Определение · № 4386/2022 · дело 3420/2022

По дело 3420 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4386 София, 10.05.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА по административно дело № 3420 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. ,вр. чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба от пълномощник на „Луксури кар интернационал“ ЕООД, със седалище в София, против определение № 858 от 03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 935/2022г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РА-18-77/02.12.2021г. на Главния архитект на Столична община, издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 6, пр. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ, във връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и НПОРИМДЕРДТСО, с нареждане за премахване на преместваеми обекти: „Склад, /с площ 296.63 кв.м./, навес /на 99.32 кв.м./ и химическа тоалетна“, разположени в имот с идентификатор 68134.605.1263, УПИ ІІІ-1263, кв.15а, м.“НПЗ Х. Димитър“, район „Подуяне“-СО, ул.“Витиня“ № 2ж, захранени с ток и вода и функциониращи като авторемонтна работилница. В частната жалба се представят доказателства и се излагат доводи за неправилност на определението, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, иска се отмяната му и спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответната страна – Гл. Архитект на СО, не е изразил становище по частната жалба. За да отхвърли направеното с жалбата срещу заповедта искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, съдът е приел, че е в тежест на жалбоподателя да посочи и установи пред съда наличието на обстоятелствата, поради които спирането на изпълнението на заповедта е основателно, а в случая не са изложени конкретни твърдения и не са представени каквито и да е доказателства по делото, от които да се правят изводи за евентуалните вреди от премахването на обекта. Посочено е, във връзка с твърденията на управителя на жалбоподателя, че предварителното изпълнение би довело до значителни вреди, липсват данни за развиваната в обекта дейност, за наетите от жалбоподателя по трудови договори лица, за притежаваните от него автомобили, не са представени и доказателства, в почти двегодишния период от изтичането на срока на издадено през 2010г. разрешение за поставяне на преместваемите обекти, да е поискано издаването на ново такова. Жалбоподателят е посочил, че ще претърпи значителни вреди, но евентуално настъпили за него финансови загуби не са труднопоправими, могат да бъдат овъзмездени по реда на ЗОДОВ, ако оспорената заповед бъде отменена, като тези, неуточнени като основание и размер имуществени вреди, не могат да се противопоставят на презумирания от закона обществен интерес. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение намира частната жалба за допустима - подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащо на обжалване определение по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно. Разгледана по същество, същата е основателна. Действително, спиране на допуснатото по закон (чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ) предварително изпълнение на заповед по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, може да се допусне само при наличието на условията по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Тези вреди не се предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата на закона е презюмиран общественият интерес за допускане на предварителното й изпълнение. Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значителността и поправимостта им. Видно от данните по делото, производството пред АССГ е образувано на 02.02.2022г., а на следващия ден е постановено оспореното определение, без съдът да даде указания на жалбоподателя по обосновката и доказателствата, във връзка с направеното с жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на акта. С частната жалба са представени такива, категорично доказващи твърденията за основателност на искането. От една страна не е спорно, че ПИ, в който са разположени процесните обекти, е частна собственост, както и, че същите са изградени въз основа на Разрешение за поставяне № 5/14.05.2010г. на Гл. архитект на р-н „Подуяне“, с указан начин на поставяне, издадено след одобрен от общинските органи инвестиционен проект, съдържащ и план за безопасност и здраве. От друга страна, предназначението на обектите за „авторемонтна работилница“, /прието от административния орган/, се установява от допълнително представените пред настоящата инстанция Удостоверение за актуално състояние на Сдружението, /със седалище и управление на адреса на който са разположени обектите/ и договори за наем от 2018г. със Сдружение „Българска федерация по картинг – НКС“ и от 2017г. - с „Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт“, на които за срок от 5 год. същите са отдадени за безвъзмездно ползване. При тези данни няма съмнение, че предварителното изпълнение на заповедта преди произнасянето на съда по нейната законосъобразност, ще доведе до прекъсване не само на дейността на дружеството, но и на тези на Федерацията /чийто управител Р.Даскалов е председател и на УС и представляващ на Сдружението по картинг/ и на Асоциацията. Видно от посочените цели, тази дейност, /развивана в процесния имот, с изградени в него картинг писта и пунктове за диагностика и ремонт на автомобили/, е свързана с популяризация и обучение на деца и подрастващи по картинг спорт, по безопастност на движението, както и различни мероприятия, семинари и кампании по интеграция и в защита правата на хора с увреждания. Преустановяването на тези дейности преди произнасянето на съда с окончателен съдебен акт, безспорно не е в обществен интерес. Освен това, частният жалбоподател навежда довода за вреди във връзка с невъзможността за изпълнение на сключените договори, които вреди не са с имуществен характер, за да се сочи възможността за овъзмездяване – както вече се подчерта, ползването на обектите е предоставено безвъзмездно, а изграждането им по одобрен проект не предполага рискове и не застрашава живота и здравето на ползващите ги лица. С оглед тези съображения, се налага извода, че е налице друг интерес, противопоставим на защитения с чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ обществен интерес. Настоящата хипотеза касае дейност в интерес на обществото, включително и на хора с увреждания, осъществявяна в частен имот, затова и са налице предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Постановеното при липса на достатъчно доказателства определение следва да бъде отменено, като вместо това направеното с жалбата искане бъде уважено, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 858 от 03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 935/2022г. по описа на Административен съд София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: СПИРА, по искане на „Луксури кар интернационал“ ЕООД, със седалище в София, допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РА-18-77/02.12.2021г. на Главния архитект на Столична община, с нареждане за премахване на преместваеми обекти: „Склад, навес и химическа тоалетна“, разположени в имот с идентификатор 68134.605.1263, УПИ ІІІ-1263, кв.15а, м.“НПЗ Х. Димитър“- СО, до произнасянето на съда с окончателен съдебен акт по нейната законосъобразност. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА