотът не попада в регулационните граници на гр. Свети Влас въпреки конкретното му предназначение по ПУП-ПЗ за жилищно строителство. С оглед това инвестиционното предложение, представляващо изграждане на комплекс от еднофамилни къщи и хотел е в обхвата и на т. 12 - „Туризъм и отдих”, б. „в“ от приложение № 2 ЗООС - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпътстващи дейности, невключени в приложение № 1. И в двете хипотези за инвестиционното предложение се изисква преценка за необходимостта от извършване на ОВОС съобразно чл. 93 ЗООС във вр. с чл. 31, ал. 4 ЗБР. По делото не се установява това да е направено. Предмет на преценка е единствено първоначално изготвеният ПУП-ПЗ за имот 11538.15.156, като с решение № БС-218-ЕО/25.07.2007 г. на директора на РИОСВ - Бургас е дадено заключение да не се извършва екологична оценка, както и предвиденото негово изменение относно устройствената зона и показатели за застрояване съгласно писмо изх. № 208/13.01.2012 г. на същия орган. Затова новото инвестиционно предложение на „Венид” ЕООД неправилно е изключено от обхвата на приложение на процедурата за преценка необходимостта от извършване на ОВОС по чл.93 ЗООС. Нарушени са нормите на чл. 31, ал. 1 и ал. 4 ЗБР. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ (в относимата редакция, ДВ, бр. 82/2012 г., в сила 26.11.2012 г.) инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, и съответствие на инвестиционния проект с условията в тези актове. Съобразно трайната съдебна практика несъобразяването с действащото екологично законодателство е основание съответните одобрени строителни книжа, включително и разрешението за строеж, да бъдат отменени като незаконосъобразни, възможността за което в случая е преклудирана, но не може да обоснове тяхната нищожност. Това е така, защото непредставянето на влязъл в сила акт по ЗООС или ЗБР обуславя извод за липсата на елемент от фактическия състав на разрешението за строеж - чл. 143, ал. 1, т. 4 (отм., действащ към датата на издаването му) и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Като последица това би довело до неговата унищожаемост поради нарушение на материалния закон, дори и инвестиционното предложение да попада в обхвата на чл. 92, т. 1 във вр. с приложение №1, т. 24, б. „б“ ЗООС. В случая протестираното РС не е засегнато от порока нищожност, както неправилно приема съдът, тъй като не поражда нетърпими от правния ред последици. Действително е налице нарушение на чл. 148, ал. 8, изр. 2 ЗУТ, но приложимите разпоредби не предвиждат изначална недопустимост на строеж от вида и с местоположението на разрешения. ЗООС и ЗБР не изключват възможността за строителство в защитени зони след провеждане на регламентираните в тях процедури. Отделно от това липсата на влязъл в сила акт по специалните закони не може да обуслови извод за толкова тежък порок до степен на невъзможност да се издаде разрешението за строеж поради противоречие с нормите, уреждащи отделните елементи от неговия фактически състав. Затова нарушаването на изискването на посочените разпоредби е основание одобрените и съгласувани строителни книжа да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и да бъдат обявени за нищожни. Настоящият състав не споделя извода на съда и по отношение на втория довод в протеста на прокурора за това, че РС е издадено въпреки наличието на действащи за същия поземлен имот разрешения, с които е предвидено строителство в максимално допустимите възможности, предоставени от устройствените показатели по приетия ПУП - ПЗ. При изложени принципно правилни съображения в обжалваното решение относно фазите на производството по издаване на разрешение за строеж и характера на този административен акт е изведен неправилен извод за наличие на предпоставки, обуславящи неговата нищожност в хипотезата на незагубили правното си действие предходни строителни разрешения за същия имот. Основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на ПУП. Противоречието с него на издадените строителни книжа обуславя тяхната незаконосъобразност. Само в случаите на констатирани съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице основания за прогласяването им за нищожни. В конкретната хипотеза е установно, че процесното разрешение за строеж съответства на предвижданията на действащия за имота ПУП - ПЗ от 2012 г. Не е налице и промяна на характера на застрояването. Разрешеното строителство е в съответствие с устройствените показатели за имота. Обстоятелството, че е определена по-малка височина на сградата – 10 м., не означава промяна на одобрените такива, нито води до промяна на характера на застрояването - средно, след като предвиденото е под, а не над заложените по чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ нормативни изисквания. Правилно е прието, че в случая са издадени предходни три разрешения за строеж - № 481/27.11.2014 г., № 482/27.11.2014 г. и № 483/27.11.2014 г., които са влезли в сила и не са изгубили своето правно действие към момента на издаване на процесното РС. От съда обаче не е съобразено, че същото е с предмет обект в жилищен комплекс „Венид Еко Вилидж” - жилищни сгради и хотел - етапно строителство, I -етап - 36 броя къщи, за подетап - къща 2.3. Този строеж е различен от обектите, предмет на предходно издадените на възложителя „Венид” ЕООД такива. Данните по делото сочат, че разрешение за строеж №481/27.11.2014 г. е за строителство в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас на жилищни сгради от 1 до 5, разрешение за строеж № 482/27.11.2014 г. - на жилищни сгради от 6 до 9, сграда 10А и сграда 10Б и разрешение за строеж № 483/27.11.2014 г. - на жилищни сгради от 11 до 13, с влючени в тях самостоятелни апартаменти, всички с предвидено средно застрояване. Установено е, че на 11.10.2019 г. от „Венид” ЕООД е подадено заявление до главния архитект на Община Несебър, с което се отказва от трите разрешения за строеж поради промяна на инвестиционните си намерения, като предвижда изграждане в имота на двуетажни къщи с площ около 200 кв. м., които в конструктивен и архитектурен план са напълно несъвместими и несъответстващи с одобрените до момента инвестиционни проекти. От обяснителната записка към част „Архитектура” на съгласувания технически проект, въз основа на който е издадено протестираното разрешение за строеж, е видно, че се касае за проектиране на част от бъдещ комплекс „Венид Еко Вилидж”, който е с изцяло друга концепция, различна от предходното инвестиционно намерение на дружеството. Това е наложило и изработване на нов инвестиционен проект и издаване на нови разрешения за строеж вместо изменението им по реда на чл. 154 ЗУТ. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че новопредвиденият строеж на къща 2.3 не съвпада като конфигурация/ разположение, височина и параметри с обекта по предходното РС № 481/2014 г. При тези факти следва да се приеме, че с протестираното РС, както и с тези, предмет на други съдебни производства, на които се позовава съдът, не се създава нито фактическа, нито правна възможност за едновременното застрояване със сградите по всички издадени такива за имота, в резултат на което да се превишат устройствените показатели по действащия ПУП - ПЗ. Направеният в обратна насока извод е неправилен. Според настоящия състав отказът от възникнали права въз основа на благоприятстващ адресата акт е допустим. Стабилитетът на влязлото в сила РС съгласно чл. 156, ал. 8 ЗУТ защитава правата на възложителя спрямо интересите на третите заинтересовани лица. От волята на адресата на акта зависи дали да реализира вече разрешеният строеж или да заяви нови инвестиционни намерения в случай, че те са съществено различни от предходните и несъвместими с тях. В този смисъл не е налице единствено възможността по чл. 154, ал. 6 ЗУТ. Тази хипотеза е приложима при промяна на инвестиционните намерения по отношение на същия строеж, когато измененията в одобрения инвестиционен проект са в обхвата на конкретно посочени съществени отклонения. Настоящият случай не е такъв предвид коренно различната концепция на възложителя по отношение на вече разрешените строежи. Приемането на обратното би означавало възможността за ново строителство да е допустима единствено след изтичане действието на вече издадени РС, каквато не е целта на закона. По тези съображения възражението на касаторите, че с процесното разрешение за строеж не се преуреждат въпроси, които са били регламентирани с предходните три разрешения за строеж, е основателно. Ето защо, съдът неправилно приема наличието на основания за нищожност на административния акт поради тежка материална незаконосъобразност до степен, отразяваща се върху правните му последици. Посоченото от подателя на протеста и настоящ ответник решение по адм. дело № 4725/2021 г. на Върховния административен съд касае друга хипотеза, различна от настоящата. Мотивите на съдебния акт сочат на пълна идентичност в обекта, предмет на влязлото в сила предходно и последващото строително разрешение, поради което в този случай в правния мир остават два акта с еднакво съдържание, визиращи построяването на един и същи строеж. По изложените съображения касационните жалби се явяват основателни. Обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по същество, с което протестът на прокурора от Окръжна прокуратура – Бургас срещу разрешение за строеж № 317/05.12.2019 г. на главния архитект на Община Несебър, с искане за обявяване на нищожността му, да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора и предвид своевременно заявените претенции за присъждане на разноски, Окръжна прокуратура – Бургас следва да заплати на касаторите такива съобразно представените доказателства за дейъствителното им извършване, както следва: на „Венид“ ЕООД в размер на 2920 лева, от които 370 лева – внесена държавна такса за касационното производство, 850 лева – заплатени депозити за вещи лица за приетите в първоинстанционното производство експертизи и 1700 лева – адвокатски възнаграждения за двете инстанции (1000 лева за първата и 700 лева за касационната инстанция) и на община Несебър в размер на 670 лева, от които 70 лева - внесена държавна такса за касационното производство и 600 лева – адвокатско възнаграждение за първата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1039 от 13.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1276/ 2020 г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна прокуратура – Бургас срещу разрешение за строеж № 317/05.12.2019 г., издадено от главния архитект на Община Несебър, с искане за обявяване на неговата нищожност. ОСЪЖДА Окръжна прокуратура – Бургас да заплати на „Венид“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] направените по делото разноски в размер на 2920 (две хиляди деветстотин и двадесет) лева. ОСЪЖДА Окръжна прокуратура – Бургас да заплати на община Несебър направените по делото разноски в размер на 670 (шестстотин и седемдесет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Радкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Анелия Ананиева /п/ Стефка Кемалова
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026