Определение · № 4116/2022 · дело 762/2022

По дело 762 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4116 София, 03.05.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА по административно дело № 762 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Хънтър“ ООД срещу решение № 798/01.11.2021 г., постановено по адм. д. № 1353/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Хънтър“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001319004234-091-001/04.08.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на „Хънтър“ ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. в размер на 1800 лв. и начислени лихви в размер на 847, 68 лв.; за данъчен период от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. в размер на 440 лв. и начислени лихви в размер на 196, 07 лв.; за данъчен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г., в размер на 2550 лв. и начислени лихви в размер на 1114, 36 лв.; за данъчен период от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г., в размер на 2666 лв. и начислени лихви в размер на 1119, 82 лв.; за данъчен период от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г., в размер на 2000 лв. и начислени лихви в размер на 630, ЗЗ лв.; за данъчен период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., в размер на 372 лв. и начислени лихви в размер на 137, 74 лв.; за данъчен период от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на ЗЗ57, 50 лв. и начислени лихви в размер на 1210, 66 лв.; за данъчен период от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. в размер на 109, 70 лв. и начислени лихви в размер на ЗЗ, 43 лв.; за данъчен период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. в размер на 322, 98 лв. и начислени лихви в размер на 98, 43 лв.; за данъчен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. в размер на 1625 лв. и начислени лихви в размер на 435, 17 лв.; за данъчен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 6450 лв. и начислени лихви в размер на 1671, 76 лв.; за данъчен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. в размер на 380 лв. и начислени лихви в размер на 85, 82 лв.; за данъчен период от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. в размер на 300 лв. и начислени лихви в размер на 65, 17 лв.; за данъчен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. в размер на 1936, 27 лв. и начислени лихви в размер на 404, 50 лв.; за данъчен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 8025, 24 лв. и начислени лихви в размер на 1266, 31 лв.; за данъчен период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на 4420 лв. и начислени лихви в размер на 586, 92 лв.; за данъчен период от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. в размер на 39, 13 лв. и начислени лихви в размер на 4, 53 лв. Производството е образувано и по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив срещу решение № 798/01.11.2021 г., постановено по адм. д. № 1353/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта му, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001319004234-091-001/04.08.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на „Хънтър“ ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на 36ЗЗ, 58 лв. и начислени лихви в размер на 1495, 94 лв.; за данъчен период от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. в размер на 3690, 42 лв. и начислени лихви в размер на 1487, 56 лв.; за данъчен период от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г., в размер на 3858 лв. и начислени лихви в размер на 1521, 89 лв.; за данъчен период от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г., в размер на 1401, 60 лв. и начислени лихви в размер на 683, ЗЗ лв. по фактура 2165/28.09.2016 г.; за данъчен период от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 3250 лв. и начислени лихви в размер на 990, 43 лв.; за данъчен период от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., в размер на 673, 20 лв. и начислени лихви в размер на 197, 30 лв.; за данъчен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., в размер на 1590 лв. и начислени лихви в размер на 425, 80 лв. (по фактура 2517/28.11.2017 г.); за данъчен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. в размер на 6172, 59 лв. и начислени лихви в размер на 1289, 49 лв. (по фактури 2721/25.06.2018 г., 2728/29.06.2018 г.); за данъчен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. в размер на 251, 32 лв. и начислени лихви в размер на 46, 08 лв.; за данъчен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. в размер на 500, 58 лв. и начислени лихви в размер на 83, 80 лв.; за данъчен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 203, 28 лв. и начислени лихви в размер на 32, 08 лв. (по фактура 2890/18.12.2018 г., за данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. в размер на 203, 52 лв. и начислени лихви в размер на 30, 36 лв.; за данъчен период от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. в размер на 412, 44 лв. и начислени лихви в размер на 58, 32 лв.; за данъчен период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на 10107, 44 лв. и начислени лихви в размер на 1342, 16 лв. (по фактури 2963/05.03.2019 г., 2965/06.03.2019 г., 2969/14.03.2019 г.). В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. В касационната жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив“ се обосновават и допуснати неточности в диспозитива на съдебното решение, както следва: -относно м. 01.2019 г., съдът в мотивите на решението си приема, че ревизионния акт в частта за непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е законосъобразен, но в диспозитива на решението, ревизионният акт е отменен за този период. -относно м. 08.2017 г., съдът в мотивите на решението си приема, че частично ревизионният акт е законосъобразен по отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит, но в потвърдителната част на диспозитива на решението, произнасяне липсва. -за м. 07.2018 г., в мотивите на решението си съдът приема ревизионния акт за законосъобразен в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит, но в диспозитива на решението, произнасяне липсва. -за м. 06.2016 г. и м. 07.2016 г., в отменителната част на диспозитива на съдебното решение са посочени дължимите суми по ревизионния акт за тези периоди, а не размерът на отказаното право на данъчен кредит. -за м. 09.2016 г., ревизионният акт в частта за непризнат данъчен кредит е отменен частично, като лихвата по отменената сума следва да бъде 541, 22 лв., а не посочената от съда лихва в размер на 683, 33 лв., лихвата на потвърдената сума следва да е 772,28 лв., а не посочената от съда лихва в размер на 630, 33 лв. -за м. 06.2017 г., е отменена лихва с 30, 84 лв. по-малко от установената с ревизионния акт, но няма потвърдена сума за периода. -за м. 11.2017 г., с ревизионния акт не са начислени лихви, при съобразяване на обстоятелството, че установеният ДДС за внасяне е приспаднат от ДДС за възстановяване от м. 10.2017 г., и поради това дължимите лихви са отразени в следващ период. При съобразяване на това обстоятелство, лихвата на отменената от съда сума следва да се отнася за м. 12.2017 г., когато е начислена и е в размер на 412, 11 лв. (от 15.01.2018 г. до 04.08.2020 г.). По същия начин, за потвърдената сума лихвата следва да бъде 421, 18 лв. В срока за произнасяне настоящият съдебен състав констатира несъответствие между формираната действителна воля на съда в мотивите на съдебния акт и нейното външно изразяване в диспозитива му, т. е. налице са очевидни фактически грешки по смисъла на чл. 175 АПК, които следва да се отстранят преди произнасяне на настоящата инстанция по касационните жалби. С оглед изложеното следва да отмени определението, с което е даден ход на делото по същество, производството - да се прекрати, като делото се изпрати на Административния съд Пазарджик за отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешка в диспозитива на обжалваното решение. След произнасяне по реда на чл. 175 АПК делото следва да се върне на този състав на Върховния административен съд за произнасяне по подадените касационни жалби. Отделно от това следва да се има предвид, че касаторът директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив излага доводи за липсата на произнасяне по разноските, като в тази част касационната жалба е с характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за присъдените разноски. Компетентен да се произнесе по него е съдът, който го е постановил по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определението от 15.03.2022 г., с което е даден ход на делото по същество. ПРЕКРАТЯВА производство по адм. дело № 762/2022 г. по описа на Върховния административен съд. ИЗПРАЩА делото на Административен съд Пазарджик за отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешки в диспозитива на решение № 798 от 01.11.2021 г. по реда на чл. 175 АПК и за произнасяне по искането за изменението му в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, след което делото да се върне на този състав на Върховния административен съд за произнасяне по подадените от „Хънтър“ ЕООД и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив касационни жалби. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА