Решение · № 4010/2022 · дело 1463/2022

По дело 1463 / 2022 РЕШЕНИЕ № 4010 София, 27.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на четвърти април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ХИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ПЕТКОВ КРАСИМИР КЪНЧЕВ при секретар Ирена Асенова и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от председателя ТАТЯНА ХИНОВА по адм. дело № 1463/2022 7 Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез процесуалния представител юрк. З. Захариева, срещу решение № 1434 от 08.11.2021г., постановено по адм. дело № 2037/2021г. на Административен съд – Варна, с което по жалба на „БГ АГРО ПЛОДОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, гр. Варна, е отменено негово Уведомително писмо изх. № 01-2600/3046/30.07.2021 г. за одобрение на заявка за плащане № 03/03/300720/86890/01 от 10.03.2021 г. на „БГ АГРО ПЛОДОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, гр. Варна, за отчетен период 01.02.2021 – 28.02.2021 г. по схема „Училищен плод“ в частта, с която на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ (Наредбата) е намален размера на заявената за плащане помощ със сумата 1595, 70 лв. без ДДС или 1914, 84 с ДДС по схема „Училищен плод“, преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне на административния орган при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съда, и ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) е осъден на разноски. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на процесния акт. По делото е постъпило допълнително писмено становище преди заседание, с което се поддържа касационната жалба, претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответната страна – „БГ АГРО ПЛОДОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, гр. Варна, в представен по делото писмен отговор чрез юрк. В. Костова оспорва жалбата изцяло, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба, претендира съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо с изх. 01-2600/3046/30.07.2021 г. за одобрение на заявка за плащане № 03/03/300720/86890/01 от 10.03.2021 г. на „БГ АГРО ПЛОДОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, гр. Варна, за отчетен период 01.02.2021 – 28.02.2021 г. по схема „Училищен плод“ в частта, с която на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ е намален размера на заявената за плащане помощ със сумата 1595, 70 лв. без ДДС или 1914, 84 с ДДС по схема „Училищен плод“. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения акт и е върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне на административния орган по заявка за плащане № 03/03/300720/86890/01 от 10.03.2021 г. на „БГ АГРО ПЛОДОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, гр. Варна, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебния акт. ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати разноски на „БГ АГРО ПЛОДОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, гр. Варна, в размер 150 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Според първоинстанционния съд оспореният акт, Уведомително писмо с изх. 01-2600/3046/30.07.2021 г., е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и не отговаря на изкисванията за форма по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са обсъдени представените от дружеството по реда на чл. 18, ал. 6 от Наредбата писмени обяснения и доказателства и за адресата на акта остават неясни фактическите и правните основания, обосноваващи постановения отказ. Този извод е изведен, след като съдът е установил, че административният орган се е позовал в оспорвания акт на обстоятелството, че заявените за плащане доставки на портокали са със средно тегло на отделния плод 180 гр., което се явявало под минимално изискуемото количество за порция 200 гр., съгласно изискванията на чл. 9, ал. 6 във вр. с т. 9 от Приложение № 2 на Наредбата, както и че като правно основание за отказа от удовлетворяване на заявката за плащане са посочени едновременно разпоредите на чл. 19, ал. 3, т. 1 и 2 от Наредбата. Решаващият състав се е мотивирал, като съобразил фактите по делото с цитираната относима нормативна уредба, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата, ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато изпълнителят по Схема "Училищен плод" или по Схема "Училищно мляко" не отстрани констатирана нередовност на документи, непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти и/или не представи исканите обяснения и/или документи по реда и в срока по чл. 18, ал. 6 от Наредбата; и съответно чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата, предвиждащ като основание за отказ установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а от нея. Установено е, че в хода на производството по разглеждане на заявката за плащане от 10.03.2021 г., дружеството е било уведомено, съгласно реда по чл. 18, ал. 6 от Наредбата, от ДФЗ с писмо изх. № 01-2600/3046/26.05.2021 г. за констатирана нередовност по отношение спазване изискванията на чл. 9, ал. 6 от Наредбата и за възможността в 10-дневен срок да ангажира обяснение и доказателства в тази посока. Прието е, че с писмо вх. № 02-031-2600/251/10.06.2021 г. , дружеството–заявител е подало отговор, с който се сочи, че несъответствието се дължи на допусната техническа грешка при попълване на данните за доставените портокали в колони 8 и 9 от Част II Б от заявката, като същевременно са представени индивидуалните приемо-предавателни протоколи по чл. 4, ал. 5, т. 2 от Наредбата за всяка доставка. Прието е също така, че с второ писмо изх. № 01-2600/3433/17.06.2021 г., ДФЗ по реда на чл. 18, ал. 6 от Наредбата е уведомил дружеството–заявител за нередност и по отношение несъответствие във вида на опаковката, съгласно приложенията към писмото от 10.06.2021 г. С писмо вх. № 02-031-2600/275/22.06.2021 г. , дружеството–заявител е подало отговор, с който се сочи, че несъответствието се дължи на допусната техническа грешка при попълване на данните за доставените портокали в колона 10 от Част II Б от заявката, като дружеството се е позовало на вече представените с писмото от 10.06.2021 . протоколи по чл. 4, ал. 5, т. 2 от Наредбата. При тези фактически установявания и като е приел, че по делото няма доказателства за обсъждане на представените приемо-предавателни протоколи и обясненията на дружеството от 10.06.2021 г., а същевременно издаването на акта е съпроводено с бланкетно позоваване на разпоредите на чл. 19, ал. 3, т. 1 и 2 от Наредбата, съдът е приел, че като краен резултат за заявителя е обективно невъзможно да разбере в какво конкретно се изразява извършеното от него нарушение. Първоинстанционният съд е формирал убеждение, че представените от дружеството писмени обяснения с вх. № 02-031-2600/251/10.06.2021 г. и приложените към тях доказателства (приемо-предавателни протоколи), свидетелстват за обстоятелства пряко относими за преценката относно спазването на изискванията за тегло на доставяните порции портокали , респ. за основателността на процесната заявка за плащане от 10.03.2021 г., спрямо допустимите отклонения в теглото на доставяните плодове по см. на чл. 9, ал. 6 от Наредбата. Съдът е отчел, че ако обясненията на дружеството от 22.06.2021 г. очевидно са зачетени от административния орган, тъй като „опаковката“ на портокалите не се поддържа в акта като нередност, то обясненията от 10.06.2021 г. са останали необсъдени, въпреки фактическото позоваване на нередност относно количеството на порция портокал. От тук е изведен и извод за неспазване на изискванията на чл. 35, чл. 36, ал. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на оспорвания административен акт, квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна на акта и връщане на преписката за ново разглеждане. Обжалваното решението е правилно. Не са налице твърдените касационни отменителни основания – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът е съобразил събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства, при което е формулирал обоснован и правилен извод за допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и които нарушения, ако не са били допуснати, то правните последици от процесния административен акт биха били различни. Съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, административния акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на неговия адресат, начинът и срокът за изпълнение. За да предизвика целения ефект, е абсолютно задължително тази част да е формулирана и изразена по такъв начин, че да даде възможност за еднозначното й и безпротиворечиво възприемане и тълкуване от засегнатите лица. Това гарантира както защитата на техните законни права и интереси чрез осигуряване на възможността за своевременно и пълно упражняване на правото им на защита, така и на преследвания от административния орган публичен интерес. Първоинстанционният съд правилно е установил, че пропускът да бъдат обсъдени възраженията на дружеството от 10.06.2021 г. за допусната техническа грешка при изготвяне на заявката за плащане, ведно с представените към нея приемо-предавателни протоколи, съдържащи първичните данни за доставените продукти и обосноваващи по същество самото възражение за техническа грешка, е съществен недостатък в изпълнението на изискванията към органа, следващи от разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съгласно цитираната норма, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Недопустимо е административният орган да игнорира съществени възражения на страната в производството, тъй като така едновременно се лишава страната от пълноценното проявление на правото й на участие и защита в процеса, а волеизявлението на органа се лишава от необходимата убедителност за спазването на принципа за истинност, установен в чл. 7 от АПК. По тези съображения настоящата касационна съдебна инстанция приема, че доводите на касатора за необоснованост на съдебните изводи са неоснователни. Не може да бъде споделена тезата, че иначе безспорната липса на обсъждане на доводите на заявителя от 10.03.2021 г. за техническа грешка в заявката относно количеството (теглото) на доставените порции портокали, не представлява нарушение, по причина съображението, че допускането на корекция на данни ще доведе до подмяна в предмета на заявката за плащане, както и че независимо от обсъждането на заявената техническа грешка или липсата на обсъждане, крайният резултат не би бил различен, тъй като административният орган е установил нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 6 от Наредбата. По развитите касационни доводи, на първо място, е необходимо да се релевира, че съгласно чл. 18, ал. 6, изр. второ от Наредбата заявителят в срок до 10 работни дни от деня на получаване на уведомителното писмо може да отстрани констатираните нередовности и/или непълноти чрез предоставяне на обяснения, придружени при необходимост от допълнителни и/или нови документи. Новите документи не се тълкува като подмяна на заявката или представяне на новосъздадени документи към заявката след уведомяването за нередовност или непълнота, а като такива, които съпътстват съответните обяснения, не са били приложени до момента към заявката и/или напр. не са били изискване за самата субсидия, но са относими към отстраняването на непълнотата или нередовността. Същественото в случая е, че „нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 6 от Наредбата“ не е доказано по делото, а не/допустимостта на заявената техническа грешка , респ. нейната не/основателност са въпроси, които е следвало да бъдат обект на обсъждане при издаването на административният акт. Отговорите на тези въпроси не могат обективно да засегнат законосъобразността на първоинстанционното решение, тъй като те не са били обект на обсъждане, именно по причина липсата им като изложение в административния акт. Оплакването от страна на органа, в хода на касационното производство, за необсъдени по време на административното производство обстоятелства е ирелевантно относно преценката за правилността на първоинстанционния съдебен акт и не санира липсата на мотиви към момента на издаване на уведомителното писмо. Неоснователни са и възраженията, че ясното и недвусмислено посочване на фактически и правни основания за процесния отказ опровергава изводите на съда, че е налице нарушение относно мотивирането на акта. Това възражение следва да бъде отхвърлено доколкото е основано на факта, че с административния акт се сочи, че „по отношение на доставените продукти е отчетена съществена разлика при съпоставяне между среден размер на порция продукт, общ брой доставени порции и общо предадено/получено количество на продуктите“, но по делото административният орган не е доказал нито параметрите на „съпоставяне“, нито начина на изчисляване на разликата. По тази причина, изложеният касационен довод се явява по-скоро в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. По развитите съображения, че на са налице сочените касационни основания и по мотивите на административния съд, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Основателно се явява искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Такива следва да бъдат присъдени на ответника на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед своевременно направеното от процесуалния му представител искане като същите са поискани в минимален размер за настоящата инстанция – 100 лв., поради което не следва да се обсъжда направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1434 от 08.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2037/2021 г. от Административен съд-Варна. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „БГ АГРО ПЛОДОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, гр. Варна, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Татяна Хинова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Тодор Петков /п/ Красимир Кънчев