Решение · № 4032/2022 · дело 11051/2020

27 април 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
4032
Година на номера
2022
Дело №
11051/2020

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 11051 / 2020 РЕШЕНИЕ № 4032 София, 27.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на шести декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ РАЕВА по адм. дело № 11051/2020 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта (ДКХ/комисията) срещу Решение № 3813 от 13.07.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 2900/2020 г., с което е отменено нейно Решение № 47 от 25.03.2020 г., с което по отношение на „Еврофутбол“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище гр. София е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри онлайн за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за който е издадено Удостоверение № 000030-10324/02.08.2019 г. След измененията и допълненията на Закона за хазарта (ЗХ) от ДВ, бр. 69 от 2020 г. Държавната комисия по хазарта е заличена като касационен жалбоподател и като касационен жалбоподател е конституиран изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП). Касационният жалбоподател твърди, че временното отнемане на лиценза на „Еврофутбол“ ООД за организиране на хазартни игри е извършено законосъобразно, тъй като организаторът на хазартни игри е просрочил публични задължения в размер над 5 000 лв. и не е представил обезпечение в размер на главницата и лихвите. Намира за неправилен извода на съда за преюдициалност на производството по оспорване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 5 от 14.02.2020 г. на председателя на ДКХ предвид наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждането на административния орган за допускане на предварително изпълнение на същия АУПДВ. От предварителното изпълнение на АУПДВ обосновава извод, че организаторът на хазартни игри е просрочил изпълнението на публичните си задължения в размерите по горепосочения АУПДВ, представляващи неплатени в пълния дължим размер месечни вноски на държавна такса по чл. 30, ал. 3 ЗХ. Относно представеното към първоинстанционната жалба предложение за учредяване на залог върху цялото търговско предприятие на „Еврофутбол“ ООД касационният жалбоподател изразява становище, че е неотносимо към развилото се административно производство пред ДКХ и към предмета на спора, доколкото предложението е извън срока, предоставен от административния орган на дружеството за представяне на обезпечение. Отделно от това, касационният жалбоподател отбелязва, че от всички регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) обезпечителни мерки, с оглед на правомощията на ДКХ, в конкретния случай титулярят на лиценза е следвало да представи безусловна и неотменяема банкова гаранция. По тези съображения счита, че административният акт е издаден в съответствие с предпоставките на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, а изводът на съда за неговата незаконосъобразност почива на необосновани и вътрешно противоречиви мотиви. Моли съда да отмени решението и да постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – „Еврофутбол“ ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че съдът правилно е установил, че липсват просрочени задължения по АУПДВ № 5 от 14.02.2020 г. на председателя на ДКХ. Допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ не означава, че допълнително установените с този акт държавни такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ са ликвидни. Безспорно е, че посоченият АУПДВ е обжалван, като е образувано адм. д. № 2519/2020 г. по описа на Административен съд София-град, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Никъде в решението на ДКХ не е посочено в какво точно се изразява просрочието и коя е началната му дата. Допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ означава само, че в защита на публичния интерес съответният държавен орган, в случая НАП, може да пристъпи към принудително изпълнение върху установените, но неликвидни публични вземания. Твърди, че в оспорения административен акт не е посочен начален момент, от който се прилага процесната ПАМ, което е самостоятелно основание за отмяна на мярката. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Навежда доводи, че оспорването на АУПДВ не е пречка за временното отнемане на лиценза. Бъдещото решаване на спора относно публичните задължения на дружеството е без значение за настоящия спор. Временното отнемане на лиценза е принудителна административна мярка, която цели предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, като административният орган следва да действа възможно най-скоро от възникването на съответното основание. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба и подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е основателна. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е установил следното от фактическа страна: На 14.02.2020 г. с Акт за установяване на публично държавно вземане № 5 на председателя на ДКХ са установени задължения на „Еврофутбол“ ООД за такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ в размер на 261 164 891,80 лв. главница и 67 717 779,18 лв. лихви или в общ размер на 328 882 670,98 лв. На акта е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК. На 14.02.2020 г. ДКХ е започнала производство по отнемане на лиценза на „Еврофутбол“ ООД за организиране на хазартни игри онлайн за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета за срок от 3 до 6 месеца на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, за което на основание чл. 26, ал. 1 АПК на дружеството е изпратено уведомление изх. № 208 от 14.02.2020 г. Уведомлението е връчено на представител на дружеството на същата дата. С уведомлението административният орган е определил 7-дневен срок за представяне на обезпечение в размер на главницата от 261 164 891,80 лв. и лихвите от 67 717 779,18 лв. С Определение № 1496 от 21.02.2020 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2034/2020 г. е отхвърлена жалбата на „Еврофутбол“ ООД срещу разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 5 от 14.02.2020 г. на председателя на ДКХ. Това определение е оставено в сила с Определение № 3959 от 23.03.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3251/2020 г. На 24.02.2020 г. председателят на ДКХ е внесъл предложение до комисията за прилагане на ПАМ. На 25.03.2020 г. е издадено процесното Решение № 47 на ДКХ, с което на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗХ е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на лиценза на „Еврофутбол“ ООД за организиране на хазартни игри онлайн за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за който е издадено Удостоверение № 000030-10324/02.08.2019 г. Към първоинстанционната жалба е приложено предложение на „Еврофутбол“ ООД за обезпечение на установените публични държавни вземания с АУПДВ № 5 от 14.02.2020 г. – залог върху търговското предприятие на дружеството. Предложението е адресирано до министър-председателя на Република България, министъра на финансите, изпълнителния директор на НАП и председателя на ДКХ. Върху предложението има отбелязване за подаването му на същата дата, на която е постановено решението на ДКХ за временно отнемане на лиценза. В ДКХ предложението е входирано под № 1124 от 25.04.2020 г., а в НАП - под № 26-Е-289 от 25.03.2020 г. По делото няма доказателства за произнасяне по предложението от компетентен орган. Във връзка с предложеното обезпечение от процесуалния представител на изпълнителния директор на НАП пред първоинстанционния съд е представено единствено становище на директора на Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, което обаче е без дата и подпис, поради което не следва да бъде обсъждано. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът сочи, че наличието на публични задължения се установява от АУПДВ № 5 от 14.02.2020 г., който не е влязъл в сила и подлежи на предварително изпълнение съгласно влязло в сила разпореждане за допускането му. Приема, че фактът, че актът подлежи на предварително изпълнение означава само, че посочените в него публични задължения могат да бъдат събрани по реда на ДОПК от публичен изпълнител. От този факт обаче не следва, че тези задължения съществуват, защото безспорното им наличие се установява само с влязъл в сила АУПДВ. Процесният АУПДВ е предмет на оспорване по адм. дело № 2519/2020 г. по описа на Административен съд София-град, по което няма постановено решение. Съдът обосновава извод, че установени с невлязъл в сила АУПДВ публични задължения не могат да бъдат основание за временно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ. Съдът приема също така, че ДКХ няма правомощие да поиска от дружеството обезпечение на публичните му задължения преди същите да са установени с влязъл в сила акт. Едва при установяването им по безспорен начин, длъжникът има възможност да представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Същото се представя пред органа по изпълнение, т. е. пред публичния изпълнител, а не пред ДКХ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правното основание за издаване на обжалвания административен акт е чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ (в приложимата редакция преди изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.). Съгласно посочената разпоредба ДКХ прилага принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5 000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Следователно за издаване на акта е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. просрочени публични задължения в размер над 5 000 лв.; 2. да не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Неправилен е изводът на съда за липса на първата предпоставка. Неправилно е прието от съда, че процесната принудителна мярка може да се приложи само след влизане в сила на акта, с който са установени публичните задължения. За да е налице първата предпоставка, достатъчно е публичните задължения да са установени и изискуеми, т. е. да има издаден акт, с който са установени по основание и размер и да е настъпил техният падеж. Обжалването на акта, с който са установени, е правноирелевантно обстоятелство за решаване на спора, тъй като актът има предварително изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на неговия издател, което е било предмет на съдебен контрол по адм. д. № 2034/2020 г. по описа на Административен съд София-град, приключило с Определение № 1496 от 21.02.2020 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с Определение № 3959 от 23.03.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3251/2020 г. Доколкото към момента на прилагане на мярката няма влязло в сила съдебно решение, с което се отменя подлежащият на предварително изпълнение АУПДВ, административният орган правилно е приел, че установените с акта публични задължения са възникнали в тежест на титуляря на лиценза и са изискуеми. Относно втората предпоставка за издаване на акта съдът неправилно приема, че обезпечението следва да бъде представено от задълженото лице след влизане в сила на АУПДВ. Предвид допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ същият е годно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, поради което налагането на обезпечителни мерки не е задължително да се предхожда от влизането му в сила. Съгласно чл. 195, ал. 1 ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Във връзка с обезпечението на процесните задължения следва да бъде отбелязано, че актът, с който тези задължения са установени, се издава и подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая в съответния закон (ЗХ) не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК, съгласно която публичното вземане се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно следващата ал. 3 актът се обжалва също по реда на АПК. Изпълнението на този акт обаче е по реда на ДОПК. Съгласно чл. 92, ал. 3, изр. 1 ЗХ (в приложимата редакция преди изм. и доп. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение, държавни такси и лихви за забава подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обезпечението на тези задължения се извършва по същия процесуален ред – съгласно чл. 210, ал. 2 ДОПК компетентен орган е публичният изпълнител. При наличие на предварително изпълнение на АУПДВ издателят му е следвало да изпрати акта на публичен изпълнител за събиране на установените задължения по реда на ДОПК. В тази връзка съдът е следвало да изясни въпросите кога АУПДВ е изпратен за изпълнение на публичен изпълнител, кога е образувано изпълнителното производство, какви действия са предприети за изпълнението на АУПДВ, какви обезпечителни мерки са предложени, съответно наложени към момента на издаване на акта за временно отнемане на лиценза и изпратено ли е уведомление по чл. 221, ал. 6 ДОПК от публичния изпълнител до ДКХ. След установяване на тези факти съдът е следвало да обсъди оплакванията на жалбоподателя, свързани с обявяването на извънредното положение (актът за временно отнемане на лиценза е издаден след обявяването му), като прецени кои мерки от предвидените в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) са били приложими в настоящия случай и дали процесният административен акт е съобразен с тях. По делото е представена единствено справка относно наложените обезпечения към 23.06.2020 г. В справката се съдържат данни за съобщение за доброволно изпълнение изх. № С200022-048-0034984/21.02.2020 г. Самото съобщение не е приложено, като в справката няма данни какво е неговото съдържание и кога е връчено на адресата му. Съдът нито е обсъдил тази справка, нито е изискал допълнително доказателства за изясняване на горните въпроси. По делото липсва и възражението на организатора на хазартни игри, подадено във връзка с образуване на производството по временно отнемане на лиценза, съответно не е обсъдено от съда. Неизпълнението на задълженията на съда по чл. 152, ал. 4 и чл. 172а, ал. 2 АПК е довело до постановяване на решение, без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства и без да са обсъдени становищата на страните в тяхната цялост, с което е допуснато съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания в касационното производство настоящата инстанция е възпрепятствана да провери приложението на материалния закон. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото, като за тази цел събере необходимите доказателства и ги обсъди в съвкупност. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, предметът на съдебната проверка следва да обхване както посочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на административния акт, така и всички останали основания по чл. 146 АПК. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 3813 от 13.07.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 2900/2020 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението e окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Вачева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мирослава Георгиева /п/ Юлия Раева

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026