Определение · № 3924/2022 · дело 3487/2022

По дело 3487 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3924 София, 21.04.2022 Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията БИСЕР ЦВЕТКОВ по адм. дело № 3487/2022 Производството е по реда на гл. ХІІІ от АПК. Образувано е по частна жалба на „Ценов 2333“ ЕООД, представено от адв. Станчев, срещу определение № 1552/24.02.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 843/2022 г. Според жалбоподателя неправилно е отречено правото му на достъп до съд по жалбата срещу оспорения от него акт на митнически орган, тъй като има правен интерес от търсената защита, обусловен от твърдението му да е собственик на акцизните стоки – 1 190 кашона цигари, макар и да не е адресат на акта, след като с него се нарежда унищожаване на цигарите и от това дружеството търпи имуществени вреди. Иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна по частната жалба – директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ отрича основателността на жалбата, като споделя решаващите изводи на първостепенния съд за липса на предмет на съдебното производство и навежда доводи за просрочие на първоинстанционната жалба. Като съобрази доводите на частния жалбоподател и след проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът прие за установено следното: Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на „Ценов 2333“ ЕООД срещу заповед № ЗТД-1000-80/10.02.2021 г. на директора на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“. С обжалваното определение, съдът е приел, че липсва предмет на съдебен контрол, тъй като заповедта на началника на митницата не представлява индивидуален административен акт, а е вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, който е извън обхвата на съдебния контрол по кодекса. Заповедта имала за адресати служители на ТД Южна морска във връзка с тяхната работа. Тя не съдържала властническо волеизявление, от което да възникват права или задължения за оспорващия, поради което той не бил адресат на заповедта. Дори да се приемело за установено жалбоподателят да е собственик на стоките, то правото му на собственост не се засягало пряко от обжалваната заповед, а той бил пропуснал да се защити по реда на чл. 197 и сл. АПК срещу писмо изх. № 32-281485/28.09.2020 г. на митническия орган, с което е отказано разглеждането на искането му. Определението е правилно по резултата си. Оспорената пред АССГ заповед на директора на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“ съдържа нареждане до длъжностни лица от същото териториално структурна звено на агенцията да извършат унищожаване на изоставени в полза на държавата акцизни стоки – 1 190 кашона цигари марка „Prezident gold 84 mm“ с указания за начина на унищожаването и неговото удостоверяване. Правилен е изводът на административният съд, че заповедта не притежава характеристиките на индивидуален административен акт. В нея липсва разпоредителна част, с която да се създават права или задължения, респ. да се засягат права, свободи и законни интереси на конкретен адресат. Създадените задължения са за длъжностни лица, които са в отношение на субординация с издателя на акта, поради което е основателно търсеното от съда отнасяне към обективните предели на действие на АПК по чл. 2, ал. 2, т. 3 от кодекса. Пропуск на съда е да обсъди предмета на оспорения акт в контекста на твърдението на жалбоподателя да е притежател на правото на собственост върху стоките, чието унищожаване е разпоредено от митническия орган. Това твърдение е за съществуването на право засегнато от правния спор – в случая за предпоставките за унищожаване на вещите и за законосъобразността на акта, с който е наредено унищожаването. Несъмнено унищожаването е несъвместимо с упражняването на правото на собственост, което сочи на засягане с акта на законния интерес на претендиращия собственик, обуславя правния му интерес от търсената защита и прилагането на изключението in fine от ограничението по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Основателен е доводът на ответника по частната жалба за преклудирано право на достъп до съд с оспорването на заповед № ЗТД-1000-80/10.02.2021 г. на директора на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“. Актът на митническия орган се съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Предвид нередовността на съобщаването е приложим удълженият срок за съдебно оспорване по чл. 140, ал. 1 АПК. Заповедта е съобщена надлежно на 21.07.2021 г. с писмо рег. № 32-222113/12.07.2021 г. и срокът за обжалването ѝ е изтекъл на 21.09.2021 г., а жалбата е постъпила пред ненадлежния Адм. съд Бургас на 12.01.2022 г. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното определение. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1552/24.02.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 843/2022 г. Определението не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йордан Константинов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Бисер Цветков /п/ Петя Желева